Мистериозният Азор Ахаи в предисторията на „Троновете“?

Снимките на новия сериал на HBO започват наесен. Ето какво гласят хрониките за онази епоха в „Светът на огън и лед“ на Джордж Р. Р. Мартин и Линда Антънсън (откъс)

Т. нар. Епоха на героите започва се простира в хилядите години, през които Първите хора и горските чеда са живели в мир. Илюстрация: Fantasy Flight Publishing - Мистериозният Азор Ахаи в предисторията на „Троновете“?

Т. нар. Епоха на героите започва се простира в хилядите години, през които Първите хора и горските чеда са живели в мир. Илюстрация: Fantasy Flight Publishing

НВО се захваща с предисторията на „Игра на тронове“ – и то точно в годината, в която Дж. Р. Р . Мартин разочарова феновете с новината, че няма да издаде нова книга от „Песен за огън и лед“. Снимките започват още тази есен, а разказът ще се развива хиляди години преди събитията от сериала.

Новата поредица все още няма заглавие, но Мартин твърди, че е добре да бъде назована „Дългата нощ“ – и въпреки че желанието му едва ли ще бъде уважено от НВО, можем да сме сигурни, че поне едно от лицата от „Игра на тронове“ ще се появи и в „Дългата нощ“ – това е Азор Ахаи. Незнайният воин, притекъл се на помощ на човечеството в най-тъмните му часове, когато Белите бродници повели своята мъртва армия на поход за поробване на южняшките кралства, се търси вече цели 7 сезона на „Троновете“ и все още не се знае кой е. Но може би ще бъде един от героите в предисторията?

Вижте още: СНИМАТ ПРЕДИСТОРИЯТА НА „ИГРА НА ТРОНОВЕ“ ОТ ОКТОМВРИ

Америка за България

„Дългата нощ“ ще отведе зрителите на тъмно пътешествие от първите години на Вестерос, когато по земята са крачили Първите хора, Ройнарите и Андалите, които изграждат Вестерос такъв, какъвто го познаваме от „Троновете“. Срещат се горските чеда, Нощната стража, а напълно възможно е в новата продукция да видим Бран Строителя и Лан Хитрия, двамата родоначалници съответно на домовете Старк и Ланистър – а защо не и Егон Завоевателя, първият крал от дома Таргариен. Може би ще бъде описана и първата документирана битка с познатите ни Бели бродници, които освен полуразложените си коне, са яздели и огромни ледени паяци.

Предлагаме ви откъс от хрониката за онези времена „Светът на огън и лед“, съставена от Дж. Р. Р. Мартин и Линда Антънсън.

Епохата на героите

Епохата на героите продължила хиляди години – цели кралства възхождали и западали, благородни домове се издигали и пресъхвали, извършвали се големи подвизи. Ала за тези древни времена знаем почти толкова малко, колкото и за Епохата на зората. Разказите за тях са дело на септони и майстери, записали ги хиляди години след предполагаемите събития – но за разлика от горските чеда и великаните Първите хора от Епохата на героите са ни оставили руини и древни замъци, които потвърждават поне отчасти легендите, а из полята, осеяни с гробните им могили, а и другаде, намираме паметници, изписани с техните руни. Чрез тези останки можем да догадим истината в легендите.

Colibri april 2017

Прието е, че Епохата на героите започва със Съюза и се простира в хилядите години, през които Първите хора и горските чеда са живели в мир. Първите най-после разполагали с достатъчно земи, за да се плодят. От Земята на Вечната зима до бреговете на Лятното море Първите властвали от кръговите си крепости. Намножили се дребни крале и могъщи лордове. След време някои се оказали по-силни от останалите и посадили семената на предшествениците на познатите ни днес Седем кралства. Имената на владетелите от тези най-ранни времена са обвити в легенди и е редно да приемаме за измислици и грешки на по-късни летописци историите за това как са властвали стотици години.
Имена като тези на Брандън Строителя, Гарт Зелената ръка, Лан Хитрия и Дуран Божията скръб за мнозина са почти легендарни, но в историите за тях навярно има по-малко истина, отколкото фантазия. Другаде ще се опитам да пресея зърното от плявата, но засега е достатъчно само да ги отбележим.

