Пълним с тракийско злато 4 зали в Лувъра

Пращат над 1600 антики от 17 български музея

Главата на тракийския владетел Севт Трети ще бъде сред най-важните експонати в изложбата ни в Лувъра. - Пълним с тракийско злато 4 зали в Лувъра

Главата на тракийския владетел Севт Трети ще бъде сред най-важните експонати в изложбата ни в Лувъра.

Четири зали на Лувъра ще бъдат изпълнени с тракийско злато от родното културно наследство в крило „Ришельо“. Изложбата, наречена „Епопея на тракийските царе: Археологически открития в България“, ще представи най-ценното от 17 наши музея и ще експонира 1628 предмета. Съкровищата ни ще бъдат открити за публиката на 15 април 2015-а. А експозицията ще продължи до 20 юли.

В нашата изложба ще бъдат добавени още 20 експоната от фондовете на Лувъра и 11 други чужди музеи и културни институции, сред които Британския музей, музеите в Неапол и Бари, Глиптотеката в Копенхаген, музея „Прадо“ и др.

Концепцията на изложбата и подборът на предметите са дело на трима френски и двама български куратори. От българска страна това са проф. д-р Тотко Стоянов от катедрата по Археология при СУ „Св. Кл. Охридски” и доц. д-р Милена Тонкова, ръководител на Департамента по тракийска археология при Националния археологически институт с музей при БАН. От френска страна са президентът на Лувъра д-р Жан Люк Мартинез и специалистите от Департамента по гръцка, етруска и римска древност д-р Александър Баралис и д-р Негин Матийо. Предстои да бъде подписан окончателният договор за реализиране на изложбата между нашето Министерство на културата и Лувъра.

Най-много антики за изложбата ще представят Националният археологически институт с музей към БАН, Националният исторически музей, Регионалният археологически музей в Пловдив и Историческият музей в Казанлък. Забележителни са експонатите и от регионалните музеи във Враца, Варна, Русе, Ловеч и Бургас, както и от общинските музеи в Септември, Несебър и Созопол. Отделни находки ще дадат и музеите в Шумен, Исперих, Карнобат, Хасково и Стрелча.

Америка за България

Фокус на изложбата е Одриското царство. За пръв път ще бъде представен пълният гробен инвентар на богатите погребения на тракийски аристократи от некрополите при Дуванли, Калояново-Чернозем и Маломирово-Златиница, които илюстрират формирането на Одриското царство, икономическата мощ на владетелите му от V до началните десетилетия на ІІІ век пр. Хр. За разлика от предишните тракийски изложби, включващи главно предмети от благородни метали, в тази изложба за първи път гробните комплекси са представени в тяхната цялост, за да се демонстрират всички елементи на тракийските погребални обичаи – инсигнии на властта, комплекти от банкетни съдове – метални и глинени, защитно и нападателно въоръжение, украса на конската амуниция, накити и аксесоари, и дори дребни глинени предмети с магическо предназначение.

Централната част на изложбата ще изобрази царското погребение в могилата Голямата Косматка край Шипка, считана за гроб на тракийския владетел Севт ІІІ – откритие на археолога д-р Георги Китов (1943-2008). Бронзовата глава на царя – уникален шедьовър на античната скулптура, е най-важният акцент на предстоящата експозиция. До нея ще бъдат представени шлемът с името на древния властелин, неговите наколенници, разкошният златен венец, богато инкрустираните със злато меч и ножница, златна чаша, сребърна и бронзова кани, амфори за вино, златните апликации от конска амуниция, нишките от златотъкан килим, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, стригила, алабастрони, части от ризница и оръжия.

Д-р Георги Китов с част от откритията в магилата Голямата косматка.

Д-р Георги Китов с част от откритията в магилата Голямата косматка.

Части от архитектурната и живописната декорация на гробниците от Стрелча и Мъглиж и фотоси от Казанлъшката гробница ще допълнят представата за разнообразните като форма и украса гробници на одриската аристокрация, за чието създаване са били ангажирани вещи архитекти и художници.

Наред с богатите и представителни гробни комплекси на тракийските знатни аристократи, за пръв път ще се акцентира и върху градската култура. Ще бъдат представени два основни градски центъра от земите на Одрисите – градът при Ветрен, известен като емпорион Пистирос, търговски и занаятчийски център, обитаван от траки и гърци, и Севтополис – столицата на Севт ІІІ, пример за възприемането в Тракия на елинистическото градоустройство, архитектура и бит.

Kinomania

Друг важен момент в изложбата са археологическите свидетелства за възприемането и използването на гръцкия език, както от царската канцелария – каменни плочи с официали договори от Пистирос и Севтополис, така и от населението на тези селища – фрагменти от глинени съдове с графити с тракийски и гръцки имена и кратки текстове.

Представени ще бъдат политическите и културните центрове на могъщите съседи на одрисите – гетите на североизток и трибалите на сверозапад. Фотоси на царската гробница с Кариатидите и артефакти от града ще представят столицата на гетите Хелис и аристократичния й некропол, проучвани през последните 30 години в резервата Сборяново. Царственият инвентар на гробница ІІ от Могиланската могила във Враца, представен в максимална цялост, ще илюстрира мощта на трибалските царе от времето на сблъсъка им с Филип ІІ и Александър Велики.

Изкуството на гети и трибали ще бъде представено с известните съкровища от Рогозен, Борово и Летница, с находки от Могиланската могила, както и с новооткритото златно съкровище – гробен дар от Свещари.

В изложбата е отредено място на крайбрежните гръцки градове, неделима част от територията и културата на Тракия. Представени са различни гробни находки от некрополите на Одесос, Месамбрия и Аполония. Скулптура, теракоти, рисувани гръцки съдове, златни накити, апликации от слонова кост за саркофаг ще представят многоликия живот в гръцките колонии и техните контакти с Вътрешна Тракия.

В центъра на четвъртата зала, показваща многообразието на тракийската култура, ще блести златното Панагюрско съкровище.

Панагюрското злато е друг от акцентите в изложбата в Лувъра.

Панагюрското злато е друг от акцентите в изложбата в Лувъра.

Важен дял от изложбата е визуализирането на тракийските религиозни представи и ритуални практики, представени както чрез митологичния разказ върху съдовете от Рогозенското съкровище и апликациите от съкровището от Летница, така и чрез малките „магически“ предмети от глина от гробните комплекси от могилата Мушовица и Могиланската могила.

За посетителите на изложбата се подготвя богато илюстриран каталог, който ще бъде издаден от Лувъра. Погледът към Тракия е дело на 50 автори, от които 38 специалисти от България, както и учени от Франция и други страни, изследователи на тракийската култура. Голяма част от текстовете вече са предоставени, в ход е и заснемане на експонатите от фотографа на Националния исторически музей.

По време на гостуването на тракийската изложба в Париж се планира у нас да бъдат открити две реципрочни изложби, представящи експонати от Лувъра.

Дейностите по организация на изложбата в България ще бъдат под ръководството на проф. Божидар Димитров.

ДС