Невероятният живот на най-великия бегач на дълги разстояния

Историята на Емил Затопек, Чешкия локомотив, излиза като графична новела на български език

В рамките на осем дни Емил Затопек се състезава в три дисциплини, печели три златни медала и поставя три олимпийски рекорда по време на Летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 г. – рекорд, ненадминат от никой друг бегач на дълги разстояния и до днес. - Невероятният живот на най-великия бегач на дълги разстояния

В рамките на осем дни Емил Затопек се състезава в три дисциплини, печели три златни медала и поставя три олимпийски рекорда по време на Летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 г. – рекорд, ненадминат от никой друг бегач на дълги разстояния и до днес.

Кога за последно се впечатлихте от някого? Някой, който е ненадминат талант, упорит и последователен в мечтите и целите си; някой, който гради дълбоки приятелски връзки със съперниците си; герой в приказна любовна история и герой на своето време; някой, който отстоява социална и политическа позиция с непреклонност, която струва твърде скъпо; някой, който живее необикновен живот с неизменна усмивка? Ако все още не познавате историята на ненадминатия чешки бегач на дълги разстояния Емил Затопек – един от най-великите атлети на XX век, нека той бъде този Някой.

Историята на най-великия бегач на дълги разстояния достигна преди няколко месеца до българските читатели с обилния и напоителен биографичния роман „Днес всички ще умрем по малко“ на Ричард Аскуит (изд. „Вакон“, превод: Десислава Сотирова), от тази седмица Затопек заживява на български език и на страниците на графичния роман на Ян Новак с илюстрациите на художника Яромир 99 (изд. „Жанет 45“, превод: Васил Самоковлиев).

Рекордът

ARA MALIKIAN

В рамките на осем дни Емил Затопек се състезава в три дисциплини, печели три златни медала и поставя три олимпийски рекорда по време на Летните олимпийски игри в Хелзинки през 1952 г. – рекорд, ненадминат от никой друг бегач на дълги разстояния и до днес. След като побеждава в състезанията на 10 000 м на 20 юли и 5 000 м на 24 юли, вече историческо постижение, минути преди началния сигнал на маратона на 27 юли Затопек импулсивно решава да се включи и в това бягане. Докато постига най-големия триумф не само в собствената си кариера, но и в своя спорт въобще, той демонстрира изключително спокойствие – в последните километри на надпреварата поздравява зрителите и разменя шеги с полицаите, които охраняват трасето. Затопек побеждава с такава преднина, че когато сребърният медалист пресича финалната линия, той вече е получил поздравления, раздал е автографи и прави победна обиколка на стадиона на ръцете на състезателите от ямайския отбор по щафетно бягане.

Емил Затопек е първият бегач, пробягал 10 хил. метра за по-малко от 29 минути и 20 км за по-малко от час. В състезателната си кариера поставя 18 световни рекорда – на дистанции от 5 до 30 км. В най-силните си години е истински хегемон на дистанцията от 10 000 м и остава непобеден в 38 поредни състезания в продължение на шест години.

Началото

Затопек се ражда през 1922 г. в малкото и сиво индустриално градче Копршивнице в Източна Чехия. Подобно на повечето свои връстници, още на 16 години започва работа – във фабриката за обувки „Бата“ в Злин, където животът му влиза в сивия ритъм на работния график на поточната линия, докато не се намесва случайността, или може би съдбата. Като част от системата за повдигане на духа в тогавашното социалистическо общество, и в тази фабрика е назначен треньор, който да мотивира работниците да поддържат форма. Именно той настоява Емил Затопек да участва в надбягване. Въпреки първоначалното си възражение, че не е достатъчно здрав физически, за да се състезава, бъдещият атлет влиза в надпреварата и завършва втори от близо сто състезатели – успех, който му оставя горчивия вкус за нещо недовършено. Затопек иска да победи. Така започва всичко.

Colibri april 2017

Чешкия локомотив

Младият Затопек започва да тренира сериозно и само четири години по-късно подобрява националните рекорди на Чехословакия в дисциплините 2000 м, 3000 м и 5000 м. В подготовката си залага на интервалните тренировки и метода на хиповентилацията – тренировъчни похвати, за основоположник на които се смята именно той. Интервалните тренировки представляват редуване на кратки високо- и нискоинтензивни натоварвания, чрез което се ускорява метаболизмът и се повишава усвояването на кислород, подобрява се работата на кръвоносната система и като цяло се увеличава издръжливостта на организма. Хиповентилацията се състои в редуване на периоди на нормално дишане и задържане на дъха след издишане, което също повишава издръжливостта на тялото. Именно грижливо изградената способност на атлета да продължава да тича, въпреки болката и преумората, му дава преднина пред най-големите му конкуренти.

