Bookshop Wallpaper

Най-влиятелeн в литературата ни след ’89 г.: Георги Господинов

Мила Искренова, Панайот Денев и Милена Вълнарова в анкетата на „Площад Славейков“ „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“

Името на Георги Господинов е най-споменаваното в отговорите за литература в първата част на анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“. Снимка: Емил Георгиев

Четено: 3075 пъти E-mail

Какво постигнахме след 1989-а, се питаме често, когато наближи датата 10 ноември. Излязохме ли от илюзията Социализъм, или продължаваме да си го носим като скъп спомен; има ли демокрация, или е само имитация; трябва ли ни демокрация, или не сме готови за нея; свободни ли живеем, или сме все още много зависими; кои бяха носителите на промяната и кои – на статуквото…

В „Площад Славейков“, разбира се, културата ни интересува преди всичко, защото наличието й предопределя всяка промяна, а отсъствието й проваля всяко добро намерение. Затова решихме да попитаме българските творци и интелектуалци кои са най-значимите постижения на българската култура след промените, както и кой е големият й провал. Решихме да направим опит и да определим кои са най-влиятелните фигури в отделните изкуства и има ли личност, която доминира над всички не само със своето присъствие в културата и изкуството, а и с обществената си позиция.

Трудна задача, но все пак не невъзможна се оказа анкетата, наречена от нас „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“. Нямаме претенции да правим социологическо проучване, но немалко от запитаните приеха анкетата като класация – а (поне у нас) повечето хора на изкуството отказват да говорят за успехите (и неуспехите) на колегите си, дори рядко посещават събития, на които не участват лично. И тъкмо заради това ценим толкова много отговорите, които получаваме. Защото най-голямото признание, което един творец може някога да получи, е от неговите колеги.

Но целта на тази анкета не са похвалите и оплакванията, а опит да разберем доколко успешно се оказа освобождаването на българската култура от предишните й зависимости.

Отговорите на анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“ ще бъдат публикувани до 9 ноември – ден по-късно ще направим равносметка на събраните мнения. Ще публикуваме отговорите на поканени от „Площад Славейков“ творци, интелектуалци и журналисти, но ще се радваме, ако и читателите се включат със своите обобщения (на mail@ploshtadslaveikov.com или в страницата на „Площад Славейков“ във Фейсбук). Няма да бъде търсено и публикувано мнението на хора, огласени като съпричастни към структурите на Държавна сигурност.

(Отговорите, в които е посочен „Площад Славейков“, ще бъдат изтривани.)


Цинизмът е големият ни провал
Мила ИСКРЕНОВА, хореограф

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Този въпрос силно ме обърква. Не зная какво може да се нарече „голямо културно постижение“, защото културата за мен все повече се изразява не в „големите културни постижения“, а в детайлите от ежедневието – в начина, по който ти сервират в едно заведение, в музиката, която звучи около нас, във вида на улиците и сградите…

За мен, например, в исторически план, голямо културно постижение е покръстването на българите, защото християнският морал и мистична символика са в основата на развитието на европейската култура, към която винаги сме принадлежали. Подобно постижение е създаването и приемането на писмеността.

Голямо културно постижение след ’89-а е влизането ни в Европейския съюз, макар че аз съм от тези, които разбират този акт като завръщане или като потвърждение на принадлежността ни към Европа.

Културно постижение би било дистанцирането ни от комунизма – чрез осъзнаване на неговите културни измерения. С това не искам да отрека направеното през този период, защото културата винаги е някакъв вид надграждане, но у нас се е извършвало драстично прекъсване на културните традиции и на връзките ни със света по политически причини и осъзнаването на този факт би ни оттласнал далеч напред.

Голямо културно постижение би било да се подобри качеството на живота, да се качи стандартът и доходите на хората в малките градове и в селата, да няма пустеещи селища и изобщо битието на българина да се отърси от битовите окови, които го държат на някои места прикован към XIX-и и предишните векове. Защото дори да се създават гениални книги, музика и спектакли, ако няма кой да ги възприеме – те се обезсмислят. Ние можем да се изразяваме много красиво, много или по-малкко сложно и да се радваме на своята „духовна извисеност“, но аз изпитвам все по-силно неудобство от тези демонстрации на фона на една занемарена битовост и елементаризирани отношения на ежедневно ниво. Това лято пътувах доста и впечатленията ми от много места са близки с визии от филма „Сталкер“.

– А кой е големият й провал?

– Културата за мен е сбор от естетика, етика и човеколюбие, като на първо място поставям човеколюбието. Мисля, че най-големият провал на културата ни се намира точно в тази зона – на човеколюбието.
Коко Шанел казва, че „обратното на лукса не е нищетата, а вулгарността“. Това е спорна фраза, но ако я парафразирам, за мен обратното на културата не е невежеството, а цинизмът. Като под цинизъм разбирам голям брой действия и събития, които оформиха живота ни през последните 25-26 години. Това е провалът. Иначе талантът на българина в която и да е сфера никой и нищо не могат да отнемат – той е доказан многократно на много места по света, на най-престижните сцени и форуми.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, телевизия, социални мрежи, други медии?