Освен легендарните крале и стотиците кралства, от които са се въздигнали седемте настоящи, истории като тези на Симион Звездоокия и Сервин Огледалния щит щедро предоставят материал и за септони, и за трубадури. Съществували ли са тези герои? Може би. Но когато певците поставят Сервин Огледалния щит в Кралската гвардия – институция, основана, докато царува Егон Завоевателя, става ясно защо не можем да вярваме на почти никоя от тези истории. Септоните, записали оригиналите, са използвали подробности, каквито са ги устройвали, а други са добавяли, после певците ги преправяли – понякога до неузнаваемост – за едното топло местенце в замъка на някой лорд. Така някой отколешен Първи човек се превръща в рицар, следовник на Седемте, и пази някой таргариенски крал, живял хиляди години след него (ако самият той е съществувал изобщо). Неизброими са пълчищата момчета и юноши, невежи за историята на Вестерос заради подобни измислици.

Добре е да помним за тези легендарни основоположници на кралства, че притежанията им са били малки – обикновено съсредоточени край престолите им, например Скалата на Кастърли или Зимен хребет, и с времето се разширявали все повече и повече. Ако Гарт Зелената ръка наистина е управлявал това, което е наричал Кралството на Предела, едва ли законите му са били нещо повече от формални, щом човек се отдалечи на две седмици езда от замъка му. Но от подобни малки владения са се издигнали по-могъщите кралства, господствали над Вестерос през следващите хилядолетия.

Дългата нощ

Докато Първите създавали и укрепвали кралствата си по време на Съюза, те живеели като цяло необезпокоявани, с изключение на собствените им вражди и малки войни, или поне така съобщават хрониките. От тях знаем и за Дългата нощ, когато настъпила зима, траяла цяло поколение – деца се раждали, пораствали и понякога умирали, без да зърнат пролетта. Някои от бабините приказки твърдят, че тези деца дори не познавали деня, тъй всеобхватна била световната зима. Последното навярно е измислица, но фактът, че преди много хиляди години е настъпил някакъв катаклизъм, изглежда неоспорим.

Първите хора. Илюстрация: Fantasy Flight Publishing

Ломас Дългокраки в своята „Ръкотворни чудеса“ разказва за срещите си с наследниците на ройнарите в руините на Кроян, града на пировете. Наследниците споделяли пред него за мрак, пресушил и смръзнал Ройн чак до юг, където се съединява със Селору. Според техните истории слънцето се върнало само когато един герой убедил многото деца на майка Ройн – по-низшите богове като Рака-крал и Старците от реката – да оставят разприте си и да изпеят тайна песен, която върнала деня.

За подобен мрак се говори и в аналите на Асшаи, както и за герой, който се сражавал с него с червен меч. Подвизите му били отпреди възхода на Валирия, в най-ранните епохи, когато се оформяла империята на Стари Гхис. Легендата се е разпространила и на запад от Асшаи, а последователите на Р’хлор наричат този герой Азор Ахаи и предричат завръщането му. В „Нефритеният компендиум“ Колоко Вотар е записал любопитно предание от Юай Тай. В него Слънцето извръща лицето си от Земята за един човешки живот, посрамено от нещо, което никой не може да отгатне, а една жена с маймунска опашка с делата си избавя човечеството от бедите му.

Но ако тази пагубна зима наистина се е случила, както настояват историите, лишенията ще да са били ужасяващи. През най-суровите зими е традиция най-старите и немощни северняци да заявят, че излизат на лов – знаейки, че няма да се завърнат, но ще запазят малко повече храна за тези с повече шансове да оцелеят. Това несъмнено се е случвало често и през Дългата нощ. Ала има и други истории – по-съмнителни, но и по-разпространени сред старите хроники – за същества, познати като Другите. Дошли от замръзналата пустош, от Земята на Вечната зима, и довели студа и мрака със себе си, а целта им била да потушат всяка светлина, да унищожат топлината. Яздели чудовищни ледени паяци и мъртви коне, съживени, за да им служат – съживявали и хора, за да се бият за тях.

Как е настъпил краят на Дългата нощ, е въпрос, забулен в легенди, както всички подобни събития от далечното минало. В Севера се носят предания за последен герой, потърсил помощта на горските чеда, а спътниците му един по един го изоставили или загинали след сблъсъци с прегладнели великани, слугите на Другите или самите Тях. Най-после той сам намерил чедата, въпреки опитите на белите бродници да го спрат. Според всички летописи това било преломното събитие. Благодарение на чедата, първите мъже от Нощния страж се обединили, започнали… и спечелили Битката за зората: последното сражение, сложило край на наглед безкрайната зима, обърнало Другите в бяг към вледенения Север. Сега, шест хиляди години по-късно (или осем, както се твърди в „Истинска история“), Валът, издигнат, за да пази човешките кралства, още се обитава от заклетите братя от Нощния страж и никой не е виждал нито Другите, нито горските чеда от много векове.

1 2Следваща страница

Пловдив Джаз Фест