Пълно потапяне в музиката (въпреки председателството)

Симфония № 8 от Густав Малер в зала 1 на НДК - кулминацията на концертния сезон

Диригентът Емил Табаков, който направи Осмата симфония на Малер преди няколко десетилетия, в същата зала 1, изгради майсторски произведението, водейки с желязна ръка 400-те изпълнители. Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония - Пълно потапяне в музиката (въпреки председателството)

Диригентът Емил Табаков, който направи Осмата симфония на Малер преди няколко десетилетия, в същата зала 1, изгради майсторски произведението, водейки с желязна ръка 400-те изпълнители. Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

Излизаш от залата емоционално заситен, някак олекнал и търсещ спокойствие насаме със себе си. За час и половина си се отлепил отежедневието си, попаднал си в особена, различна и твърде непозната среда, в която музика и текст (ако предварително си запознат с него) те понасят далеч от традиционното, познатото… 

Е, трябва да призная, че имаше някои пречки за пълното потопяне в духовно чистия и нежно неподправен свят на Осмата симфония, защото по пътеките между редовете в зала 1 на НДК често ставаха, излизаха, разхождаха се напред-назад хора, объркали концерта може би със заседание. На едни очевидно бе доскучало, а за други това очевидно бе тежък ангажимент – да присъстват на концерта, с който на 27 юни приключи нашето европредседателство. Това в скоби. И независимо от тези детайли, музиката те завладява и отнася в орбита, сред умиротворение, родено от нетленното – от мечтите, фантазиите и вдъхновението на австрийския композитор Густав Малер.

Симфония № 8 на Малер е определяна за симфония-меса или, както един от най-големите немски музиковеди я нарича, „светска меса, посветена на човечеството“. И не само защото първата ѝ част е изградена върху известния стар католически химн „Veni, Creator spiritus“ (IX век), а защото композиторът е дръзнал да прослави с музика невидимото, порива на човека да проникне там, Горе, в Небето. Не се опитвам да тълкувам, ще цитирам автора ѝ. В писмо до съпругата си Алма Малер обяснява, че се опитва да опише блаженството, „макар да зная, че това не трябва да се прави… пространство, изпълнено с любов, там е вечно женственото, към което ни влече вечно, и като годостигнем, се успокояваме – че сме овладели това, към което от тук, от Земята, все се стремим…“.

Малеровото тълкувание на последните страници от „Фауст“ на Гьоте – неговия любим поет, е същината на симфонията. Написана за много кратко време (1906), Осмата симфония несъмнено маркира края на голяма епоха, започнала с Бетовен, епохата на романтизма, на великото завръщане на единството слово-музика, на развитието на програмността и синтеза на жанрове. А симфонизмът на Малер вече чертае опорните естетически пунктове на едно ново, различно световъзприемане, проектирано в творчеството на няколко велики творци на XX век – и особено на Шостакович. Малер, наред с фанатичното си преклонение пред Природата, предусеща огромните сътресения, които предстоят, при него светлината и възторгът бързо потъват в мрака на песимизма и трагичността, покрусен е от откъсването на човека от естественото, смутен от урбанизацията, която механизира и затваря живота на хората в студения град. И прочие теми, присъщи за изкуството на XX век, на експресионизма.

Америка за България

Изпълнението на това произведение в София без никакво преувеличение е кулминационно събитие на концертния сезон, демонстриращо по най-естествения начин възможностите на изпълнителите. Употребих думата „естествен“, защото няма по-ясна оценка за една интерпретация от нейното въздействие върху слушателите. Реакцията им, дългите аплодисменти бяха наградата и ответа на огромния труд, положен от всички състави: двата елитни оркестъра – Софийската филхармония и Симфоничния оркестър на Националното радио, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов“ и детския филхармоничен хор с диригент Славил Димитров, Смесения хор на БНР с диригент Любомира Александрова, Детския радиохор с диригент Венеция Караманова, солистите Бианка Кох, Елизабет Пратчер, Колет Бушел, Лаура Оливия Шпенгел, Валтрауд Винзауер, Максимилиан фон Лютгендорф, Томас Вайнхапел, Андреас Матерсбергер и диригента Емил Табаков. Дори само изброяването им дава представа за мащабите, в които се случва всичко, подсказва от какво значение са и методиката на подготовката, и стиковането между всички, и убедеността в диригентската концепция, и уеднаквяване на щрихи, звукоизвличане, темпа, динамики, и още много, много специфики при осъществяването на тази необикновена партитура. Огромен, но и благодатен труд.

