Bookshop March 2017 2

Марио Варгас Льоса за Каталуния: Какъв референдум, това е преврат!

Смятах англичаните за цивилизовани хора, покрай Брекзит те се държат като от страна от Третия свят, казва писателят

Перуанският писател Марио Варгас Льоса (с тъмните очила) на митинга за единство на Испания, провел се в Барселона на 8 октомври. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Четено: 2507 пъти E-mail

Перуанският писател Марио Варгас Льоса е прочут не само със своите книги, въпреки че за тях през 2010 г. бе удостоен с Нобелова награда за литература. В един момент той се зае сериозно с политика и през 1990 г. стигна до балотаж на президентските избори в Перу, като част от партията „Демократичен фронт“. Тази година Марио Варгас Льоса е номиниран като чуждестранен автор за руската литературна награда „Ясна Поляна“.

По този повод Лента.ру публикува разговор на писателя с литературния наблюдател на сайта Наталия Кочеткова. Пред медията Льоса говори за писането като борба за щастие, за отношението си към литературата през годините и с Борхес и Бродски.

– Живели сте на много места: в Париж, в Лондон, в Мадрид. Къде се чувствате у дома си в най-голяма степен?

– Навсякъде, където мога да пиша. Например в Мадрид, където живея сега. Но така се чувствам и в Лондон, където прекарах доста време, и в Париж. Живял съм и в Берлин. Ако мога да пиша, значи съм си у дома.

– Бродски още доста млад е мислел за това къде ще бъде погребан. Не смятайте въпроса ми за нетактичен, но къде бихте искали да почивате вие?

– Аз искам да бъда кремиран. Не желая да ставам храна на разни насекоми. И изобщо не ме интересува къде ще бъде изсипан прахът ми — странно е да се вълнуваш от такива неща, когато вече си труп (смее се). Това е безсмислено занимание.

– Не мога да не ви питам за независимостта на Каталуния – какво мислите за това?

– Аз живях пет години в Барселона, дъщеря ми се роди в Барселона, имам много приятели от Каталуния. Те, за щастие, не са от тези, които настояват за независимост. Не мисля, че мнозинството каталунци искат такава независимост — в Каталуния хората не са по-глупави (смее се).

– Но доста хора гласуваха за този референдум.

– Не мисля, че това е мнозинството от населението на Каталуния. Неголяма група фанатици, демагози и националисти инициираха този карикатурен референдум. А и какъв референдум!? Това не беше референдум. Когато един и същ човек може да гласува 5, 7 пъти — това е гротеска. Всичко това е незаконно, противоконституционно. В същността си това е мирен преврат. А аз съм против превратите. У нас в Перу сме имали много преврати. Това е трагедия за страната. Особено за страна като Испания, в която в последните 40 години има демокрация, закони, конституция, парламент, свобода на изразяване на мнения и политически партии. Да устроиш преврат в Испания днес, това означава да обречеш страната на регрес, да я вкараш във варварство, където силата заменя закона. Ето защо съм против референдума, преврата и независимостта на Каталуния. Но пропагандата, която организират националистите, за съжаление влияе на общественото мнение. Каталуния исторически никога не е била независима.

Кои са тези хора, които гласуваха за референдума? Никой не ги регистрира, едни и същи гласуваха многократно. Това е карикатура, гротеска, цирк, а не гласуване и референдум! Това изобщо не е сериозно. Сериозни са милионите, които излязоха на улицата миналата неделя, за да изразят протеста си срещу този референдум. За да кажат, че искат да бъдат не само каталунци, но и испанци. Това е важно.

Каталуния е част от Испания и част от Европа. Ако Каталуния стане независима, ще изгуби мястото си в Евросъюза, ще изгуби еврото и ще се превърне в страна от Третия свят. Всички големи банки и компании ще се преместят от Каталуния в Сарагоса, Мадрид, Валенсия.

– Като човек, близък до политиката и журналистиката, не мислите ли, че напоследък все повече народи и държави се стремят не към обединение, а към разединение и нови национални амбиции: Великобритания и Брекзит, победата на Тръмп на изборите в САЩ и нейните последици, референдумът в Каталуния са събития от един порядък. Как мислите, защо се случва това?

– Най-важното, което сега се случва в света, е глобализацията, разрушаването на бариерите, интеграцията на голямо съобщество. Глобализацията е най-важният политически и социален феномен в наше време. Това предизвиква реакция. Струва ми се, че в това се крие обяснението за възраждането на национализма. Национализмът води до световни катастрофи, които човечеството вече преживя неотдавна: две световни войни, например, в ХХ век. Причината беше национализмът. И вижте резултатите.

Това обяснява и Брекзит. Аз бях много разстроен. Мислех си, че познавам британците. Как можаха да гласуват за такова националистическо решение? По това време бях в Лондон и наистина останах изумен, защото живеех с впечатлението, че британците са цивилизовани хора – в продължение на 20 години постоянно съм в Англия. Днес те се държат като хора от страни в Третия свят.

Когато проведоха този референдум, се оказа, че са били манипулирани от демагози като Борис Джонсън. Гледах негово изказване по телевизията, говореше явни лъжи като: „Вие, британски данъкоплатци, знаете ли, че с парите от нашите британски данъци се субсидира коридата в Испания?“. Каква глупост! Никога коридата не е била субсидирана, още повече пък от британците. Националисти и демагози подтикнаха Великобритания към Брекзит.

Мисля, че сега британците вече разбират в каква трагедия ще се превърне Брекзит за Великобритания и биха искали бавно да върнат всичко така, както си беше, защото съжаляват по своя тих, недемонстративен британски маниер. Преди всичко самата Великобритания може просто да изчезне. Защото Шотландия е против Брекзит. Северна Ирландия гласува против Брекзит по много практически причини – на техните компании им е нужен европейския пазар. Без Европа Северна Ирландия отново ще стане бедно и маргинално общество.

Свободата не означава, че всеки, който има право на глас, ще гласува правилно. Хитлер е печелил избори, Мусолини е печелил избори. Брекзит и референдумът в Каталуния отново ни показват тази глупава традиция да се гласува против това, което е добро и правилно.

Карлос Пучдемон отначало казваше: „Ние сме независими!“, а после: „Не, ние отлагаме обявяването на независимостта“. Добре, сега вие независими ли сте, или не сте (смее се)? Или се опитвате да не допуснете икономически колапс? Мисля, че и във Великобритания задържат последиците от Брекзит. „Ние сме независими, но ние не сме независими!“ Ха! Смешно!

Цялото интервю в Лента.ру


Ако нямах лоши сънища | Премиера