Найден Тодоров за дълга на Русенска опера: Разходите трябва да се обезпечават с приходи

Диригентът в интервю пред „Площад Славейков“ за обвиненията, че затъването на Русенската опера е негово „умишлено пъклено действие“

„Преди да започна работа в Русенска опера, аз никога не бях допускан да дирижирам русенския оркестър и откакто дойде новият директор, аз отново не съм допускан там“, казва Найден Тодоров. Снимка: Площад Славейков - Найден Тодоров за дълга на Русенска опера: Разходите трябва да се обезпечават с приходи

„Преди да започна работа в Русенска опера, аз никога не бях допускан да дирижирам русенския оркестър и откакто дойде новият директор, аз отново не съм допускан там“, казва Найден Тодоров. Снимка: Площад Славейков

В навечерието на два юбилея – 100 години от възникването на русенската Оперна дружба и 70-ата годишнина от официалното създаване на операта в Русе като културна институция, трупата на Държавната опера и балет в крайдунавския град е далеч от празнично настроение. Институцията има огромен дълг, който продължава да расте.

През септември 2017-а, малко преди спечелилият конкурс нов директор Иван Кюркчиев да поеме оперния театър, отрицателният преходен остатък е съставял сумата от 800 000 лева. Той се е натрупал по времето на управление на двамата временно изпълняващи длъжността директори след Найден Тодоров. Малко преди края на календарната 2017 година Кюркчиев свиква общо събрание на целия състав и съобщава новото измерение на задлъжнялостта: 1,2 млн. лв. В средата на октомври 2018 г. сумата вече наближава 2,8 млн лева, а през ноември вероятно ще достигне 3 млн. лв.

И според някои причината за затъването е „умишлено пъклено действие“ на диригента Найден Тодоров, който бе директор на Русенската опера до 2016 г. Преди да се кандидатира за директор на Софийската филхармония, Тодоров направил изключително успешно турне на Операта с трупата на Нешка Робева и Министерството на културата не признало този приход от билети като формиращи субсидията от МК по утвърдената схема 1 лев от билет = 6 лева субсидия.

Вижте още: СУПЕРУСПЕШНОТО ТУРНЕ НА РУСЕНСКАТА ОПЕРА, КОЕТО Я ДОКАРА ДО 3 МЛН. ЛВ. ДЪЛГ

Америка за България

Потърсихме Найден Тодоров, за да го попитаме как пълните зали по негово време вкараха впоследствие Русенската опера в дългове.

– Г-н Тодоров, възможно ли е едно толкова успешно турне, каквото направихте с Русенска опера, да доведе до такъв огромен дефицит в институцията две години по-късно?

– Абсурдно е, невъзможно! Няма правила и закони, по които това да се случи. Принципът на функциониране на бюджета и на делегирания бюджет в частност е много прост. Собствените приходи плюс държавната субсидия трябва да са равни или да надвишават разхода, който се извършва. В рамките на 2016 г., когато аз бях директор, ние имахме сериозни приходи и част от тези приходи бяха от турнето с г-жа Нешка Робева. Само че трябва да отбележа един много важен факт: когато турнето започна да се организира, аз нямах никакви идеи да напускам Русенска опера. Когато се обяви конкурсът за Софийска филхармония, повечето билети за това турне вече бяха продадени. Не съм и предполагал, че ще се случи въобще да дойда в Софийска филхармония. Нямах планове да кандидатствам за поста – ако беше така, щях да се явя още първия път, когато обявиха конкурса, нямаше да чакам втори път да го обявят.

По времето, когато работех в Русенска опера, моята идея винаги е била всяка година да надграждам приходите от предишната. Когато бе въведен делегираният бюджет, ние започнахме на база на бюджет, фиксиран през изминалите години. По онова време Русенска опера имаше правото на 188 щатни служители, но моята идея беше да поддържам дейност в град Русе и въобще в България, която не може да бъде изпълнена със 188 човека. Поради тази причина имах нужда да се възползвам от делегирания бюджет така, че да поддържам значително повече щатни служители. В момента Русенска опера вече има около 300 служители, което е с повече от 100 човека от това, което би следвало при фиксирания бюджет. Тези служители се финансираха, благодарение на завишените приходи, които имахме.

Colibri april 2017

Когато тези приходи бъдат намалени, трябва да се намалят и разходите – навсякъде по света е така. От отчетите от изминалата година, които са официални в Парламента и в Министерство на културата, разходите на Русенска опера не са се намалили от времето, когато аз бях директор, но приходите са паднали три пъти. Тоест, тук има едно несъответсвие между приходи и разходи, което няма нищо общо с 2016 година и това, което се е случвало тогава.