Още от първите тактове на симфонията, когато органът задава основната тоналност ми бемол мажор и хорът запява семплата призивна тема на „Veni, creator..” (всъщност първата идея на творбата) се усети убедителност, самочувствие и овладяност, характерни за цялото изпълнение. Диригентът Емил Табаков, който я направи преди няколко десетилетия, в същата зала (впрочем немската къща „Капричио“ издаде негов интегрален запис на всички симфонии на Малер, оценен високо), изгради майсторски произведението, водейки с желязна ръка 400-те изпълнители. Няма да правя опис на качествата, необходими, за да може диригентът да овладее и направлява в продължение на час и половина толкова многолико множество, един фантастичен змей със стотици глави, умове, сърца, ръце и гласове… да го подчини на волята си, да умее и да го укротява с най-нежни пианисими, но и да го пуска свободно да разлива емоции, изблици на възторг, на благоговеене, екстаз и пламенен захлас.

Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

Чудесно прозвуча катедралната конструкция на двойната фуга в първата част, отвеждаща към нейния финал. А след това грандиозно въведение се отвори „небесното пространство“. Инструменталният епизод, с който започва втората част, звуча трогателно проникновено, изящно и лъчезарно – тонова среда, създаваща представа за иреална безплътност. Великолепни сола, великолепен звук на оркестъра. Тук се повествува за вечната любов, на Небето, където спасеният Доктор Фауст (Pater Profundus) има своята забележителна субстанциална песен, напомняща за Парсифал на Вагнер. Предназначена да отведе постепенно към една кулминация, в която се прославя (от хора на ангелите и безгрешните) вечната женственост. Преминава се през още два стадия (ария на тенора) и пеенето на Великата Грешница, Мария Египетска и Самарянката, към които се присъединява и Гретхен – за съжаление изпълнителките не постигнаха извисеността на искреното покаяние, нито блясъка на солото „Лъчезарна красота“, което трябваше да ни изпълни с благоговеене. Но пък заключителният фрагмент бе разтърсващ – „Chorus mysticus“, отвеждащ до финалната кулминация – вдъхновен екстатично апотеозен хорал в многоцветните отблясъци на блестящата основна тоналност – прославата на Вечната Женственост и на Creator Spiritus.

Дори при цялата, всеизвестна относителност на озвучаването в зала 1 на НДК, имаше разточително многообразие от тембри, нюанси, откроиха се характерните за композитора мелодика, хармония, капризни промени на ритми, метруми и темпа, пълнозвучната оркестрова партитура в нейния огромен петорен състав. Адмирации за хоровете. Но най-вече ме очарова звукът и пластичността на Капелата – очевидно Славил Димитров води състава към развитие и възход.

„АКО НЯМАХ ЛОШИ СЪНИЩА“

Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

Единствено солистите не ми допаднаха. Осмата симфония има много записи и десетки, десетки изпълнения от най-големите диригенти и състави на миналия и нашия век (само преди четири месеца Валери Гергиев я реализира в Санкт Петербург), принципно се канят значими гласове и певци. Мисля, че у нас имаме осем гласа, които биха звучали ярко, и биха пели на добър немски. И със сигурност биха го направили по-ярко и емоционално от поканените, които изпяха доста епизоди (от втората част) твърде безлично.

Няма пълен рай, тук, на Земята. Но пък можахме да изпитаме радостта от вдъхновеното изпълнение.

Разбира се, може още да се пише и за диригента Емил Табаков, защото творбата не само е сред особено трудните и представителни симфонични опуси, тя е дълбоко религиозна и философска, следователно трябва да се осмисли и премисли, за да стигта посланията ѝ в най-чиста художествено-есенциална форма до публиката. А това без съмнение се случи. Любовта стигна до слушателите. За час и нещо любовта ни обедини.

Снимка: Василка Балевска/Софийска филхармония

Вижте още: СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА В НДК

ДС