Bookshop Wallpaper

Маркес никога не е забранявал да бъде издаван на български

„Сто години самота” излиза в ново, този път пълно българско издание - с цензурираните преди 40 години откъси

В основата на 14-годишната пауза в издаването на Маркес у нас стои разочарованието на литературния агент г-жа Кармен Балселс от първото българско издание на „За любовта и други демони”. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Четено: 5464 пъти E-mail

„Сто години самота” на Маркес излиза у нас отново – 39 години след последното си издание (от 1979-а). Книгата се появява за първи път на български език през 1971 г. и е с някои съкращения, направени след предаването на превода на Румен Стоянов. Сега Лъчезар Минчев ще отпечата най-сетне целия текст, съобщи пред „Площад Славейков“ самият издател.

Най-популярното издание на „Сто години самота“ у нас е от 1978 г.

Минчев разказва, че в издателство „Отечествен фронт” са премахнали от превода на Стоянов няколко сексуални сцени и натурализми, сметнати за неподходящи в благопристойната социалистическа България. Такива редакции са известни и от други социздания на Маркес (като „Любов по време на холера” в превод на Тамара Такова, 1987-а). Този тип мека цензура от късния период на „народната власт” е съкратил много класически заглавия от ХХ в., включително прочутия „Дюн” на Франк Хърбърт.

И точно заради тези съкращения се създава градската легенда, че разгневеният Маркес е забранил бъдещите си издания у нас. Имало ли е обаче наистина такава забрана?

Всъщност периодът, в който авторът не е излизал в България, е тринайсет години: от 1998-а до 2011 г. В първата година у нас се появява първото издание на „За любовта и други демони”. Във втората – второ издание на „Дванайсет странстващи разказа”. Тъкмо демоните на любовта са довели до паузата в издаването на Маркес в България. В това също има нещо като магически реализъм.

Завръщането на Маркес сред българските читатели се дължи на усилията на издателя Лъчезар Минчев. Нека парафразирам един друг майстор на магическия реализъм: „Не би следвало обаче някой да го бърка с почитаемия му съименник”. Съименникът в случая е преводачът на „За любовта…” Лъчезар Мишев. Малката разлика в двете фамилни имена е довела до доста грешки в българския интернет.

Издателят разкрива, че в основата на 13-годишната пауза в издаването на колумбийския писател у нас стои разочарованието на литературния агент г-жа Кармен Балселс от първото българско издание на „За любовта и други демони”. Самото издание от 1998 г. е осъществено на евтина вестникарска хартия, а и корицата е неумело изпълнена. Преводът е редактиран небрежно, липсват преноси на разделени между два реда думи, отстъпите на новите пасажи са неравномерни и пряката реч не е предадена според решението на автора, който в случая е предпочел кавички, а не тирета (все едно пише на английски или преразказва дочута история, а не предава речта по обичайния и на испански, и на български пряк, свидетелски начин). Някои от старите почитатели на Маркес сигурно още притежават томчето от 1998 г., което би трябвало да е в много лошо състояние, както толкова много хубави текстове с некачествено оформление от хаотичното време на 90-те.

„За любовта…” е посветена от Маркес лично на литературния му агент Кармен Балселс. „На Кармен Балселс, обляна в сълзи”, гласи посвещението в началото на книгата. И г-жа Балселс изпада в ярост, когато вижда небрежно изпълненото българско издание на книгата. В резултат Балселс отказва да работи с българи през следващите 13 години.

Чак между 2010-а и 2011-а Лъчезар Минчев успява да я убеди, че Маркес трябва да се появи на български език. В резултат отново излизат  дванайсетте странстващи разказа, а оттогава следват няколко преиздания и преводът на последната книга на писателя – „Спомен за моите тъжни проститутки”.

Четири десетилетия след появата на „Сто години самота“, сега – през 2018-а – историята на семейство Буендия ще се появи така, както била е разказана от Габо. Отново можем спокойно да четем Маркес на български, а това вече си е реален магизъм.


Празничен новогодишен концерт