Триумфът на Емил Затопек е плод не просто на талант и стръв за победа, но и на последователна усърдна работа. Това усърдие е дотолкова изписано върху лицето и в движенията на атлета на пистата, че коментаторите казват, че Затопек „бяга като човек с примка около врата си“, все едно е „прободен в сърцето“ или „следващат крачка ще му бъде последна“. Той, на свой ред, коментира, че не е „достатъчно талантлив да тича и да се усмихва едновременно“. Много специалисти смятат, че при него грациозността отстъпва пред ефективността на бягането му.

„Ще поработя върху стила си, когато започват да оценяват бегачите по красота“, отговаря той и добавя: „Това не е гимнастика или фигурно пързаляне, все пак.“

Докато тича, Затопек обикновено издава пронизителни хъркащи звуци, заради които получава прякори като Чешкия локомотив и Емил Ужасни.

Човекът Затопек

Историите за великодушието и добротата на този необикновен човек са неизброими и чудесно разказани в биографичната книга за атлета на Ричард Аскуит „Днес всички ще умрем по малко“. Една от най-показателните е срещата на Емил Затопек с австралийския бегач Рон Кларк през 1966 г., когато Кларк е на върха на силите си и вече е подобрил много рекорди, включително тези на Затопек на 5000 м и 10 000 м, но все още няма спечелен олимпийски медал. След кратък престой в Прага с интензивни срещи и тренировки, на раздяла Затопек пъха в ръката на Кларк подарък, увит в амбалажна хартия, със заръката да го пази, защото го заслужава. Изтерзаван от мисли каква ли е тази контрабандна стока, Кларк дълго се чуди какво да прави с малкия пакет. Накрая го отваря в тоалетната на самолета и намира златния медал на Затопек от Олимпиадата в Хелзинки с посвещение „На Рон Кларк“. Случайността, или по-скоро съдбата, отрежда това да остане единственият олимпийски медал на Кларк, след като той получава пристъп на височинна болест на Олимпиадата в Мексико и не довършва надпреварата.

Любовта

 

Чудесата около Емил Затопек не свършват дотук – продължават с голямата му любов Дана. Тя печели златен медал в дисциплината „хвърляне на копие“ от Олимпиадата през 1952 г., минути след триумфа на Емил на 5000 м. Когато двамата се запознават, случайно, или по-скоро съдбовно, се оказва, че са родени на една и съща дата – 19 септември 1922 г. Самата тя също има весел, но силен характер. На пресконференция в Хелзинки Емил се шегува, че неговата победа на 5000 м е вдъхновила Дана за нейния успех с копието.

„Така ли? Добре, иди да вдъхновиш някое друго момиче, да видим дали тя ще изхвърли копие на 50 метра!“, отговорила Дана.

Разказва се и продължение на историята – златният медал на Дана стопил предимството на Емил до 2:1 в семейната надпревара и затвърдил решението на Затопек да участва и в маратонското бягане, което ще го превърне в незасенчен феномен и до днес.

Когато Емил и Дана се запознават, случайно, или по-скоро съдбовно, се оказва, че са родени на една и съща дата – 19 септември 1922 г. Илюстрация: „Затопек“

Комунистическата партия

Като супергерой на своето време Емил Затопек неизбежно се превръща във влиятелна фигура в редиците на Комунистическата партия на Чехословакия. Той обаче подкрепя демократичното ѝ крило и след Пражката пролет през 1968 г. изпада в немилост – изключен от армията и партията, той губи достъп до всякакви уважавани позиции и е принуден да работи като миньор в уранова мина, като боклукчия и копач на кладенци. След падането на репресивния режим е реабилитиран през 1990 г. от президента Вацлав Хавел.

Любопитно е как точно тази история е разказана през погледа на Ян Новак – известен чешки писател, преводач и публицист, изследовател на Вацлав Хавел, емигрант в Чикаго, чието семейство напуска Чехословакия в бурните времена на 1969 г. Той има отношение както към времето, така и към величието на таланта и утвърждаването на собствена позиция в контекста на социалистически режим, в какъвто изпъква ярката фигура на Емил Затопек. В своя дебютен графичен роман той работи заедно с художника Яромир 99, автор на комикс по произведение на Франц Кафка и друг на спортна тематика – „Централният нападател“.
Понеже това е история, която крие изненади във всяко ново изречение, докато я откривате, насладете се на всеки метър от това дълго бягане. Както казва Затопек, „ако искаш да бягаш, пробягай километър. Ако искаш да изживееш различен живот, пробягай маратон“.

Ян Новак представя графичната новела „Затопек“ в София (3 октомври), Пловдив (4 октомври) и Русе (5 октомври).

Bookshop 728×90