Bookshop Wallpaper
Посоки

Мария Василева: Държавата не разпознава съвременното изкуство

Амбицията на новата галерия „Структура“ - да отгледа тази публика, която все още не съществува у нас

„Ще се мъчим да привличаме хора, които да разпознават това място като тяхно, да се чувстват приобщени и да започнат да се образоват по отношение на съвременното изкуство“, казва Мария Василева, собственик на новата столична галерия „Структура“. Снимка: Личен архив

Четено: 1173 пъти E-mail

Нова художествена галерия отвори врати в София в близост до сградата на Централна поща. Неин ръководител и главен уредник е Мария Василева – известен куратор, доктор по изкуствознание, със специализdции в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, Университета в Рочестър, САЩ, Централноевропейския университет в Будапеща и др.

Василева е член на Института за съвременно изкуство – София от създаването му през 1995 г. Куратор е на множество изложби в България и в чужбина. От 2003 г. тя бе главен уредник в Софийската градска художествена галерия, работила е за кратко и в Националната галерия.

Разговаряме с Мария Василева в новото артпространство „Структура“, открито в средата на декември с изложбата „Форми на съвместно съществуване“.

– Честита нова галерия! По какво „Структура“ ще се различава от останалите съвсем не малко частни галерии в София, г-жо Василева?

– Първо по това, че ще бъде специализирана само за представяне на съвременно изкуство. С подобна политика е единствено галерия „Сариев“, Пловдив. Предполагам, че в такава посока ще е и програмата и на новооткритата One Monev Gallery. Другите галерии представят и класическо, и модерно, и съвременно изкуство.

– Освен САМСИ…

– Това е музей…

– Но работи като галерия.

– Да, за съжаление не се реализира като музей. Замисълът беше да бъде музей на съвременното изкуство, но не стана, защото няма собствен бюджет и екип, не е отделна институция, а е една изложбена зала към Националната галерия с насоченост към съвременното изкуство.

Основната разлика между „Структура“ и останалите галерии е първо в изключителната политика за показване на съвременно изкуство и второ – това, което искам да променя – ритъмът и времетраенето на изложбите.

– Ще имат по-голяма продължителност?

– Да, знаете у нас повечето изложби са много кратки, по 10 дни. Не виждам никакъв смисъл в това. В момента, в който се открие една изложба, галеристите вече мислят за следващата.

Стефка Георгиева, „Богиня“. Снимки: Емил Л. Георгиев

– В някои дни в София да се откриват по 3-4 изложби едновременно…

– Но не знам дали това води до някакви натрупвания. Според мен не, защото галеристите нямат време да работят за конкретната изложба. За мен абсолютният минимум за продължителността на подобно събитие е един месец. Ще се стремя експозициите да бъдат по месец и половина, за да може през това време да се работи за изложбата: да се развива публика, да се канят хора от различни социални групи. Не ми се иска да виждам едни и същи зрители. Това също не води до коренни промени в художествената сцена и в образованието на публиката, така че основните усилия ще бъдат положени в тази посока: да се популяризира изкуството.

– Значи, освен с авторите, и работата с публиката е сред приоритетите Ви?

– Работата с публиката е нещо важно, което музеите не мисля, че правят достатъчно. Ще се мъчим да привличаме хора, които да разпознават това място като тяхно, да се чувстват приобщени и да започнат да се образоват по отношение на съвременното изкуство. И да се надяваме, че след известно време ще станат и бъдещи колекционери и меценати на изкуството. Ако това не се прави, никога няма да имаме нормален пазар, нормални колекционери. Това вече започва да се случва, но недостатъчно.

– Как ще се финансира галерията, след като у нас трудно може да се говори за пазар на съвременно изкуство?

– Естествено, аз бих искала да продавам и ще полагам усилия, но на този етап не мога да разчитам на това. Повечето проекти, които ще покажем през 2018-а, си идват със собствено финансиране, за което аз кандидатствам. Следващата изложба – на Адриана Чернин, българска художничка, която живее от много време във Виена, е изцяло финансирана от Министерството на външните работи на Австрия и от австрийското посолство. Много държави, включително и от бившия соцлагер, имат бюджети за експорт на техните художници. До голяма степен разчитам на това. За Адриана Чернин сме готови вече и с каталога, който също е с външно финансиране. Така че използваме всички възможности, които чужди културни институти, фондации, посолства предоставят. Това е невидимата страна от нашата работа – огромни усилия, които се полагат за всеки един проект.

– Досега сте работили в Софийската градска галерия и в Националната. Занапред ще имате много повече свобода – как ще я използвате?

