Луи дьо Фюнес – дребният гигант на френската комедия (видео)

Актьорът е роден на днешния ден преди 104 години

У нас Луи дьо Фюнес е най-популярен като инспектор Крюшо от поредицата за полицаите от Сен Тропе. - Луи дьо Фюнес – дребният гигант на френската комедия (видео)

У нас Луи дьо Фюнес е най-популярен като инспектор Крюшо от поредицата за полицаите от Сен Тропе.

Франция може да се похвали с изобилие от големи комици – от Макс Линдер, през Фернандел, Бурвил и Пиер Ришар, до Жан Дюжарден. Във Франция може и да е различно, но у нас от 60-те години насам френската комедия винаги е имала само един неоспорим, пълновластен комисар – и това е дребният (164 см) гигант на филмовия хумор Луи дьо Фюнес.

Не само у нас беше така – и до днес споменаването на името му предизвиква усмивка сред всички, които имат спомени от 60-те и 70-те в Чехословакия, Полша, ГДР, Югославия, Албания, СССР… Повечето от тези страни днес вече не съществуват в предишния си вид, но докато съществуваха, почти единствените капиталистически филми, които можеха да се гледат, бяха френските – и особено тези с Луи дьо Фюнес. Може би защото в тях френските полицаи бяха некадърни, глупави, суетни и много смешни. Освен това пълнеха касите на държавното киноразпространение.

Дребният гигант на френската комедия дори не е от френски произход – и двамата му родители са испанци, но роден е във Франция: на 31 юли 1914 г., което значи, че днес щеше да стане на 104 (ако не беше получил смъртоносен инфаркт през 1983-та).

Комедията не е нещо, което той търси съзнателно в младежките си години, тогава се увлича от други изкуства – рисуване и музика. Но самата комедия го следва по петите, каквито и други професии да опитва. Първата му работа е като джаз пианист в парижки заведения, където посетителите искрено се забавлявали с физиономиите, които правел, докато свири. По време на Втората световна война преподава солфеж в музикална школа и вероятно някои реакции на развеселени ученици са го убедили да се пробва в киното.

Репин

Учи в драматична школа, снима се в малки роли без особен успех, но първата му главна роля – в „Ни чул, ни видял“ (1958), му носи национална, а скоро и интернационална известност. Това е първият филм с Луи дьо Фюнес, показван в СССР, следователно и у нас.

„Аз не съжалявам за бавното развитие на моята кариера в киното. Тя ми помогна да разбера по-добре тази професия. Когато бях още неизвестен, се стараех да украся детайлите, мимиката, жестовете в малките роли, които получавах. По този начин се сдобих с известен комедиен багаж, без който нямаше да имам тази кариера. Затова, ако мога да започна отново, бих вървял по същия път“, коментира Луи дьо Фюнес.

60-те години са най-плодотворните и най-успешни за него като зрителско признание. Актьорът се снима в по 3-4 филма годишно, без да омръзва на публиката. Той е полицейският комисар Жув в трилогията за Фантомас (1964-1967). Играе в „Голямата разходка“, „Голямата ваканция“, „Големият ресторант“, „Оскар“, „Замразеният“… Най-гледаният филм във Франция през 1964-та обаче е „Полицаят от Сен Тропе“, в който Дьо Фюнес е глуповатият, амбициозен и крайно раздразнителен полицейски комисар Крюшо.

Този образ е много подходящ за вече изработения му актьорски стил, който включва трескава активност, широк спектър от гримаси и възклицания, преувеличени емоции, съчетани с демонстрации на самовлюбеност и егоизъм. Актьорът играе жандармериста Крюшо още в пет филма, в които полицаите от Сен Тропе се сблъскват с различни проблеми.

Bookshop 300×250 2

През 70-те успехите на актьора продължават с „Човекът оркестър“ (1970), „Кацнал на едно дърво“, „Полицаят се пенсионира“ (1970), „Лудостта на величията“ (1972), „Приключенията на равина Яков“ (1973). Към средата на десетилетието популярността му започва да намалява и той забавя темпото. През следващите 10 години до смъртта си през януари 1983-та Луи дьо Фюнес се снима в шест филма. Последната му роля е през 1982 г. в шестия филм от поредицата за Сен Тропе „Полицаят и полицайките“…

Луи дьо Фюнес играе късно – успехът му идва на „средна възраст“, но през следващите 20 години направи достатъчно, за да бъде признат за един от най-великите комици на френското кино и да бъде запомнен с усмивка от поне две поколения български зрители през 60-те и 70-те.

ДС