Понеже бюджетът е една по-особена сфера, в началото на всяка година се формират лимити за харчене през следващата година, които се базират на приходите от предишната година. Ние не сме длъжни да се възползваме от тези лимити. Но летвата не може да бъде по-висока от заложената от Министерството на културата. Министерството е наложило по-висока летва заради по-високите приходи през 2016 година. Русенска опера се е възползвала от тази по-висока летва без, всъщност, да направи контраприходите, които да я обезпечат.

– Проблем ли беше за бюджета на Русенската опера, че приходът от половин милион не е бил признат от Министерство на културата?

– Приходът от турнето – около 400 хил. – не беше субсидиран от министерството, но той си съществува като приход. Ако имаше субсидия върху тези пари, те щяха да бъдат изхарчени и щяхме да се окажем в същата ситуация. Защото всяка година човек е длъжен да защити разходите си със съответните приходи. Това е целият проблем.

– Имате ли обяснение защо вината за тези близо 3 млн. лв. дълг се прехвърля върху Вас?

– Интересен въпрос, на който аз също искам да получа отговор. Не съществува правило, закон или формула, при които един плюс от 2016-а да е виновен за минус през 2018-а. Ако през 2017-а те са се борили по някакъв начин с 2016-а, през 2018-а те са длъжни да направят това, което е било през 2017-а, а не 2016-а. А през 2017 г. аз не съм бил директор. Ако в началото на 2018 г. финансовата ситуация е била минус 1,1 млн. лв., искам да попитам как до края на третото тримесечие се е стигнало до минус 2,8 млн.  лв.? Как в рамките на 10 месеца минусът е нараснал с още 1,7 млн. лв. – само в рамките на 2018-а? А аз съм напуснал година и нещо преди това.

– Според журналистката от русенския вестник „Утро“ Нели Пигулева, в състава на Операта битува мнението, че Вие сте заложили този дефицит, защото вече сте знаели, че ще бъдете назначен в Софийска филхармония. Какъв е Вашият  коментар?

– През тези мои 11 години в Русе аз имах тежки противоречия с част от хората в града, но аз стоях в град Русе заради трупата на Операта. Лесно може да бъде проверено, че хората, с които съм бил най-близък в Русенска опера, бяха освободени през последната година. В момента се извършва едно абсолютно почистване на всичко, което е останало от мен в град Русе и в Русенска опера. Това е право на директора, това е лична политика. Не мога да го обвинявам, всичко е в неговите правомощия. Но в момента, в който са се осъществили всички мои дейности в град Русе (с изключение на създаването на постановката „Кавалерът на розата“, тъй като самото ѝ поставяне беше по времето, в което вече не бях директор), аз не съм предполагал, че ще напусна Русенска опера.

– Защо решихте да се явите на конкурса за директор на Софийска филхармония?

– Моята идея да кандидатствам се роди, когато се появи нов сезон на Филхармонията без мое участие и аз се изплаших, че ще загубя ангажимента си с любим оркестър, с който работя толкова много години. Кандидатствах, но още не бях готов психически за тази крачка. Когато спечелих конкурса, в началото бях с много противоречиво мнение, още повече, че синдикатите тук имаха доста негативно отношение към моето идване. Радвам се, че в момента ситуацията е различна.

Няма как да съм оставил бомби за следващия след мен в Русенска опера. Защото когато напуснах, за да дойда в София, моят първоначален план беше да остана свързан с нея. Тогава с изпълняващата дейността директор Гергана Георгиева имахме договорка аз да остана като главен гост-диригент, какъвто съм бил в Софийска филхармония, докато бях директор в Русе. Този план се промени, след като за моя изненада, отивайки в Русе за подготовката на „Кавалерът на розата“, заварих заповед от кмета на града да се изнеса от жилището, което ползвах, в седемдневен срок.

– В Русе бяхте в общинско жилище?

– Да, то беше предоставено за директора на Русенска опера, днес вече не е така. Моите планове бяха аз да остана максимално свързан с Русенска опера. Много месеци по-късно, няма да коментирам под чие влияние, започнаха да се формират мнения в Русе, че всичко, което е останало от мен като планове, трябва да бъде спряно. Апропо, ако тези мои планове бяха осъществени, Русенска опера нямаше да стигне до такъв минус. Всяко ръководство има право на своите решения – но те трябва да бъдат финансово обосновани. И когато аз съм директор, не разсъждавам като артист или като диригент. Когато съм директор, разсъждавам като човек, който е финансово отговорен за институцията.

