Bookshop Wallpaper

Първи стъпки за начинаещи колекционери

В началото просто гледайте; 100% сигурност дават само живите художници; цената на произведението върви нагоре заедно с икономиката

Лоренцо Лото, „Потрет на Ритрато ди Марсилио Касоти и Фаустина Асоника“, 1523 - платното е част от изложбата „Венеция Скарлата - Лото, Саволдо, Кариани“ в музея „Барберини“, Рим, която продължава до 11 юни 2017-а. Снимки: ЕПА/БГНЕС

Четено: 1420 пъти E-mail

Вълнувате се от изобразителното изкуство? Посещенията по изложби и галерии не са ви достатъчни, искате сами да притежавате картини от различни художници? Имате желание да станете колекционер, но не знаете как? Руският сайт „Лента.ру“ дава думата на експрети – галеристи, арт-дилъри, изкуствоведи, които отговарят какво трябва да знаят начинаещите колекционери, какви грешки да избягват, как да направят първите си крачки, на какво да бъдат готови… и на още няколко въпроса.

1. Стратегическо планиране

Обсебен, но не от печалбата
Катрин Борисов, арт-директор на галерията RuArts, арт-дилър, колекционер

Начинаещият колекционер трябва да има представа каква колекция иска да има, а и да осъзнава, че това не означава просто да купува и съхранява произведения на искуството. Пагубна стратегия за колекционера е да събира произведения според търговската им ценност. По правило, към такава стратегия се придържат арт-търговци, които така се издържат, и новобогаташи, които искат да влязат в определен кръг. Колекционерът е обсебен човек, но обсебен не от печалбата.

Проба, грешка
Алексей Новоселов, директор на изложбените програми на ММОМА (Московски музей на модерното изкуство), член на експертния съвет конкурса „Иновация“

Стратегия може да не се появи веднага, а да се формира по време на търсенето. Често събирането започва разхвърляно и хаотично: колекционерът може внезапно да се открие по-тесен период, който го интересува, някои специфични области и имена. Мисля, че бизнеспланът на колеционера може да се променя и подобрява. Колекционерът трябва да стигне до своето направление, в което ще бъде силен, по пътя на пробата и грешката.

В началото просто гледайте
Николай Палажченко, експерт в областта на съвременното изкуство

Неправилно е веднага да задавате на колекцията си твърди рамки. Най-добрата стратегия е да купувате примерно всяка трета вещ, която ви се иска да купите. Не бива да бързате и трябва да си давате право на грешка.

Познавам колекционер, притежаващ в момента сериозна колекция. В самото начало той главно гледаше, търсеше своето, купуваше много малко – буквално пет-десет нескъпи неща годишно, основно от млади художници, придобиваше опит, общуваше много с галеристи, изкуствоведи и с други колекционери. Някъде след около десет години изведнъж направи стремителен пробив, похарчи голяма сума и за една година сформира потресаваща колекция. Имайки увереност, опит и стратегия, той действаше решително.

Изключение се явяват корпоративните колекции: ако те доверяват формирането на сбирките си на специалисти на високо ниво – могат да изградят стратегия и да я следват. Корпорациите заявяват своя културен статус, събирайки скъпи колекции, като по този начин повишават лоялността към себе си на партньорите си, клиентите и медийната общност. Например „Газпромбанк“ е собственик на единствената в Русия корпоративна колекция руско съвременно изкуство, в която има около 800 произведения. Колекцията е включена в списъка на 80-те най-значителни корпоративни сбирки в света – Global Corporate Collections.

2. Покупки на копия и фалшификати

Картина на Ван Гог не се появява от нищото
Катрин Борисов, арт директор на галереия RuArts, арт дилър, колекционер

Руското съвременно изкуство почти не се фалшифицира, то е съвсем младо, с много живи автори. Копия купуват само несериозни колекционери, защото да се купи за много пари фалшив Гурьянов е странно. Що се отнася до художници със световни имена, то, да речем, да се намери Ван Гог в свободна продажба е практически невъзможно. Има каталози, в който може да се види къде е тази или онази работа – и изведнъж от нищото да се появи картина на Ван Гог – това е нонсенс. Очевидно е, че много музеи по света, и най-вече музеят на Ван Гог, ще извършат най-щателна експертиза. Но ако не ви е грижа – закачете си плакат на Ван Гог, защо да плащате много пари.

„Латона и децата й“, 1668-70, от френските скулптори Гаспар и Балтазар Марси – част от изложбата „Версай: Съкровищата от двореца“ в Националната галерия на Австралия в Канбера.

