Няма вече зрелище във футбола, само тупаник

На Световното в Русия липсва красотата, превърнала футбола в най-привлекателния театър в спорта

Урегваецът Единсон Кавани ликува, след като е вкарал гол в мача срещу Португалия на Световното в Русия. Не след дълго обаче бе контузен и отборът остана без този безценен играч. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Няма вече зрелище във футбола, само тупаник

Урегваецът Единсон Кавани ликува, след като е вкарал гол в мача срещу Португалия на Световното в Русия. Не след дълго обаче бе контузен и отборът остана без този безценен играч. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Това е най-грозното световно първенство, което гледам. Злобни удари в кокалчетата на глезена, ритници в коляното или бедрото, добре насочени лакти в лицето спират нападенията към противниковата врата още в зародиш. Ако футболист с повече въображение се насочи към противниковото наказателно поле, на няколко метра от него му преплитат краката. Той пада и край, няма развитие на красиво и интересно започналата ситуация, заради която футболът е най-привлекателният театър в спорта. Няма действие, липсва интрига, остават единствено тупаниците от стила на бойците ММА.

Сега, в Русия, никой не иска мачът да изглежда красиво. Неясно по какви причини ФИФА налага нови правила, които позволяват на играчите да се удрят, бутат, спъват, ритат. След умишлената агресия съдията започва да умува под какъв ъгъл е ударен глезенът на нападателя, дали това не е фаул и той трябва да извади жълт картон, или може би не, доколкото може да е удар на тяло в тяло, където не свирят фаул. И не вади никакъв картон. Това разминаване с възмездието на терена окуражава друг футболист – и той, тичайки като бесен, изритва противников играч в бедрото или в бъбрека. Когато удареният падне, удрячът му стъпва на ходилото над свода и завърта крака си като тирбушон.

За да не вкараш гол, непрекъснато ти влизат с лакти в носа или очите. Подобни сцени има десетки във всеки мач. Затова и повечето голове не падат след атака и пробив по терена, а в статично положение – при корнер или наказателен удар. И така се избягва срещата между играчите с всички екстри на зрелището, заради което е открит футболът като спорт. Статичните изпълнения са скучни, еднообразни и успехът за гол е плод на случайността.

Но във ФИФА не им пука. Там са приели правила, които превръщат мача в жестоки стълкновения от менюто на ММА боеца. Допуска се удара между телата на двама играчи и се наказва влизането в краката. Обаче най-малко съдията разбира точно с коя част на тялото е станал ударът и дали фалът е в стадий на перспективна атака. Затова мнозина съдии си затрайват или започват като глухонеми да описват с ръцете квадрат, намеквайки, че чакат указания от екипа, който следи мача виртуално. Ако инцидентът е за дузпа, започват едни дискусии, така че мачът като зрелище е умъртвен.

Америка за България

Това антизрелищно развитие на световния футбол дразни театрала в мен. Масовият фен не се интересува от зрелището, а от резултата. Футболът за него е лотария – често и буквално при залаганията, а че не е красив, голяма работа! Освен това мнозина зрители харесват агресивните акции на играчите, при които футболист тича, размахвайки ръце като ученичка, и цапардосва противника в лицето, прекрасно знаейки, че то се намира там. Жестоките удари на терена нараниха уругваеца Кавани, например, и го изкараха от надпреварата, лишавайки отбора от безценен играч. Този екшън доказва, че агресивността дреме у всеки човек и само цивилизационната култура може да я озапти. Виждаме с каква злост играчите удрят противниците си на терена, катерят се върху гърба им, ритат ги там, където най-много боли. Някои отбори отприщиха тази злоба със страшна сила. Ако така се играе и през следващия сезон на националните първенства, лазаретите в Европа ще се напълнят с футболисти.

Феновете, естествено, няма да могат да принудят бюрократите да ревизират правилата си. Бюрократите в спорта не са по-различни от тези в енергетиката или образованието. И едните, и другите легитимират мързела и безидейността си с непрекъснати допълнения и изменения на приетите правила. Нещо повече, те ламтят за опозиция на тези правила, така че да се наченат дискусии в медиите и да им излизат снимките, а после да отстъпват със сантиметри, отлагайки промените колкото се може по-дълго.

Да спасят футбола като зрелище могат да направят единствено доновете, които са изхарчили милиони за добрите си играчи и не искат да ги гледат в болнични легла. Няма начин доновете да не видят сметката на бюрократите.

Дотогава обаче по-интересно ще е да гледаме публиката по стадионите. Зрителите предлагат безкрайни инициативи и хрумвания, за да шарят лицата си и слагат маски на дяволи, вещери, богатири, русалки. Те следват древната традиция да се гледа театър с маски, които призовават мистичните помощници от битовия живот да помагат, в случая – в мача. Ясно е, че театърът на днешния футбол се е преместил сред публиката. Не знам обаче дали това ни задоволява.

Ангел Заберски представя Symphony – JAZZ

Всичко от Димитър Стайков в „Площад Славейков“

ДС