Колко още велосипедисти трябва да умрат?

Кога държавата ще признае и велосипедистите за хора?

Велосипедистите се придвижват на косъм разстояние от автомобилите по улиците на София. А понякога и на по-малко. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Колко още велосипедисти трябва да умрат?

Велосипедистите се придвижват на косъм разстояние от автомобилите по улиците на София. А понякога и на по-малко. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Колко души трябва да умрат, за да стане безопасно карането на велосипед в града?

На 10 септември загина балетистът Мартин Чикалов, пометен от автомобил, докато пресичал с колелото си пешеходна пътека във Варна. Поредният случай на прегазен колоездач преля чашата на търпението на хората с велосипеди у нас – и след шествието на велоклубове във Варна в памет на Чикалов, в петък предстои протест и пред Министерския съвет в София в 17,30 ч. Походът ще приключи пред МВР.

„Е, този път, отново, искаме по-ясни, видими, категорични действия на МС и МВР за безопасността по улиците и пътищата – гласи поканата за събитието във Фейсбук. – Приканяме всеки, с колело или без, да се присъедини към похода. Накрая ще останем със свещи пред МВР, докато е необходимо и получим всички доказателства за ангажираност на най-високо ниво.

Елате с колела. Елате и ако сте без колела. Носете си свещи за бдение и почит паметта на убитите велосипедисти. Вземете и топли дрехи, за да останем по-дълго пред МВР.“

Америка за България

Велосипедистите в София стават все повече – не висят в задръствания и навсякъде стигат по-бързо – но възможностите за безопасното им придвижване не се увеличават. Велоалеите също растат, но все така започват и свършват в нищото, а движението дори по тях не е безпрепятствено – често са използвани от автомобили за паркиране, за зареждане на магазини и дори от пешеходци. Пластмасовите бутони, маркиращи алеите по булевардите, са потрошени от колите в съседство, а там, където са отбелязани просто с жълта боя, са изличени от автомобилните гуми.

За колоездачите в София, а още повече в страната, все още е невъзможно да се придвижват, без да нарушават правилата за движение. Често може да ги видите да трополят по изпочупените плочки на тротоарите, където е по-широко. Вярно е, че ги заплашва глоба, на тротоара поне имат по-голям шанс да останат живи – въпреки конфликтите с пешеходците.

Граждани в цяла Европа днес се придвижват на две гуми – в някои държави дори е трудно да бъдат забелязани автомобили. Въздухът там е по-чист, духът е по-бодър, а тялото – по-здраво, въртейки педалите. В Амстердам царството на велосипедите не им е дадено даром – след фрапиращ скок на пътните инциденти, гражданите извоюват предимството на колелото в градовете със серия публични прояви, най-ефективните от които са със затваряне на улиците. Как го правят? Вадят маси на улиците, с които заграждат пространства за безопасна игра на децата, и сядат да вечерят.

Но в България царят на пътя е друг – той ръмжи, дими и плаши всички по-малки от него. За колоездачите остава удоволствието да практикуват спортно ходене с велосипед, вдигане на тежести, пренасяйки ги по стълбищата, „планинско колоездене“ с приземяване отвисоко от бордюрите. Физическото натоварване е налице, но няма колоездене. И пак няма гаранция, че ще останат живи.

Colibri april 2017
Bookshop 728×90