Bookshop Wallpaper

Нина Николина: Българската култура няма травми, а комплекси

Певицата пред „Въпросите на Площада“

„Защо културата е последна грижа на държавата? Защото често тези, които ни управляват, нямат културни потребности.“ Снимка: Личен архив

E-mail

Мултимедийният спектакъл „Магическите гласове на България“ е пред премиера в България, след като бе представен в Брюксел, Страсбург, а на 24 май и в Берлин.

На 30 май на сцената на Театър „Азарян“ в НДК ще излезе неголяма фолклорна трупа, начело с Нина Николина – с участието на оперните певици Таня Иванова и Виолета Радомирска, както и на перкусиониста Калин Вельов. Заедно те ще поведат публиката на пътешествие из историята на българския фолклор – как от носител на бит и култура в миналото, днес той зазвучава в нов прочит, като част от съвременните музикални жанрове.

Дни преди концерта поканихме един от „магическите“ гласове в този спектакъл, за да поговорим за култура. Нина Николина отговаря на „Въпросите на Площада“ – за мястото на изкуството в нашето общество и на световната сцена, за авторитета и отговорносттите на българския творец.

– В крак ли е с времето българското изкуство?

– Българското изкуство живее динамично. Старае се да е в крак с времето, но не винаги успява. Понякога е вторачено във вътрешни междуособици, а за да създаваш, трябва пространство, хоризонт. Иска ми се малко повече българските творци да имат хоризонт напред, а не да гледат под носа си. Това е метафора. Сложно е да оцеляваш, а не да създаваш.

– Има ли родни произведения, които поставяте на световно ниво?

– Разбира се. Работите на Кристо, кариерата на оперната певица Соня Йончева е на световно ниво, успехите на музиканти като Васко Василев, Веско Ешкенази. Галин Стоев е директор на голям френски театър. Александър Морфов поставя повече в чужбина, отколкото в България. Ако се огледаме у нас, ще видим кариерата на Лили Иванова – изключителна! Работата в спектакъла „Чамкория“ на режисьора Явор Гърдев и актьора Захари Бахаров по едноименния роман на Милен Русков е впечатляваща, също и моноспектаклите на Мариус Куркински и Камен Донев.

– Кои според Вас са тримата най-влиятелни български творци?

– Не обичам класации, защото са относителни, но дългогодишната кариера на Лили Иванова е феномен, който предизвиква респект и уважение. Както и това, което направи и прави Камен Донев с българския фолклор в спектаклите си, пълните зали и възторга, който предизвиква с работата си.

– А кои са недооценените?

– Това също е относително, но този въпрос е свързан с личната ни оценка за таланта. Смятам, че творци като Андрей Николов и Асен Пейков са световни, но забравени у нас.

– Необходимо ли е да сте част от нечие лоби, за да имате успех?

– Не. Смятам, че талантливият човек намира място и среда, в която развива и показва таланта си. Другото е извинение.

– Посочете три културни събития, които очаквате с нетърпение.

– Очаквам българската премиера на мултимедийния спектакъл „Магическите гласове на България“, който вече представихме в Страсбург, както и в Берлин на най-хубавия български празник – 24 май. Премиерата е на 30 май в Театър „Азарян“ в НДК. Много важен за мен проект, който тръгна от една мултимедия, свързана с изследване за приноса и популярността на българските женски гласове в световната музикална съкровищница. Благодаря на автора Георги Тошев, режисьора Любомира Костова и автора на мултимедията Ема Константинова, че ме поканиха да бъда не само участник като певица, но да работя като диригент и музикален продуцент. Срещнах се с изключителни певици, солистки на големи ансамбли и хорове, запознах се с оперни диви като Таня Иванова и Виолета Радомирска, българската композиторка и отличен музикант Екатерина Николова, която има завидна кариера във Франция. И отново се убедих колко истинско партньорство имам с Калин Вельов, с когото създадохме „Пендара етнопроджект“. Калин направи една много въздействаща музикална среда за мултимедията от Културната програма на Европредседателството. До края на май и през юни тази мултимедия ще бъде представена на различни места в София и в рамките на новото издание на фестивала „Уебит“. За мен срещата с българската публика е важна. Така че вълнението на всички замесени за 30 май е голямо.

– Кое за Вас е най-значимото културно събитие в последно време?

– Трудно ми е да отбележа едно, но успехът на спектакъла „Чамкория“ е забележителен, както и трите роли, които направи в „Метрополитен опера“ Соня Йончева и които светът видя от директните излъчвания в кинотеатрите. Да се говори за България по този начин е важно. Очаквам с нетърпение новата книга на Георги Господинов.

– Кои три български издателства публикуват най-стойностните книги?

– Трудно ми е да ги отлича. Купувам книги, които ме вълнуват и са добре издадени. „Книгомания“ и „Колибри“, бих добавила и „Жанет 45“, „Сиела“, „Изток-Запад“… повече от три са.

– Будител ли е днешният интелектуалец?

– Иска ми се да бъде!

– Кои са класиците в съвременното българско изкуство?

– Сложен въпрос. Зависи от критериите, с които се определят.

– Трябва ли да има специална държавна политика по отношение на живите класици?

– Да, трябва да има отношение – и то не е само в пенсиите, а цялостно отношение към тяхното творческо наследство.

– Какви са критериите, по които да бъде определяно кои са класици?

– Устойчива кариера, принос към националната култура, популяризирането ѝ извън България.

– Има ли битка между млади и стари в родното изкуство?

– Винаги е имало, но аз предпочитам да има диалог и приемственост.

– Страдат ли от предразсъдъци хората на съвременното изкуство у нас?

– Зависи кой как се изживява.

– Коя тема е пренебрегвана от съвременните български творци?

– Понякога ми се иска да сме малко по-рефлективни в киното и литературата, да има повече вълнуващи произведения на съвременна тематика.

– Избягват ли да коментират явления и пороци в политиката?

– Трудно е да имаш позиция.

– Съществува ли травма в българската култура?

– Травма – не, но комплекси…

– Защо културата е последна грижа на държавата?

– Защото често тези, които ни управляват, нямат културни потребности.

– Довършете стиха на Петко Славейков: „Не сме народ…“.

– …..


Вижте още: СЕДНАЛО Е ДЖОРЕ С НИНА НИКОЛИНА В ТЕАТЪР „АЗАРЯН“

Всички интервюта от „Въпросите на Площада“


Набуко