– Отговорът ми може да бъде единствено силно субективен и крайно непълен, защото съм била публика на твърде малко неща. Незабравими за мен остават „Иванов“ на Маргарита Младенова в Народния театър, „Дон Жуан“ на Александър Морфов, „Хамлет“ и „Нощна пеперуда“ на Явор Гърдев. Напоследък „Вуйчо Ваньо“ в Театър „Възраждане“ ме впечатли силно.

В музиката съм фен на Георги Арнаудов и Асен Аврамов – и то не само защото съм имала шанса да работя с тях, както и с колос като Васил Казнаджиев. Това са композитори вселени, които тепърва ще бъдат оценявани тук и по света.

За кино и литература не смея да говоря – там впечатленията ми са твърде ефимерни, затова се придържам към всепризнатите автори. Но се радвам на успехите им, особено извън страната, защото това е повод за добро самочувствие на всички ни.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Административно погледнато, това е министърът на културата. Обаче най-влиятелен в културата може би е финансовият министър… В духовен или интелектуален смисъл не мога да назова едно име, но мисля, че има групи от личности, които със своето присъствие, със своя талант и взаимодействието си със средата я променят и модифицират. Това ще се усети много ясно след още десетина години.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в театъра, музиката, литературата, киното, изобразителното изкуство, телевизия, социални мрежи и други медии?

– Мисля, че по-горе отговорих на този въпрос. Във всички сфери има много ярки и самобитни таланти, които ще се разгръщат все повече, защото за мен това е естественото развитие на нещата, което вече ни е гарантирано от демокрацията.


Свободата е и постижение, и провал
Панайот ДЕНЕВ, журналист

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Свободата – в мисленето, в търсенето, в отвореността към света.

– А кой е големият й провал?

– Същата тази свобода, разбрана от мнозина като слободия, която наложи задръстеност, лош вкус, нисък, дори никакъв критерий. Провал е невъзможността за мнозина в културата да проумеят, че няма никога да се върне партийно-държавната хранилка за пропагандни поръчки и некадърни и ялови автори.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – Театрална работилница „Сфумато“ с повечето програми и спектакли на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Постановки в различни театри на режисьорите Крикор Азарян, Александър Морфов, Галин Стоев, Явор Гърдев, Теди Москов…

б) музиката – творчеството на композитора Георги Арнаудов, изпълненията по български и световни сцени на певиците Красимира Стоянова и Соня Йончева, на музикантите Пламена Мънгова, Евгени Божанов, Людмил Ангелов, Лия Петрова, Теодосий Спасов…

в) литературата – романите на Милен Русков, романите на Теодора Димова, митографиите на Борис Христов, разкази на Георги Господинов;

г) киното – филмите „Урок“ и „Слава“ на Вълчанов&Грозева, филми на Иглика Трифонова, Ивайло Христов, Явор Гърдев;

д) изобразителното изкуство – Емил Стойчев, Павел Койчев, Димитър Буюклийски, Андрей Даниел, Греди Асса, Кольо Карамфилов, Светлин Русев, Свилен Блажев, РуменСкорчев, Иван Газдов, Иван Димов…

е) други (телевизия, социални мрежи, други медии) – в телевизиите – няколко програми на БНТ – „История.бг“, „Библиотеката“, „Денят започва с култура“.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Не ми е възможно да посоча такава в момента.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – изброените по-горе режисьори, както и Ивайло Христов, а наред с него изключителни актьори – Снежина Петрова, Светлана Янчева, Станка Калчева, Мариус Куркински, Камен Донев, Владимир Пенев…

б) музиката – Камерен ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров, диригентът Георги Димитров;

в) литературата – Милен Русков, Теодора Димова;

г) киното – Иглика Трифонова, Петър Вълчанов и Кристина Грозева, операторите Емил Христов, Рали Ралчев, Крум Родригес, Веселин Христов;

д) изобразителното изкуство – сред посочените по-горе, онези, които продължават да работят активно;

е) други (телевизия, социални мрежи, други медии) – водещи като Георги Ангелов и Горан Благоев (БНТ), сайтове като kultura.bg…


Публиката е най-значимото постижение на културата
Милена ВЪЛНАРОВА, художник

Снимка: Личен архив

– Кое е най-значимото постижение на българската култура?

– Хората, които се интересуват от нея.

– А кой е големият й провал?

– Толерирането на имитациите.

– Кои са най-добрите произведения/събития/явления в…

а) театъра – „Хамлет“ на Явор Гърдев;

б) музиката – Panican Whyasker;

в) литературата – „Естествен роман“ на Георги Господинов;

г) киното – „Източни пиеси“ на Камен Калев;

д) изобразителното изкуство – „Графикатура“ на Иван Газдов;

е) телевизия, социални мрежи, дреги медии – сп. „Егоист“ 1996-2001.

– Коя е най-влиятелната фигура в българската култура?

– Георги Господинов.

– Кои са личностите с най-силно присъствие в…

а) театъра – Мариус Куркински;

б) музиката – Димитър Василев-Нуфри;

в) литературата – Георги Господинов;

г) киното – Драгомир Шолев;

д) изобразителното изкуство – Иван Газдов;

е) телевизия, социални мрежи, други медии – Ина Григорова, „1002 нощи“, сп. „Егоист“.


Всичко дотук в анкетата „Най-доброто в българската култура след 1989 г.“


Безкрайната градина