Arena Open 2

Нарече ли Кристо България „тъпата“?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Четено: 13798 пъти E-mail

Нарече ли я? Германският вестник „Цайт“ публикува интервю с Христо Явашев – Кристо, цитирано и преведено на български от нашенското издание на „Дойче веле“. В него, още в самото начало, художникът заявява:

„Именно там [в Прага] реших, че никога повече няма да се върна в тъпата България“.

Определението „тъпата“, очаквано, предизвика реакция. Някои медии дори акцентираха именно върху него в заглавията си по темата. Това не е красиво, но е разбираемо: прочут българин + „тъпата България“ = насипен трафик.

„Цайт“ започва материала си така:

Während eines Verwandtenbesuchs in Prag, ich hatte nur einen Studentenausweis dabei, habe ich beschlossen:

Du gehst niemals mehr zurück in dieses blöde Bulgarien, du bleibst in Prag, das liegt näher zum Westen. Zu der Zeit brach in Budapest der ungarische Volksaufstand aus.

Не е маловажно и как е казано това blöde Bulgarien. Христо Явашев не владее немски (а дори да владее, малко вероятно е да дава интервюта на него). Значи – пред „Цайт“ е говорил на английски. Какво е предпочел, за да опише България? Stupid? Bloody? Dickheaded? Никога няма да разберем точната формулировка, но смисълът е ясен – без значение дали германското издание е подбрало оптималния превод на думите му.

Думата blöde наистина уместно се превежда като „тъп/а“ – това е и първото значение в Немско-българския речник на БАН от 1992 г. След това идват възможности като „слабоумен“, „наивен“, „глупав“, „неприятен“ и т.н.. Но е очеизвадно какво е имал предвид Кристо: „тъпа“, „скапана“, „шибана“ дори.

Същото, както когато казваме:

тъпата топлофикация
тъпите политици
тъпия Криско
и т.н.

Всъщност, когато разказва за престоя си в Прага и за решението си да побегне на Запад, Кристо изрича blöde Bulgarien от името на студента Христо. Шест десетилетия по-късно припомня неговото съвсем прясно тогава мнение за страната. Какво не прави? Определено не оплюва от камбанарията на 81-годишен световноизвестен концептуален художник една държава, която (доста вероятно) няма да види никога повече.

Само можем да благодарим на България от 1957 г., че е била достатъчно тъпа да отврати Христо Явашев; че той е успял да избяга; че се е борил да оцелее; че е рисувал за пари и че се е крил в товарни влакове; че е създавал изкуство. Че – в крайна сметка – се е превърнал в наднационалния Кристо, един велик мъж, чието име оттук насетне никога няма да излезе от учебниците по изкуствознание.

ДС