Причината да търся големи приходи в Русенска опера бяха две. Едната беше да защитя максимално разширения състав – и мисля, че това го правих добре, – а другата бе желанието ми Операта да достигне национална значимост със своята дейност. Мисля, че и това беше вярна политика, която успявахме да осъществяваме доста добре. Русенска опера представяше известни, популярни и не толкова популярни заглавия, както в Русе, както в София, така и в страната. Русенска опера захранваше със свои декори и постановки повечето оперни театри в България. За мен беше важно Русенска опера да бъде един крайъгълен камък на оперното изкуство в България.

– Казахте, че сте заварили бележка от кмета на Вашия апартамент – възможно ли е причината за обвиненията срещу Вас да е политическа?

– Аз не съм член на никоя партия и никога не съм бил, така че не знам някой да е имал политически нападки срещу мен. И все пак трябва да отбележа, че за тези 11 години в Операта аз често имах проблеми с наслагване на отношение и сред политици, и сред общественици и какви ли не хора за това, че не съм от Русе. Това е местен шовинизъм. В моя роден град Пловдив има такова отношение към София, например. Дори помня, че през 2010 година написах във Фейсбук една болезнена за мен бележка, която се наричаше „За мен, нерусенеца“, с която обяснявах, че съм дошъл да работя в град Русе по собствено желание, защото уважавам музикалните и културните традиции на града. В крайна сметка, Русе се оказа един изключително важен град за мен и за моя живот и ако трябва да се върна назад в 2005-а и да реша отново дали да кандидатствам за директор на Русенска опера, аз отново бих го направил. Не бих променил нищо от това, което съм направил през тези 11 години в Операта.

– Все още не е ясна причината за обвиненията срещу Вас в Русе…

– Доколкото ми е известно, сред водещи в тамошната интелигенция личности от много години съществуваше желанието, както те обичат да казват, най-голямата русенска културна институция да бъде управлявана от русенец.

– Местен шовинизъм, това ли е?

– Според мен, да. Макар че не мога да си представя и не вярвам, че кметът би се повлиял от нещо такова.

– А какво да кажем тогава за русенеца Емил Табаков, който толкова години ръководеше Софийската филхармония, после беше главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР? Или за русенеца, основател на Софийска филхармония, Саша Попов, за русенеца Васил Казанджиев… В София битува от години една шега за Русенската мафия в музикалната гилдия – и никой не я приема сериозно.

– Причината за тези приказки е, че в Русе наистина се раждат изключително талантливи музиканти. Затова казвам, че  мога да разбера русенския шовинизъм, защото там са се раждали неслучайни хора. Един от най-големите български цигулари на всички времена – Светлин Русев, например, огромно число от големите български музиканти са от Русе. Но е факт е, че преди да започна работа в Русенска опера, аз никога не бях допускан да дирижирам русенския оркестър и откакто дойде новият директор, аз отново не съм допускан там.

– Като изключим „Кавалерът на розата“.

– Само веднъж се изигра – и това е болка за мен. В плана, който бях оставил, имаше заложени няколко спектакъла, включително и гастрол в НДК. Държах този спектакъл да бъде видян от софийската публика.

– Настоящият директор на Русенската опера може да е решил, че не е рентабилно.

– Вероятно. Но спектаклите, които правехме с Русенска опера в НДК доказаха, че дейността ни в София е рентабилна.

– Това, докато Вие я управлявахте?

– Не, защо само докато аз управлявах? Спектакълът на Русенска опера, който се посвети на Тодор Колев също беше рентабилен. Да напълниш НДК до втори балкон – това е нещо много специално. Русенска опера в далечното минало е имала подобна дейност, в биографията ѝ могат да се видят тези т. нар. „софийски зони“ на Русенска опера. И това е нещо, което аз възстанових. Причината беше делегираният бюджет, признавам си. Защото русенската публика е една от най-образованите в културно отношение в България. Също така и от най-бедните.

– Написахте неотдавна един коментар, за който също бяхте обвинен – че сравнявате Русенска опера с „Ковънт Гардън“ и Ла Скала, а хората в Русе не могат да си позволят да отидат повече от веднъж месечно на опера, въпреки огромната си култура.

– Склонен да вярвам, че е така – особено при настоящите цени на билетите.

Вижте още: НИКОЯ ДЕМОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА НЕ ФИНАНСИРА 100% КУЛТУРАТА СИ

1 2Следваща страница

ДС