Първи май – Денят на депутата

У нас празникът на труда се празнува с агънце, а не с протести. От протести просто няма смисъл. Освен, ако не заточим депутатите на работа

Ето, че и в парламента някой работи. Снимка: БГНЕС - Първи май – Денят на депутата

Ето, че и в парламента някой работи. Снимка: БГНЕС

Първи май по принцип е Денят на труда. Свързан е с първите стачки за въвеждане на 8-часов работен ден, които се провеждат в САЩ в края на XIX век. По принцип е официален празник в много държави, като трудещите се получават един свободен ден, за да се включат в протестни шествия или митинги за подобряване на условията на труда.

В България тези протести са мащабни, обикновено обхващат дори съседни държави, като българските протестиращи окупират де-що има плажове и курорти по околните морета. По-мързеливите трудещи се окупират само трапезите. Първомайското агне е нашият еквивалент на първомайските бунтове. Пак се лее кръв, пак има умрял, ама накрая всички сме доволни. И работниците, и работодателите. А най-доволни са неработещите. Щото хем празнуват, хем не са прецакани. В България по принцип всички сме прецакани, ама най-прецакани са тия, дето се правят, че работят и после се правят, че им плащат. Чувала съм много обвинения, че българите са мързеливи, работата не се върши професионално, бавни са и ако изобщо свършат нещо, го правят с кисела физиономия, мърморене и некачествено. Абе не, че не е така, но за парите, които получават – пак е много.

За страничен наблюдател е възмутително, че българските трудещи се ама хич не се вълнуват от съдбата си и изобщо не протестират за подобряването на възнагражденията си. Навсякъде хората излизат и настояват за 2-3% увеличение на заплатите, два-три дена повече към отпуските… У нас – не. Според мен е логично. 2% на 400 лева са 16 лева. На 800 лева заплата пък са 64 лева. За да има някаква промяна, която реално да подобри живота наработещите, процентът увеличение трябва да е около 300. А кой на тоя свят излиза да митингува за 300 процента увеличение? Ми никой, разбира се, то това е нереално. Когато нещата са допрели до 300 процента увеличение и всичко по-малко е все тая, не се прави митинг, а революция. А за революция не се насрочва дата, дето даже и в уикипедията я пише. Просто един хубав ден на хората толкова им писва, че взимат сопите и оправят работата с оная банка, дето задигна сума, която е една шеста от целия бюджет. Макар че докато има агънца на трапезата, сопите може да почакат.

По-интересното е какво точно празнува онази каста, дето хем не работи, хем много пари взима. Депутатите. Не е ли по-справедливо поне на Първи май, когато всички почиват, депутатите да работят? После може да си го отпочинат, така както редовите българи си отработват.

Площад в ремонт

И понеже тук възниква въпросът какво точно работят депутатите, след като заплатите на останалите са толкова ниски, че дори не си заслужава да протестират срещу тях, бих предложила поне на Първи май народните избраници да свършат нещо, което съгражданите им правят целогодишно. Например може да сформират и те един оркестър и да пробват да си изкарат годишните заплати с музика. По идея на премиера Борисов. Да посвирят малко под прозорците му, а заплатите си може да получат под формата на столевки, залепени с плюнка на челото. Пак по идея на гореспоменатия. Вероятно той така си представя изкарването на пари с музика, защото предложи на оркестрите на БНР да си изкарват бюджетите със свирня.

Друг вариант за полезен и смислен труд е да погледат малко деца със специални нужди с парите и цените, които се полагат на майките на такива. Айде да не е цял живот – една седмица да е. Да купят поне веднъж лекарство за 500 лева с доход от 460, че да им и остане за спретнато костюмче, с което да ходят да протестират в парламента. Ако преценим, че е твърде опасно да се поверяват деца на депутати, тогава да опитат да поживеят като диабетици. Или като раковоболни. Може и като болни с множествена склероза. Да ги оставим за месец изцяло на тяхната собствена милост във формата на лобистки закони и нефелни наредби. Или да поработят като учители. Може и като медицински сестри.

Каквато и работа да им дадем, все ще е повече от тая, която те по принцип в битието си на депутати вършат. Това може би била най-удачната и работеща форма на протест за подобряване на условията за живот и работа в родината ни. Като заточим онези, на които се дължи липсата на такива условия, да поживеят и поработят в тях.

Bookshop 300×250 3
ДС