Bookshop Wallpaper

„Някои от тях – педерасти”

Скандалният балет „Нуреев” събра в Болшой театър целия руски елит, режисьорът на спектакъла - Серебренников - остана под домашен арест

Билетите за спектакъла „Нуреев“ в Болшой театър са продавани срещу паспорт. Снимка: Ufa1.ru

E-mail

По улиците около театъра тази вечер беше пълно с полиция и имаше метални ограждения, от тези, с които обикновено полицията спира напора на тълпата при демонстрации. Билети за „Нуреев” се продаваха само на касите (никакъв интернет) и само срещу паспорт, за да бъдат неутрализирани прекупвачите. (Тях наистина ги нямаше на площада, но в интернет се предлагаха билети за по 60 хиляди рубли,  като официално цената на най-скъпите беше 10 хиляди рубли). Билети за партера не се продаваха въобще — той беше изцяло запазен за депутати и спонсори; балетоманите висяха по етажите. В деня на премиерата в Болшой можеха да се срещнат Ксения Собчак и Дмитрий Песков, който нарече постановката „световно събитие“. Събитие? Събитието. Несъмнено най-важната премиера на годината.

Хореографът Юрий Посохов, който някога направи за „Болшой“ приказната „Пепеляшка“ и не по-малко магическата „Магритмания“, и режисьорът Кирил Серебренников, чийто дебют в Болшой се състоя преди шест години – той постави „Златното петле“, работят заедно за втори път. През  2015 г. сътвориха с общи усилия балета „Герой на нашето време” — спектакъла, получил три „Златни маски” и се игра с успех в театъра. Но около него няма ажиотаж: например сега спокойно могат да се купят билети, най-скъпите струват по 4 хиляди рубли.  Но в този балет Печорин не се показва по голо дупе, облечен е и се държи така, че дори и прогимназиална учителка би останала доволна. Показва ли се така Нуреев? Съдейки по снимките, появили се в социалните мрежи в навечерието на предвидената да юли премиера, и по слуховете, станали една от причините за скандала — да. В реалността на премиерата — не.

Вижте още: В ПОСЛЕДНАТА МИНУТА БОЛШОЙ ОТМЕНИ БАЛЕТ ЗА ЖИВОТА НА НУРЕЕВ

Хореографът и режисьорът разказват подробно биографията на прочутия балетен беглец. Спектакъльт започва с аукцион. Нуреев вече не е на този свят, имуществото му се разпродава на търг — от ризите до картините на стари майстори и от личния остров до ученическия дневник. Ето го и самият ученически дневник в последвалата сцена: аукционистът — Игор Верник — разказва за произхода на предмета и научаваме, че дневникът вероятно е бил подарен на Нуреев, когато той, вече доста болен, пристига в Петербург.

Следва серия от снимки на прочутия фотограф Ричард Аведон — и Нуреев (в ролята е премиер-балетистът на Болшой Владислав Лантратов) позира пред камерите. Получилите се в този момент снимки се появяват като прожекции на задния план.

През юли в социалните мрежи хората бурно обсъждаха, че сред снимките има една, на която Нуреев е напълно гол; сега тя е толкова бледа, че е невъзможно да видим нещо шокиращо (освен ако не си носим морски бинокъл… Това е като в анекдота, че през прозореца женската вана се вижда скандално добре, ако се качите на гардероба). Фотосесията се превръща в хазартен танц на героя – той се движи все по-разкрепостено и накрая танцува върху масата; като рояк оси наоколо летят фотографи.

В танца на масата под черния халат на героя като че ли няма нищо, но всъщност има трико с телесен цвят — и този танц става символ на скандалния Руди, с който се запознава цяла Европа след неговата емиграция. Нуреев от кориците на списанията — усмихнат, дръзко безсрамен, самодостатъчен, презиращ самото понятие „добър вкус” и уверен, че целият свят му принадлежи. Но и Серебренников, и Посохов добре разбират, че кориците на списанията и реалният живот, вътрешното усещане за щастие или нещастие, успех или неуспех нямат нищо общо. И в спектакъла се появява дуетът на Нуреев с Ерик Брюн — датски танцьор от екстра класа, направил много, за да може яростният и неукротен даже от Вагановското училище гениален татарски младеж да започне да цени не само енергията, но и чистотата на танца. Романът между Нуреев и Брюн (виртуозна работа на Денис Савин) е представен с поразителен дует, в който артистите почти не се докосват. В сцената виждаме едновременните упражнения с внимателни погледи един към друг, с еднакъв усет към музиката — и отчаяната финална прегръдка, когато аукционистът предлага на търга бележка, написана от Нуреев до Брюн, когато той вече е в болница, умиращ от рак на белия дроб.