Две експертизи
Алексей Новоселов, директор изложбени програми на ММОМА, член на експертния съвет на конкурса „Иновация“

Съществуват два вида експертизи: изкуствоведческа и технологическа — два съвършено различни свята. Те не винаги се пресичат и това е голям проблем, защото често се случват несъответствия. Например, технологическата експертиза може да определи, че работата е създадена през XV век, но по това време са работили петима много известни художници и между трима от тях има големи стилистични прилики. Тогава идва редът на изкуствоведческата експертиза, която оценява именно художествената страна на творбата.

100% сигурност дават живите художници
Николай Палажченко, експерт в областта на съвременното изкуство

Да се сдобиеш с фалшификат — това е чудовищна трагедия и разочарование за всеки ценител. Сериозните колекционери широко публикуват такива случаи, някои унищожават фалшификатите. Във всеки случай наличието на фалшификати е един от факторите за намаляване на цените на изкуство като цяло. Ако на арт пазара всички произведения бяха автентични, изкуството щеше да струва значително по-скъпо. Съществуват някои забележителни творби, но с тъмна история. Един експерт казва, че тя е истинска, друг не е уверен, че такава въобще съществува. Най-добрият способ да сте сигурен, че не купувате фалшификат, е да купувате само работи на живи художници. Докато художникът е жив, можете да получите стопроцентова верификация от самия него или от галерията, с която работи.

3. Доверие в експертите

Търсете специалисти с добра репутация
Катрин Борисов, арт директор на галерия RuArts, арт дилър, колекционер

Случва се да харесате работа на даден художник, но не можете да оцените самостоятелно значимостта и цената й поради липса на опит. В такива тънкости добре се ориентират общопризнатите специалисти — музейни сътрудници, галеристи, институции, аукционни къщи и независими експерти. Впрочем, не си струва да се доверявате на човек, наричаш се експерт, ако репутацията му е съмнителна или не можете да намерите информация за него в открити източници.

Собствена отговорност
Алексей Новоселов, директор изложбени програми на ММОМА, член на експертния съвет на конкурса „Иновация“

Историята познава достатъчно примери, когато няколко експерти по един художник дават съвършено различни заключения за автентичността на негова работа. Доверието в експертите е нужно, но не бива да се превръща в болезнено маниакален навик. Можем да се ориентираме по съветите на професионалист, но трябва да имаме и собствени знания. На първо място трябва да си изработим система за собствена отговорност за колекцията, а не да прехвърляме важните решения на някой друг.

Съберете повече мнения
Николай Палажченко, експерт в областта на съвременното изкуство

Грешка е да се доверяваме на един експерт, както и да купуваме от една галерия. Задължително е нужно на първо време да слушаме колкото може повече професионални мнения – от галеристи, художници и други колекционери. Нужно е да посещаваме колкото може повече музеи и изложения на съвременото изкуство. Така ще можем да намерим своята посока и едва след това да пристъпим към проекта за създаването на колекция.

4. Участие в търгове 

Аукционната къща – не винаги скъпо удоволствие
Катрин Борисов, арт-директор на галерията RuArts, арт-дилър, колекционер

Понякога на търгове произведенията стават малко по-скъпи, отколкото би ни се искало, заради комисионната и неизвестния брой участници желаещи да закупят една и съща картина. Но не бива да се боим от това – аукционната къща отговаря за качеството, това е официална организация. Случва се и обратното: за съвсем прилични пари да се купят уникални неща. Също така всички творби притежават сертификати, ясен произход и аукционната къща обикновено се грижи за доставката.

Покупка от потомците на художника
Алексей Новоселов, директор изложбени програми на ММОМА, член на експертния съвет на конкурса „Иновация“

Много колекционери събират колекции, като общуват с потомците на художници и купуват работи от семействата им. Това е надежно и често финансово изгодно. Колекционерите получават определено удоволствие от възможността да общуват с родствениците на любимия художник, изграждат дългогодишни приятелски връзки. Но на аукционите могат да купят тези произведения, които е сложно да се намерят без участието на тръжните къщи. Репутацията им се подкрепя от експертизите и съревнователната възможност, които означават много за колекционера. Добре е при придобиването на творбите да се редуват и съвместяват различни способи.

Не подхождайте хазартно
Николай Палажченко, експерт в областта на съвременното изкуство

Високите цени на търговете са следствие от необмисленост и хазартно отношение. По правило, сериозните арт дилъри, внимателно следящи пазара, идват на аукционите, стараейки се да купят евтино недооценени произведения, а съвсем не от желание да заплатят рекордна цена. Главното правило е задължително да видят на живо всички произведения на изкуството. Защото съм виждал маса разочарования при купуване на изкуство онлайн: пристига творбата — и се оказва съвсем не е това, което е очаквано. Често разглеждам каталог на предстоящ аукцион, отивам на предварителния оглед, за да видя нещо, което ме е заинтересувало и там виждам други работи, на които не съм обърнал внимание в каталога. А това, което ми е направило впечатление на картинката, напротив, то ме е разочарова на живо. Затова, ако сте решили да купите нещо на търг, първо разгледайте всички творби на живо и едва тогава се поддавайте на хазарта. В този смисъл за начинаещия колекционер е далеч по-полезно да посещава арт базари, където има по-голям избор, а цените са фиксирани.

