Младост

Лили Иванова пътешества във времето и в музиката с железен характер и свръхестествена интуиция

Големият й плюс е интерпретацията, на места чувствена и драматична, почти актьорска. Образа й на сцената опитват да копират в телевизионните шоута някои „капки“, които са си най-обикновени молекули в океана от изпълнители. Снимки: Емил Георгиев - Младост

Големият й плюс е интерпретацията, на места чувствена и драматична, почти актьорска. Образа й на сцената опитват да копират в телевизионните шоута някои „капки“, които са си най-обикновени молекули в океана от изпълнители. Снимки: Емил Георгиев

„Преди се учех от старите, сега – от младите“, сподели Лили Иванова на последния си концерт в зала 1 на НДК. За някои това изречение е прозвучало просто като реплика, подхвърлена между две песни време, но всъщност е най-краткото обяснение за присъствието й на българската попсцена. Подобно на пълноводна река, тя е водоизточник в родния ефир в продължение на около половин век, тече във времето и увлича със себе си нови и нови хора, които си идват заедно с музиката. 

Лили не скри радостта си от компанията си на сцената в зала 1 – познатите Огнян Енев (пиано, тромпет, саксофон) и Орлин Цветанов (цигулка), както и новите попълнения Ангел Дюлгеров (китара, цигулка), Росен Ватев (барабани, перкусии) и Веселин Веселинов-Еко (бас китара, контрабас). Певицата повтори многократно възхищението си от новото звучене на своите песни, заради които публиката идва отново и отново на концертите ѝ – като че ли самата тя ги чуваше за първи път. Ние също ги преоткрихме, защото са в съзвучие със саундтрака на днешния ден – хем бяха познатите мелодии, изниквали в ефира успоредно с различни моменти от съзряването ни, от личните ни радости и празници, с възникването на отговорностите ни, хем бяха нови – такива, на които ти се иска да скочиш от стола и да затанцуваш.

Много от песните на Лили притежават монада – проблясък към спомен от миналото, предизвикан от определен стих, мелодия, чай с бисквита (Пруст). Като чуете например „Свири, свири, щурче…“, ще ви се яви миг отпреди години с ухание на вечерята, наредена преди години на масата по залез слънце, с блаженото очакване един особено чакан гостенин да натисне звънеца на вратата… Тъкмо тази песен на Лили прозвуча съвсем различно на концерта в НДК, а гласът ѝ изпълни залата със сладостни спомени.

2

Лили пълни залата с глас и със спомени. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Лили Иванова не остави анонимен виновника за новото очарование на старите си хитове. Името му е Ангел Дюлгеров – музикант, завършил цигулка, с великолепни отношения и с китарата. Да получиш покана да се присъединиш към групата на Лили, вероятно е нещо като да те извикат да свириш в „Ролинг Стоунс“ – освен че ангажиментът ти дава сигурност в един много капризен бизнес, това е и шанс да светнеш с аурата на една легенда, да усетиш отблизо какво е да те почитат като безсмъртен приживе и в същото време да виждаш обикновения човек у тази звезда. Поканен вероятно заради виртуозните си изпълнения, Ангел Дюлгеров е имал късмета да бъде оценен и като композитор и аранжор и не на последно място с огромната си музикална култура. Не са много големите звезди като Лили, които биха направили този жест за друг голям от своя бенд – в концерта ѝ бе предвидено дълго интро към песента „Камино“, което Дюлгеров изпълни като блусар ала Клептън, фантастично.

Палячи
Лили Иванова не скри възхищението си от музиканта Ангел Дюлгеров.

Лили Иванова не скри възхищението си от музиканта Ангел Дюлгеров. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Пътешественичка във времето и в музиката, Лили Иванова не дължи дългия си път само на изключителния си глас. Всеки ден в риалити шоутата чуваме гласове, които са в състояние да ни накарат да излезем от кожата си – но така и не успяват да се задържат на сцената. Подобно на най-големите на музикалния бизнес, успехът на Лили Иванова е съчетание между огромен талант, железен характер и свръхестествена интуиция. И все пак гласът ѝ е дар от Господ, развиван и обгрижван от нея като застрашен от изчезване растителен вид. Крехък като нежна фиданка, която може да бъде пречупена от един по-силен порив на вятъра, могъщ като хилядолетна мура. Големият ѝ плюс е интерпретацията, на места чувствена и драматична, като на голям артист. Образът й на сцената е изработен съвършено – именно него опитват да копират в телевизионните шоута някои „капки“, които са си най-обикновени молекули в океана от изпълнители. Копират движенията ѝ, защото гласа няма как, и се получават карикатури.

В края на миналата година излезе филмът „Младост“ на Паоло Сорентино. В него един велик композитор се бе оттеглил в края на кариерата, отдаден на нищото. Нищо не бе в състояние да върне вдъхновението му, което му е давало някога смисъл. Младостта си бе отишла от него заедно с музиката.

Възрастта, знаем, няма значение, когато човек носи музиката в себе си. Друг въпрос е дали ще иска да я изкара навън. Повечето от истински големите го правят. От Ленард Коен, който на 80 издаде един от най-добрите албуми на миналата година, до „Ролинг Стоунс“ с обща възраст 286 години, които не спират да пълнят стадиони. За тях няма старост. У нас само Лили Иванова е от категорията на вечно младите.

Лили Иванова вдигна на крака пълната зала 1 на НДК, която бе продадена за няколко дни след обявяването на концерта.

Лили Иванова вдигна на крака пълната зала 1 на НДК, която бе продадена за няколко дни след обявяването на концерта. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Ангел Заберски представя Symphony – JAZZ
ДС