– В Националната галерия ме изтърпяха само 6 месеца (смях), но в СГХГ съм работила 17 години. Да, вярно е, че сега имам много по-голяма свобода, но и много по-голяма отговорност, защото всичко е на мой гръб – от чистачката до най-малката сметка. Работата на галериста не е само да прави изложби, но и да менажира цялото това пространство – това е сериозно задължение, което сигурно не е най-приятното за един изкуствовед. През годините в СГХГ успяхме да променим доста неща, но за мен това беше всекидневна битка с консерватизма и статуквото. Тук сега основното предизвикателство е към мен самата – аз докъде ще си поставя целите, задачите, мечтите и ограниченията.

Калин Серапионов, I’m Safe

– Какви автори няма да можем да видим в „Структра“ – ако има такива?

– Самата аз имам доста широки интереси. Моята дисертация беше за Жул Паскин, в момента пиша книга за Жорж Папазов – така че например периодът на 20-те и 30-те години на ХХ век ми е много близък и не изключвам, че може и нещо такова да се появи. Но то трябва да има програмен характер и да подпомага разбирането, че съвременното изкуство не се е появило от нищото, а има логика и последователност. Отношението към миналото, към паметта е от изключително значение.

– Как намерихте това прекрасно помещение и как успяхте да се сдобиете с него?

– За мой късмет то е собственост на моя брат Любомир Василев. Той е в ресторантьорския бизнсес и възпитава хората чрез културата на хранене и общуване. Той също узря за идеята, че на този град му трябва нещо по-различно от добри ресторанти, каквито вече има достатъчно. Искаше ни се да направим нещо различно, което да даде наистина европейски вид на града. Това пространство е възстановено със страшно внимание към детайлите и на практика върнато на града. Сега се опитвам да събера цялата му история, защото то е за софиянци и аз не мога да се отнеса към него като към някакво анонимно място.

– През последните 4-5 години в радиус 500 метра от площад „Славейков“ бяха открити поне пет нови галерии. Този бум някакъв ренесанс ли е, или може би мода?

– Да, някои от тях не ги коментирам даже – те ще минат и заминат, и следа няма да остане от тях. Това се случва навсякъде по света. Има смисъл да се коментират само по-амбициозните. Откриването на нови места възприемам не като мода и бум, а по-скоро като нормализация на процесите. В момента в София има страшно много пространства като Swimming Pool, Aether, „Хип Хип ателие“, „Генератор“, „Квартал“, One Night Stand – инкубатори за таланти, пълни с енергия, които представят интересни, провокативни автори. Липсваше следващото ниво между тези места и музеите. Работим в областта на съвременното изкуство вече 30 години. Крайно време е художествената сцена да се обособи и да се структурира по правилен начин.

Викенти Комитски, „Касерола с шоколадови яйца“

– Как решихте с какво да започнете, каква да е първата изложба в „Структура“?

– За мен беше много важно да започнем с обща, групова изложба, която да зададе посоките на работа. Във „Форми на съвместно съществуване“ участват и четирима чуждестранни художници, което подсказва, че няма да се затваряме само на българската сцена. От друга страна и за българския художник е добре да бъде интегриран в такива проекти, за да могат връзките с чуждата сцена да са максимално активни и така видимостта на нашето изкуство да е по-голяма. Заглавието „Форми на съвместно съществуване“ е избрано от една страна, защото в изложбата има всякакви изразни средства и медии: видео, фотография, скулптура, живопис, обекти, инсталации – и това също подсказва политиката на галерията. От друга страна, тематично изложбата се ангажира с най-актуалните теми на днешния ден (бежанска криза, тероризъм, оръжия, политически репресии), но търси и по-интимните и съкровени измерения на проблемите, които ни пречат да живеем заедно.

Какво още ще видим в „Структура“ през 2018 година?

– След Адриана Чернин ще направим изложба на холандското дуо L.A. Raeven – с видеоинсталация, финансирана от фондация „Мондриан“. Ще покажем две самостоятелни изложби на български художници, както и три международни изложби.

– Каква е ролята на Министерството на културата в популяризирането на съвременото изкуство?

–  Полагаме много усилия да подкрепяме съвременното изкуство, да развиваме публиките и колекционерите. Тези усилия в крайна сметка изграждат едно съвременно лице на страната и допринасят за облика ѝ на развита европейска страна. Трудно е всичко това да се случва без подкрепата на държавата, която все още не разпознава съвременното изкуство като възможност за положителното представяне на България. Защото българското съвременно изкуство говори на един език с целия свят. Крайно време е в тази посока да се предприемат целенасочени стъпки и стратегически действия.

Валентин Стефанов, „Органон“

Боряна Росса, „Снапчат мама“

Нина Ковачева, „Златото е олово“

Бистра Льошевалие, Matière Noire


Кое е събитието в културата, развълнувало ви най-силно през 2017 г.? Гласувайте!


За теб