Лили Рибката, изпържена в тигана на омразата

Стана модно да търсим не просто под вола теле, а под педофилски бик джендър-теле с разтроение на личността

Филмът „Лили Рибката“ бе наречен от някои „джендър-кино за шарани“ - определение, подходящо за лапнишарани. - Лили Рибката, изпържена в тигана на омразата

Филмът „Лили Рибката“ бе наречен от някои „джендър-кино за шарани“ - определение, подходящо за лапнишарани.

Детско филмче… Бога ми, този път новото издание на истерията беше предизвикана не от нещо друго, а от детско филмче! „Лили Рибката“ можОе и да е хубав, може и да е лош филм, но не е цяла Истанбулска конвенция, все пак. Започвам да се оглеждам със съмнение в попарата, която ям на закуска – да не би парче хляб в нея да се окаже вбесяващо за стожерите на традиционния, консервативен морал.

Стоп. Какви стожери? Имам себе си за консерватор и традиционалист, а това, което виждам като всекидневие в България, вече няма нищо общо с този род убеждения. В консерватизма има нещо спокойно и уравновесено, но на нас ни се пробутва просташка истерия. Всекидневно биваме заливани с апокалиптични, покъртителни страхове, че ей сега ще дойдат злите еврогейове, които ще ни вземат бурканите от мазетата. Вече и рибки взеха да пълзят с перките си, застрашавайки децата. Щеше да е смешно, ако това не беше целенасочена, злобна пропаганда. Когато някой спомене за фашизиране на публичното говорене – точно за тази истерия става въпрос. Тя е скудоумна и опасна, защото разчита на най-ниските пластове в съзнанието.

И рибешката паника е само част от този вълчи вой. Непрекъснато четем и чуваме от невъзможни псевдомедии, че ни „отнемат Ботев“, „взимат ни Паисий“, „забраняват ни кривите краставици“… и все се оказва, че такова нещо няма, но страхът вече е насаден. Хората са чули алармата, но не и отбоя. Винаги предполагаемият виновник е „Западът“ (сякаш има такава единна държава или организация – Запад) и всеки път се оказва, че става дума за преувеличена, недоразбрана или направо фалшива новина, водеща до генерални изводи за някаква предполагаема антибългарска завера, световен заговор срещу киселото мляко. Самият факт, че говоря така, както говоря, вече ще накара част от почитаемите читатели да заподозре, че съм долен либерал, хомофил, а може би и с примес на хлорофил в кръвта. Не съм, но и не намирам кой знае какви основания за ужас от либералните идеи в България. Тук не е Канада и имаме достатъчно свои проблеми, за да седна да се боя и от анимационни филмчета – особено когато в тях няма, например, отявлена нацистка агитация, а, както разбирам, случаят с „Лили Рибката“ далеч не е такъв. Авторът на тези редове е поредният обикновен тукашен гражданин, лудо влюбен в националното ни свето причастие, тоест свинско с винско. Но въпреки това някак не изпадам в паника при перспективите да бъдем лишени от изконната си българщина. Такива перспективи просто няма или, както хубаво го беше казал един поет:

„Че кой ще ти отнеме робството бе, робе!“

ARA MALIKIAN

Ето какво предлагам. Винаги, когато дадена новина е не само твърде хубава, за да е вярна, но и когато се случи да е твърде лоша, за да е истинска – проверявайте източника ѝ. В сто и десет процента от случаите този източник ще се окаже уебсайт, пълен с шокове и бомби, както и с разкрития, че Земята е плоска, че човек още не е кацал на Луната, но че там въпреки това има скрита немска база. Същото важи и за паниката от нашествието на третополовите – тя е точно толкова вероятна, колкото внезапното нахлуване на марсианци в Париж. Или в Полски Тръмбеш, ако той ви е повече на сърце, както е и редно за едни истински българи.

В случая с „Лили Рибката“ паниката е излишна. Но има злонамерени хора, които броят уплашените реакции и си водят старателни записки. Едно лесно шокиращо се население, изпълнено със страх и неувереност, лесно може да се лъже. Всяването на паника е това – опипване на почвата. Ето ви истинска конспиративна теория, над която може да се мисли: професионални измамници, самонабедили се за „патриоти“, „консерватори“ и „християни“, искат да ни пълнят главите с глупости, за да ни манипулират и управляват, без да ги критикуваме, когато крадат. Това не само е подло, то е и обидно за здравия разум.

Истерията се е превърнала в част от културата ни. Днес вече е станало трудно да си българин, ако не се побъркваш от ярост, когато за сто петдесет и осемхиляден път тревогата започне да бие, понеже някой някъде ти бил отнемал най-красивите жени в света, традиционното полово разделение, османското иго, сливовицата или Паисий. Тази култура на страха обаче е вредна. Лъжлива е и идва от недобросъвестни източници. Но, ще си кажете: а тогава всичко ли е наред у нас? Въпросът е съвсем разумен и отговорът е: не. Почти нищо не е наред.

В културен план у нас масово се тиражира чалга: лош български език на медиите, невярно съдържание в новините, паника и истерия. Страхът от едно детско филмче е само върхът на голямата кафява торта, която ни бива катадневно сервирана. Приучаването ни да живеем в омраза към малцинствата и към хомосексуалните си съграждани е опасно, то може да доведе до насилие, каквото не е имало от „възродителния“ процес насам. Може да прозвучи паникьорско на свой ред, но да, именно страхът води до избухване на неконтролируеми процеси. Това се е случвало в историята, включително и в нашата. И никога не е случайност. Това са плодовете на антипросвещението, резултатите на дълго възпитавана омраза. Намирам нещо общо между едновременната мания по страха, паниката от едно анимационно филмче, ужаса от небългари и вкопчването в балкантуристката, фалшифицирана версия на националните ни обичаи. Тези неприятни културни феномени текат паралелно и са като извадени от учебник на Гьобелсовия пропаганден корпус.

Best of Swing

А всъщност някога нашите прадеди са били спокойни, разсъдливи хора, които трудно са се поддавали на сензации. Не са се плашели от комшията и не са вярвали, че някой ще им отнеме зимнината, пък камо ли изконните ценности. Даже може би е жалко, че не са се притеснили от реалния риск, когато той е настъпил през 1944-а – но оставям тази тема за друг път.

Спокойно можем да оставим Рибката да си плува и да се огледаме #КОЙ мъти водата…

ДС