Bookshop Wallpaper

Оперната звезда Томас Хемпсън: Съдбата помага на подготвените

Прочутият баритон, с когото Соня Йончева пее в „Метрополитън“, с първи концерт в България

Томас Хемпсън пее великолепно барокова опера, Хенце, Моцарт и Верди. Снимка: thomashampson.com

Четено: 1527 пъти E-mail

Завършва политически науки, отказва се от тях в името на пеенето, но никога не е съжалявал. Познат е по целия свят, харесва съвременните технологически постижения, а кучетата му имат собствена страница в социалните мрежи. Идва в България за първи път. Той е Томас Хемпсън и публиката ще го види и чуе след броени дни на сцената на зала „България”.

Голямата оперна звезда ще пее в София на 14 декември. Диригент на концерта ще бъде маестро Павел Балев, който има голям принос за гастрола на Хемпсън у нас. В програмата си прочутият баритон е избрал емблематични произведения от огромния си репертоар – арии от опери на Моцарт, Верди, Гуно, Бърнстейн.

Томас Хемпсън е роден в щата Индиана, САЩ. Завършва едновременно политически науки и пеене. Пръв негов ментор става сестра Мариета Койл, която го насърчава да се отдаде на оперното изкуство. Баритонът печели редица национални награди, но кариерата му започва в Германия. След няколко години работа в Цюрих с прочутия маестро Николаус Харнонкур, Томас Хемпсън се появява все по-често на големите европейски сцени. Така започва една голяма кариера, за която певецът споделя, че не е и мечтал. Следват ангажименти в най-големите европейски оперни театри. Репертоарът на Хемпсън се разраства до 80 роли. Той пее великолепно барокова опера, Хенце, Моцарт и Верди. Акцент в неговата кариера е любовта му към песенното творчество на редица композитори. Това довежда и до откриването на Песенна академия като част от Пролетния фестивал в Хайделберг.

В последните години Томас Хемпсън фокусира заниманията си върху образователни програми и музикални стипендии за млади хора. Това му доставя голямо удовлетворение, каквото изпитва и когато е на сцената.

Хемпсън е чест солист в „Метрополитън опера“ в Ню Йорк, където си партнира и с българското сопрано Соня Йончева („Травиата“, „Сватбата на Фигаро“ с номинация за Грами за 2017 г.). А концертът му в София предшества гастроли в Щатсопер в Берлин (16 декември) и в Берлинската филхармония (18 декември).

– Кое е първото, което научихте за България, където ще гостувате на 14 декември?

– Бих казал, че първото ми сблъскване с България е в историческа перспектива. Щастлив съм, че в течение на годините съм пял с много прекрасни български колеги.

– Какво очаквате от концерта си в София?

– Очаквам от всеки концерт да дам всичко от себе си и да се опитам да направя тази велика литература и музика разбираема за слушателите. Моите очаквания от един концерт винаги са свързани с очакванията към мен самия.

Томас Хемпсън и Анна Нетребко като Жорж Жермон и Виолета в „Травиата“ на сцената на „Метрополитън опера“

– Какви са спомените Ви от театъра на Хайнрих Хайне Алее 16 А?

– Имам прекрасни спомени от началото на моята кариера в Дюселдорф. Беше щастливо време за мен, тъй като това беше първият ми професионален ангажимент в театър, намерих моя първи дом в Европа и това беше началото на една кариера, която и в най-смелите си мечти по това време не можех да си представя.

– Какво спечелихте от това, че започнахте кариерата си в Германия?

– По това време „Дойче опер ам Райн” в Дюселдорф беше най-големият театър с постоянен репертоар в Централна Европа. Възможностите да се уча от моите колеги в ансамбъла бяха безгранични. Аз започнах с редица малки роли в основния репертоар, изучавайки ансамбловата система и работейки с големи музиканти. На този ранен етап за мен и моето развитие като певец това беше безценно.

– Как се сработихте с Николаус Харнонкур, на какво ви научи той?

