Bookshop March 2017 2

Левовете са най-влиятелни в културата поради отсъствието на лъвове. И Бойко

Димитър Бочев, Христо Кьосев и Иво Димчев в анкетата на „Площад Славейков“ „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“

Бойко Борисов на борда на научно-изследователския кораб Havila Subsea, който проучва древната крайбрежна ивица на България. Експедицията събира данни за промените в нивото на Черно море от Ледниковата епоха до наши дни и изследва корабоплаването в древността. Премиерът обмисля създаването на морски археологически музей в Созопол. Снимка: Пресслужба на Министерски съвет

Четено: 1032 пъти E-mail

Какво постигнахме след 1989-а, се питаме често, когато наближи датата 10 ноември. Излязохме ли от илюзията Социализъм, или продължаваме да си го носим като скъп спомен; има ли демокрация, или е само имитация; трябва ли ни демокрация, или не сме готови за нея; свободни ли живеем, или сме все още много зависими; кои бяха носителите на промяната и кои – на статуквото…

В „Площад Славейков“, разбира се, културата ни интересува преди всичко, защото наличието й предопределя всяка промяна, а отсъствието й проваля всяко добро намерение. Затова решихме да попитаме българските творци и интелектуалци кои са най-значимите постижения на българската култура след промените, както и кой е големият й провал. Решихме да направим опит и да определим кои са най-влиятелните фигури в отделните изкуства и има ли личност, която доминира над всички не само със своето присъствие в културата и изкуството, а и с обществената си позиция.

Трудна задача, но все пак не невъзможна се оказа анкетата, наречена от нас „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“. Нямаме претенции да правим социологическо проучване, но немалко от запитаните приеха анкетата като класация – а (поне у нас) повечето хора на изкуството отказват да говорят за успехите (и неуспехите) на колегите си, дори рядко посещават събития, на които не участват лично. И тъкмо заради това ценим толкова много отговорите, които получаваме. Защото най-голямото признание, което един творец може някога да получи, е от неговите колеги.

Но целта на тази анкета не са похвалите и оплакванията, а опит да разберем доколко успешно се оказа освобождаването на българската култура от предишните й зависимости.

Отговорите на анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“ ще бъдат публикувани до 9 ноември – ден по-късно ще направим равносметка на събраните мнения. Ще публикуваме отговорите на поканени от „Площад Славейков“ творци, интелектуалци и журналисти, но ще се радваме, ако и читателите се включат със своите обобщения (на mail@ploshtadslaveikov.com или в страницата на „Площад Славейков“ във Фейсбук). Няма да бъде търсено и публикувано мнението на хора, огласени като съпричастни към структурите на Държавна сигурност.

(Отговорите, в които е посочен „Площад Славейков“, ще бъдат изтривани.)


Гибелта на комунизма е културен феномен
Димитър БОЧЕВ, писател

Снимка: Емил Георгиев

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Най-голямото постижение на българската култура за всички времена и епохи е несъмнено гибелта на комунизма. Гибел, която е преди всичко културен феномен. Да обясня. Доколкото антитеза на културата е варварството и доколкото комунизмът е най-изявеното варварство в цялата ни хилядолетна история, погледнато дори само формално логически, преходът от комунизъм към демокрация значи реабилитиране на националната ни култура от дебрите на идеологизираното варварство, в което тънеше поколения наред.

– А кой е големият й провал?

– По силата отново на формалната логика най-големият културен провал е господството на тоталитаризма, което превърна страната ни за десетилетия наред в духовна пустиня. С казаното не омаловажавам блестящите художествени творби на автори като Димитър Талев, Радичков, Константин Павлов, Далчев, Борис Христов, Фотев, Николай Кънчев, Стефан Цанев, Александър Геров, Валери Петров, Недялко Йорданов, Иван Радоев, Иван Цанев, Калин Донков, творили под суровата сянка на комунизма, но всичко стойностно, излязло изпод талантливото им перо, е сътворено във вътрешна опозиция спрямо господстващия регламент, всичките им значими произведения са позиционирани встрани от конюнктурата, всички са не легитимация, а опровержение на метода на социалистическия реализъм. Дори стойностните строфи на един Левчев, чийто талант е така потресаващ, както и лакейщината му към режима, са живо опровержение на партийността в литературата. Най-големият културен провал в този смисъл е нарастващата година след година пълзяща реставрация на комунизма.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, телевизия, социални мрежи, други медии?

– В театъра ме остави без дъх постановката на Филип Трифонов и Ники Гундеров „Ауденция” на Хавел – неортодоксална, живописна, абсурдна до реалност и реална до абсурдност, както би казал Бродски. Връх в литературата за мен е двутомното издание, което „Сиела” подготви на „Задочни репортажи за задочна България” – за пръв път книгата излиза под автентичното си, авторово заглавие. Благодарен съм и на „Денят започва с култура” на Националната ни телевизия – както за приноса им в опазването на националната ни култура от разврата на политиката, така и за усилията на редакцията художественото наследство на Георги Марков да намери най-после своето подобаващо място в учебните програми, които и до днес го дискриминират и така стават съубийци на писателя – макар и ментално.

