Любов във време на нелюбов с Морфов в Москва

Режисьорът с премиера на спектакъла „Декамерон“ по Бокачо в театър Et cetera

Сцена от спектакъла „Декамерон“, постановка на Александър Морфов в московския театър Et Cetera. Снимки: Олег Хаимов - Любов във време на нелюбов с Морфов в Москва

Сцена от спектакъла „Декамерон“, постановка на Александър Морфов в московския театър Et Cetera. Снимки: Олег Хаимов

МОСКВА, специално за „Площад Славейков“

„Декамерон. Любов по време на чума“ по Бокачо на Александър Морфов в московския театър Et cetera, е сложно конструиран спектакъл – но идеален за най-младите актьори в трупата. На премиерата, която бе на 17 януари, режисьорът се пошегува, че в един момент се е чувствал като педагог в Театрална академия. Процесът бил сложен, но „любовен“, за да възникне представление, което слага пред черта любовта – ренесансовият текст като повод за съвременни рефлексии за човека днес, вътрешно непроменен от векове.

Голям панел с орнаменти закрива портала на сцената – той се отваря и затваря по различни начини, като отделни сегменти работят ту като обикновени врати, ту като плъзгащи се порти, ту се залюляват като махало на часовник, за да подскажат, че не само пространството, екстериори и интериори, домове и вили съжителстват в едно, а и времето върви напред и назад, съсъществуват различни времеви пластове, а махалото спира само в кратките секунди на любовта така, както на големи празници са прекъсвали военните действия (сценографията е на Александър Горенщейн).

Пречупването на любовта идва пак от любов: от исторически инерции, от неспособност да се приеме другостта на близкия човек, от неумението да се живее в реалността, обсебена от виртуални светове… от власт, от ревност, от какво ли не. Петната на чумата по тялото предупреждават, но хората отмахват с ръка и продължават, полетите остават само насън – сънят е благодат, сънят е мечта, която се ражда в храмово пространство в началото на представлението, сънят е полетът на роденовските тела, нагоре към небосвода на финала.

Bookshop 300×250 2

Спектакълът „Декамерон. Любов по време на чума“ е построен на постоянен контрапункт – обратите са както във всяка отделна сцена, така и между отделните сцени, които диалогират като сложна партитура с различни теми, темпа и жанрови елементи. Това придава лекота и комизъм на епизодите, които отначало стоят като разнородни новели, а по време на действието се осмислят като цялостно действо, което може да се нарече „любов във време на нелюбов“. Любовта днес е любов по време на чума – тази маркесова метафора е обобщение за цялостното живеене.

Актьорите, с които Морфов работи в „Декамерон“, са най-младите в трупата на театър Et Cetera.

Сашо Морфов е обичан в театър Et Cetera, където той отдавна поставя. Започва с „Дон Кихот“, после прави „Крал Юбю“. След премиерата на „Декамерон“ говориха и Александър Калягин, големият руски актьор, основател и художествен ръководител на театър Et Cetera, и Давид Смелянски, генералният мениджър на театъра. Смелянски сподели, че обича театъра на Морфов и в думите му нямаше грам куртоазия. Смелянски беше човекът, който преди много години гледа „На дъното“ в Народния театър и инициира поканата на Сашо Морфов в Москва.

И актьорите обичат българския режисьор – някои може би са леко дистанцирани от наложения ритъм на постоянни репетиции, макар да вървят вече спектаклите, но повечето от тях си дават сметка, че това не е обикновена среща на режисьор с актьори, а нещо различно, което дава шанс да видиш себе си по друг начин. За едни този друг начин е все още сложен, опитват се да вписват рационално идеи и образи, но за повечето енергията на осъвместеното съзидание е било толкова заразително, че преоткриват самите себе си.

Това се предава на публиката, която отначало тихо, а после все по-шумно реагира, за да се стигне до цветята на финала, които летят в две посоки – от залата към сцената и от сцената към залата. „Играейки“, театърът на Морфов говори за живота така, както друг не говори.

ДС