– Николаус Харнонкур, без съмнение, беше една от най-важните личности в моя живот – и не само в професионалния живот. Той беше мой наставник и нямаше лична среща, репетиция или спектакъл, от който да не съм научил нещо ново. Николаус Харнонкур стана ценен приятел на моето семейство и сега, когато го няма, ни липсва твърде много. Надявам се, че в цялата си работа по някакъв начин оправдавам неговите изключително високи и дисциплинирани стандарти. Неговите прозрения, произлезли от неуморни проучвания и огромна вяра в гения на големите майстори на изкуството, винаги са били голям урок за всички, които сме били около него.

– Имате изключително голям репертоар – от Монтеверди до Хенце. Къде, всъщност, е Вашата сила?

– Имам различни музикални интереси. Не спирам да се учудвам колко много са начините, чрез които ние, хората, можем да се изразяваме чрез музиката. Имах късмета да бъда предизвикван в различни видове репертоар. Ако имам някаква сила, тя вероятно е, че съм любопитен, опитвам се да разбера различните музикални езици и да ги впиша в моето вокално изпълнение.

– Освирквали ли са Ви някога и как се отнасяте към критиката?

– И аз, както много от моите колеги, съм бил жертва на освиркване. Никога не съм бил особено впечатлен от рационалността на това действие, но това е друга тема. Критиката е от основно значение за израстването и реализацията на всеки артист. Вярвам обаче, че никаква външна критика не може да бъде по-значима от личния критерий за вашата работа.

– Вие сте в световна кариера от години. Как се промени оперният свят и в каква посока върви оперното изкуство днес?

– Няма съмнение, че живеем в общества на Запад, които изживяват дълбока промяна в ценностите за образованието и развлеченията. Често се наблюдава истинско объркване, че те са едно и също нещо. Вярвам, че класическата музика, чрез всеки един спектакъл, дава възможност за кратък миг на много ценен и необходим размисъл за всеки слушател относно собствените му ценности. Това не означава, че тези моменти не могат да бъдат много забавни, но би било погрешно да се смята, че целта на вечерта е само забавлението.

– Какво ви харесва в съвременните технологии и как според Вас те могат да бъдат полезни в изкуството?

– Сензационните технологии, които изобилстват днес, повече от всякога дават възможност за много по-активен и демократичен достъп до изкуството. Намирам това за вълнуващо. Вече можем да отворим вратите и прозорците на нашите представления и образователни проекти за повече хора. Виждам технологичното развитие като голям доставчик на съдържание.

– Колко важни за Вас са религията, философията и духовните традиции?

– Радвам се на една много енергична лична дисциплина на философско-духовна любознателност, търсене и размишление. Не мога да си представя живота на един артист по друг начин.

– Съжалявате ли за политическите науки, от които сте се отказал в колежа, за сметка на пеенето? Сега, като изключително популярна личност в целия свят, не се ли изкушавате от политиката?

– Не.

– Каква е Вашата формула за успех?

– Съдбата помага на подготвените!

– Коя е най-важната награда за Вас?

– Добро и стабилно здраве за мен и моето семейство.

– На кого се възхищавате – в света на операта, на изкуството, на обществения живот?

– Възхищавам се на хора с щедър и силен характер, чиито действия се ръководят от фундаментално изучаване на фактите и чиито заключения винаги са придружени от съпричастност към човека, застанал до вас, и толерантност към идеите, с които не сте съгласни.

– На какво се радвате и какво Ви носи най-голямо удовлетворение?

– Наслаждавам се на работата си, на семейството си, да бъда навън… Това, което ме удовлетворява, е добре свършената работа.

– Как си почивате и какво правите в свободното си време, когато имате такова?

– Успявам да си почивам по различни начини. Моето свободно време е отдадено най-вече на семейството ми, на моите деца и внуци и техния живот, както и на домашните любимци, които имаме. Моите хобита са много и рядко скучая.

– Бихте ли направил майсторски клас в България и ако да какви ще са изискванията Ви?

– Би било чест за мен да направя майсторски клас в България, но първо трябва да получа покана…

– И последен въпрос: кой беше най-важният урок или съвет, който получихте от сестра Мариета?

– „Всичко, което представлявате – умствено, физически и духовно – трябва да бъде в центъра на музиката, която сте избрали да пеете.”

Концертът на Томас Хемпсън у нас се осъществява с помощта на Фондация „Америка за България“.


Формата на водата