Още един дует от спектакъла е основан на реални събития: в английския Кралски балет Нуреев танцува с гранд-дамата Марго Фонтейн. В ролята е примата на Болшой Мария Александрова — и дали защото с Лантратов те са двойка и в живота, а не само на сцената, или защото възможността да играе Фонтейн несъмнено вдъхновява Александрова, но в този дует има от същата химия, която омагьосва зрителите преди почти половин век, когато Нуреев е танцувал в Лондон. Посохов стилизира дуета по сцената от „Маргарита и Арман” — с тези припадни падания на героя в краката на възлюбената му, които днес биха изглеждали смешно, ако не бяха изпълнени с такава жар и  Нуреевска харизма.

В течение на целия спектакъл се очакваше нещо, което би обяснило летния скандал (версията за недорепетираност не работи, защото сега времето за репетиции беше още по-малко заради излизането на предишната премиера) — и нищо екстремно не се случи. Европейските медии, обсъждащи тази история през лятото, издигнаха версията, че Министерството на културата е било шокирано от това, че главен герой в спектакъл на Болшой става „изменник на родината”, при това и гей. (Министерството категорично отрича каквото и да е участие в скандала.)

Темата за измяната на родината наистина присъства в спектакъла: аукционистът, превърнал се в персонаж, наречен Серый (Сивия), зачита докладна записка за твърде волното поведение на Нуреев по време на парижките гастроли на Мариинския — тогава Кировски — театър, и докато чете, артистите стоят зад железни решетки (като тези пред театъра преди премиерата), като животни в клетки: те нямат право да напускат стаите си в хотела, без да бъдат придружавани от упълномощените лица. През тези решетки прескача главният герой, отказващ да се върне в СССР. Тази докладна записка (заради която съветското началство решава да върне предсрочно Нуреев от гастрола, а той решава да избяга — преди това не е имал намерение да остава на Запад, дори когато в Париж излизал да си купува платове за бъдещи костюми), прочетена с железобетонна интонация, говори за прозападния плам на Нуреев и за неговите „общения със съмнителни хора, някои от които — педерасти”. В този момент залата на Болшой дружно захихика, оценявайки откровеността на съветските служебни  документи и иронията на ситуацията, в която именно доносникът, загрижен за сексуалните приключения на танцьора, става причина за неговото бягство от летището и така наречената „измяна на родината“.

Спектакълът има болезнен, ярък, трогателен финал. Той е свързан с „Баядерка”, последния проект на Нуреев, в който танцьорът, вече смъртно болен, се пробва в ролята на диригент. С несигурна, олюляваща се походка, героят се спуска от сцената в трапа на оркестъра, а диригентът Антон Гришанин му отстъпва мястото си – и зазвучава  мелодията от последното действие на „Баядерка“ (Илья Демуцкий, създал партитурата на балета, е използвал много цитати от прочути произведения — и балети, и „Адажието” на Малер). В балета на Петипа от хималайските планини се спускат момичета-привидения с белоснежни пачки, обещаващи на героя хладна висша справедливост. В балета на Посохов и Серебренников сред танцьорките се оказват и танцьори, но идеята е същата: призраците не изчезват, те имат право на глас и право на памет.

Така е и с напълно живите, но отделени от театъра под домашен арест хора. На поклоните постановъчната група, начело с Юрий Посохов излезе на сцената с тениски с портрет на Кирил Серебренников и призив „Свобода за режисьора”. Залата приветства с овации тази демонстрация.

Всичко по темата „Арест на руски театрален режисьор“


Bookshop 728×90