Не малко, много те обичам, каза Къмингс

„Слонът и пеперудът“, детските приказки на прочутия авангардист, излизат на български – с изящни илюстрации и прекрасен превод

Илюстрация: Юлиян Табаков, „Слонът и пеперудът“, изд. „Лист“ - Не малко, много те обичам, каза Къмингс

Илюстрация: Юлиян Табаков, „Слонът и пеперудът“, изд. „Лист“

„Имало едно време един замък, който се влюбил в птичка.“ Ама че шантаво, а? Можеш ли да познаеш кой е написал това изречение? Не е Луис Карол, не е Алън Милн, не е дори и Джани Родари, никой от тях не е, а ти сигурно даже няма да повярваш кой му е авторът, защото авторът му е Е. Е. Къмингс, когото сме чели сума ти пъти, губили сме се сред незавършените му строфи, смайващи запетаи и отворени скоби, а сега, в края на това дълго-дълго и енигматично изречение, го виждаме и като разказвач на детски приказки, и то не какви да е детски приказки, ами такива за слон и пеперуд, за Аз и Ти, за пай с комари и даже за един старец, който пита ли, пита „Защо?“ и, честно ти казвам, вбесява цялата Вселена.

Квадратното томче на „Слонът и пеперудът“ (в оригинал – Fairy Tales, или просто „Приказки“, публикувано през 1965 г., след смъртта на Къмингс) съдържа четири чудни истории, които оплитат в себе си герои, дето и най-разюзданото въображение трудно ще обвърже.

Де се е чуло и видяло например замък да се влюби в птичка? Или милиони милиони милиони хора да си оставят тревогите под ябълковото дърво на добричък, синеок и жълтокос вълшебник чааак на най-най-далечната звезда? Или даже бял кон, който не обича чай – бива ли такова нещо?

Приказките на Къмингс се закачат със закостенялата трезвеност на възрастния ум, те са красиви и мили истории, в които любовта и приятелството побеждават самотата и безметежността на нищоправенето. Тук щастието лъкатуши победоносно и буди радостни усмивки (о, да, съвсем не е като разтрисащите самоубийствени помисли при триумфа на небитието, които тегнат след четене на поезията на е. е. къмингс), тук доброто тържествува, а злото е прокудено с чутовен трясък.

Америка за България

Що се отнася до езика, той е толкова жив, толкова естествено мелодичен и чаровно наситен с ефектни повторения, че освен да се наслаждаваме на всяка стъпка в него, можем само да поздравим преводача Владимир Молев. Учудващо е как с такава лекота можеш да предадеш и нежната феерия на „Слонът и пеперудът“, и (например) отвратната смрад на доминиканска клоака (в „Краткият чуден живот на Джуно Диас“).

Няма как тук да не се спомене и оформлението на изданието. Илюстрациите са на художника Юлиян Табаков, който с работата си не просто поставя заслужени одежди на четирите приказки, но и категорично надминава оригиналната визия на изданието. Лишените от всякаква претруфеност рисунки са удоволствие за гледане – но, съобразно клишето, и хиляда думи тук не могат да опишат въздействието и на един щрих на Табаков.

Илюстрация: Юлиян Табаков, „Слонът и пеперудът“, изд. „Лист“

Илюстрация: Юлиян Табаков, „Слонът и пеперудът“, изд. „Лист“

Къмингс създава приказките за дъщеря си Нанси, когато е малка – и без никакво съмнение публиката им са точно дечицата в онзи най-чудесен момент на влюбването в книгите и в четенето. На фона на абсурдния кич и болнавата естетика, които заливат пазара ни в последните години (престъпно е какви продукти се предлагат понякога на невръстните читатели), „Слонът и пеперудът“ е една вежлива демонстрация колко важно е да даваме на децата си умни, красиви и добри книги, да не ги подценяваме с претупани полуфабрикати.

В крайна сметка, литературата е един от най-преките пътища да се живее щастливо… щастливо, колкото – както казва Къмингс – може да са щастливи една птичка и един замък.

Ангел Заберски представя Symphony – JAZZ

„Слонът и пеперудът“ излиза за първи път на български език под знака на изд. „Лист“.

Пловдив Джаз Фест