В киното – филмът на Росен Елезов (БНТ) за каузата, пътя и гибелта на Георги Марков. Но, доколкото и аз участвам в него, е неуместно да коментирам.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– По-скоро бих посочил кои продължават да владеят тъмната страна на силата и след 1989 г. Автори като Антон Дончев и компания, който в „Глутницата” провъзгласява палачите от Държавна сигурност за герои, а истинските герои, жертвали и пожертвали живота си и за нашата днешна свобода – горяните – за злодеи, та когато подобни фалшификатори на историята приемат с еднаква готовност отличия и от деспотизма, и от демокрацията, те стават съмнителни не само в морално, а и в културно отношение, защото едното е равнозначно на другото. А тези автори се множат ден след ден. Това обстоятелство поставя под въпрос и демократичността на демокрацията ни, и нейната цивилизованост. Когато едно Министерство на културата награждава комунистически палачи на културата с най-престижни държавни отличия, страда именно културата. А печели варварството, което подобни лауреати и въплъщават, и олицетворяват.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, телевизията, социалните мрежи, другите медии?

– В театъра си имам от години едни и същи любимци: Руси Чанев, Стоян Алексиев, Филип Трифонов, Теди Москов, Георги Мамалев, Въргала, Ники Гундеров, Ники Урумов. Но отново ще спра овреме – всички са ми приятели и духовни родственици.


Бойко е най-влиятелен в културата
Христо КЬОСЕВ, журналист

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Наличието.

– А кой е големият й провал?

– Азис и Веселин.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – „Шинел“ на Нина и Зуека;

б) музиката – Красимира Стоянова – „Травиата“ в Met Opera, Ню Йорк; Вагнер в Софийската опера на Карталов; „Комунизмът си отива“ на Кръпката;

в) литературата – „Мисия Лондон“, Алек Попов; „Ломски разкази“, Емил Андреев;

г) киното – „Секс партия бридж“ на Деян Русев – Бърд; „Чия е тази песен“ на Адела Пеева;

д) изобразителното изкуство – диснизацията на паметника на Съветската армия;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – „Улицата“ на Теди Москов.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Бойко.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – Мариус;

б) музиката – Соня Йончева, Азис, Лили;

в) литературата – Деян, Здравка, Алек, Георги и Захари;

г) киното – Командарев;

д) изобразителното изкуство – Недко, Кристо;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – Слави Трифонов, Иво Димчев, Китодар Тодоров.


Нямаме музикални гении, които да обезглавят чалгата
Иво ДИМЧЕВ, артист

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Всичко, което е излязло от рамките на Българското и от Българско се е превърнало в Световно и е легитимирано като Световно от достатъчно много адекватни НеБългари, мога да призная за постижение на Българската Култура. Претенции от рода, ама тя българската култура си е за българите в България, намирам за глупави и просташки, защото влиянието на световната култура върху българските автори е доста значимо.

Така че един български писател например, който е прочел тонове западна и източна литература
и е на почит единствено и само в България, не ми го навирайте като постижение. Същото се отнася и за художниците, режисьорите и музикантите.

– А кой е големият й провал?

– Най-големият провал е липсата на музикални гении, способни безкомпромисно да влязат в сърцето на селянина и да обезглавят чалгата. За мен дали слушаш чалга или пък да си глух, е абсолютно равносилно.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – нямаме явления на световно ниво;

б) музиката – световни изпълнители имаме, световни автори нямаме;

в) литературата – не чета книги… но каквото съм чел от разказите на Здравка Евтимова, е велико. Не е случайно, че са я превели на 20 езика;

г) киното – не гледам филми;

д) изобразителното изкуство – малко съм запознат, но общо взето Кристо и Недко Солаков;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – фестивалите на Асен Асенов; ролята на Червената къща за съвременната култура в най-злокобните дни от „демокрацията”, а и до ден-днешен; издателство „Критика и хуманизъм“.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– За да призная една фигура за влиятелна, тя трябва да ми влияе, но на мен на българска територия нито една не ми влияе… освен няколко, които ми действат на отделителната система. Както и да е – в българската култура най-влиятелни са левовете поради липсата на лъвове.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – единствените качествени автори в театъра (а аз правя огромна разлика между автор и занаятчия) са Добрева, Васева, Младенова;

б) музиката – почти не слушам музика, камо ли българска;

в) литературата – не чета;

г) киното – не гледам;

д) изобразителното изкуство – не се интересувам;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – често си мисля да направя една телевизия само за съвременна култура 24 часа в денонощието. Мисля, че това ще ми е любимата българска медия, но още събирам кураж.


Всичко дотук в анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“


Ако нямах лоши сънища | Премиера