La La Land

Милчо, защо?

Какъв джаз е това, къде са партньорите в бенда, пита режисьорът Бойко Богданов, провокиран от случая „Silent Movie“

В писмото до НФЦ Милчо Левиев казва, че не е съгласен с монтажната версия на Андрей Чертов. Като причина за това посочва „многократното несъобразяване на режисьора с моето мнение, което е и основание за несъгласието ми мои музикални произведения и изпълнения да бъдат използвани в нея“. Снимка: Емил Георгиев

Четено: 3884 пъти E-mail

Скандалът с филма на Андрей Чертов „Silent Movie“ с няколко думи: продуцентите възлагат на режисьор-монтажист да направи „тяхна“ версия, ползвайки готовия, монтиран от титуляра, автор-режисьор и сценарист филм, но без неговото знание, нито съгласие. Мотивират се с писмо на протагониста във филма, известния български джазмен Милчо Левиев, изпълнител на главната роля (частично, тъй като тя е разпределена между неколцина артисти в различните възрасти на главния герой), също и автор на музиката към него. Спират публичното представяне на режисьорския филм, той от своя страна иска спиране на тяхната версия с неговото име.

Участвах с малка епизодична роля в този процес по време на подготовката и снимките на филма. Всичко, на което бях свидетел, изглеждаше многообещаващо… За да се окаже, че „Пътят към ада е покрит с добри намерения“… Защото скандалът между продуценти и автор за мен е адът. Адът, който не разбирам, нито приемам. Адът на разрушението. Адът, който убива едно произведение (не вярвам при така стеклите се обстоятелства този филм скоро да види бял свят).

Не приемам по никакъв начин подмяната на режисьора от продуцентите с друг режисьор-монтажист във финалната фаза на завършване на филма без съгласието на титуляра, тайно, мръсничко някак, без преговори, без договаряне. Както и това да го назовеш „продуцентска версия“. И дали е в случая Кончаловски, или Чертов, който не се ползва с неговата световна популярност, за мен е без значение. Звучи ми толкова отвратително – все едно в родилния дом в последната секунда да ти подменят детето с друго, някакво хибридче между твоето, но с части – къде ръка, къде око или крак от друго дете и с друг баща…

Не разбирам мотивите на продуцентите – поне тези, които публично бяха оповестени. И най-вече този, че нямало филм (не им бил „предаден“ от режисьора)? Как така няма, след като в бившето кино „Левски“ през май тази година, минути преди да започне се отложи прожекцията му! Как така се планира прожекция на филм, дето „го няма“! Ако го „няма“, какво се отлага? Прожекция на какво? Как така не са го гледали? Защо не са? Нали в тяхното студио са правени последните музикални корекции? Ако пък е възникнал в процеса творчески конфликт с режисьора (нещо „в реда на нещата“ при всички колективни изкуства), защо не са намерили подход и начин да го изгладят в името на произведението? Нали тяхна е отговорността, нали те са в крайна сметка „баща и майка“, казано по народному? Ако са допуснали неуредици в договорните си отношения с автора, защо не са ги предоговорили? Защо са допуснали това жалко, унизително за изкуството „мерене на инати“?

Вижте още: ЩЕ БЪДЕ ЛИ ПОКАЗАН ФИЛМЪТ ЗА МИЛЧО ЛЕВИЕВ? РЕЖИСЬОРЪТ ОТКАЗВА

КУРИОЗ: ДВА ФИЛМА ЗА МИЛЧО ЛЕВИЕВ С ЕДНО И СЪЩО ЗАГЛАВИЕ – РЕЖИСЬОРСКА И ПРОДУЦЕНТСКА ВЕРСИЯ

Не разбирам и писмото на Милчо Левиев, когото високо ценя като музикант и композитор, а и като шегаджия. То бе залепено на входа на злополучната несъстояла се прожекция в бившето кино „Левски“ като аргумент за отмяната й. Недоумявам мотивите му. Бих го попитал простичко: Милчо (или ако предпочиташ: „маестро“), защо? Да, защо, след като дори не си го гледал в завършения му вид? Защото режисьорът от уважение и внимание към теб, и от глупава деликатност е имал неблагоразумието да поиска мнението ти на музикант в ранна, незряла работна фаза на едно развиващо се и избистрящо се в процеса на монтажа кинематографично произведение? Ти да не би на 4-ия такт, когато брилянтно импровизираш, самият ти да си предварително наясно какво сам ще изсвириш на 12-ия или на 24-ия такт, къде ще те заведе инвенцията? Така ли се съставя „мнение“? Професионално ли е това – и ако да – в кой вид изкуство, в кой по-точно жанр?

Вижте още: ПРЕЧКАТА ПРЕД ФИЛМА ЗА МИЛЧО ЛЕВИЕВ – САМИЯТ КОМПОЗИТОР

Да не би причината, че някаква ранна незавършена монтажна версия не ти е харесала, да се крие в това, че не е изглеждала като завършен малък кино-пантеон за теб по твой вкус? Какъв „джаз“ е това? Къде са партньорите в бенда? Нали участва в снимачния процес – не си ли чел сценария, не знаеше ли, че това е игрален филм с документални паралели – едно пътуване по тънък лед, изтъкано от лирични отстъпления и носталгични кадри, филм за съдбата в един размирен век на номадите-музиканти, в който ти и биографията ти служат само за прототип на обобщаващия ги образ – свободният и успял джазмен. Ако вероятният мотив е „не се харесвам“ (а камерата в това, което съм гледал, е брилянтна), то защо си се снимал така, че да не се харесаш? Или си казвал пред камерата неща, които не харесваш?…

Защо си отказал да се ползват твои „парчета“? Не си ги харесваш ли? Лошо са изсвирени ли? Защо? И след като в писмото си, „спряло“ прожекцията на авторската версия, открито разрешаваш публичното представяне само на продуцентската версия, която пък режисьорът на филма не е гледал, кАжи, право, куме, та в очи: ти би ли приел друг, неизвестен за теб композитор, да пренареди монтажно без твой контрол едно твое „парче“, импровизация, сюита, като великолепно знаеш, че всяко „пипане“ променя целостта и автентичността на произведението…? Всички знаем отговора. Затова не ти отива на ранга, човече, маестро.

ПП: … А да не би пък, като във всяка една (не само балканска) бакия единствените обяснения да са просто в двете древни точки:

а) Cherсhez la femme

б) Къде са парите?

По точка „а“ съм безмълвен – нямам грам информация; по точка „б“ предполагам, че ще се произнесе прокуратурата и съответните административно-контролни органи. И там не ми е работа да коментирам. Но по неписаната точка „професионална етика и морал“ изпитвам само едно: покруса и под нея – погнуса.


Безкрайната градина / Корабът Нощ