„Isang kahig, isang tuka (One scratch, one peck)“ от филипинския художник Родел Tapaya е е част от изложението „Ново изкуство от Филипините“ в Националната галерия на Австралия в Канбера, от 28 март 2017 г. Изложбата продължава до 20 август 2017-а.

5. Придобиване по завишена стойност и ажиотаж

Готови на всичко
Катрин Борисов, арт-директор на галерията RuArts, арт-дилър, колекционер

Винаги имаме ситуация „продавач-купувач“. Продавачът, естествено, е заинтригуван да постави максимална цена на творбата, а страстният колекционер, открил бисера на своята колекция, е обсебен от произведението и е готов на всичко, включително и да надплати. Колкото по-ценна е творбата — толкова повече хора желаят да я придобият — и толкова повече нараства цената. Или искате картината и плащате колкото трябва, или не можете да си го позволите. Може би ще се случи чудо, ще успеете да я вземете по-нататък – но ако отиде в сериозна колекция, ще трябва задълго да забравите за нея, ако не и завинаги.

Емоционално удовлетворение
Алексей Новоселов, директор изложбени програми на ММОМА, член на експертния съвет на конкурса „Иновация“

От една страна това може да бъде наречено грешка, но от друга — някой може и да е готов на такива грешки. Това е психологически компонент, когато е важна емоционалната удовлетвореност и няма разумно обяснение за придобиването. Ажиотажът може да бъде психологически комфортен за колекционера, той получава удоволствие от него. Това е и един от елементите на колекционирането. Но с това усещане е сложно да се направи цяла добра колекция.

Рискът „по-ниска цена“
Николай Палажченко, експерт в областта на съвременното изкуство

Арт пазарът стабилно расте, но в него има маса рискови аспекти. Понякога е по-добре да заплатиш пълната стойност на шедьовър, отколкото да купиш на занижена цена второстепенно произведение. За това грешат и тези, които плащат изкуствено надути цени на аукционите, и тези, които се опитват до последно да се пазарят с търговеца за по-ниска цена, в резултат на което получават „второ качество“.

6. Очакване за бърза възвръщаемост на инвестициите 

Най-бързо се купува най-скъпото
Катрин Борисов, арт-директор на галерията RuArts, арт-дилър, колекционер

Купувайки млади автори, може дълго да чакате възвръщаемост на инвестициите. Понякога е необходимо да минат десетки години преди художникът да стане търсен и цените на работите му да нарастнат. Като правило, бързо се продават само скъпи и много скъпи произведения на търсени автор. Понякога колекционерът преразглежда възгледите си за колекцията и може да продаде повече работи. Като правило, само търговците залагат на повишение на цените, а не колекционерите, въпреки че винаги е хубаво да се знае материалната стойност на сбирката.

Произведение от изложбата „Вековният Роден“, открита в Гран Пале, Париж, на 17 март.

Трудната раздяла с произведението
Алексей Новоселов, директор изложбени програми на ММОМА, член на експертния съвет на конкурса „Иновация“

Може да се разчита на това, но така по-скоро ще действа дилър, а не колекционер. Трудно ми е да си представя колекционер, който си казва: „Аз сега ще си купя тази работа, а после ще я продам на сметка“. По-скоро той си мисли: „Аз сега ще си купя тази работа, а после цената й ще се вдигне и тя ще добие нов, по-ценен статус“. Защото за колекционера винаги е много трудно да се разделя с това, което е купил. Това е разбираемо и правилно. Галериите и дилърите могат да действат така, но не и колекционерите.

Арт цените вървят нагоре заедно с икономиката
Николай Палажченко, експерт в областта на съвременното изкуство

Изкуството е финансов инструмент с висока степен на риск. Ако имате за цел да съберете добра инвестиционна колекция, трябва да знаете, че възвръщаемостта няма да бъде бърза: по-добре помислете за пенсионен фонд. Съвсем очевидно е, че изкуството е от малкото продукти, свързани с вечността, но основните фактори, влияещи върху стойността му, са макро и микро икономически. Когато цялата икономика върви нагоре — изкуството също върви нагоре. В лоши времена за икономиката и арт пазарът пада. Опитите да се измери изкуството с квадратни сантиметри и да се чертаят графики, според мен са невежество и мракобесие. Всеки художник за цялата си кариера създава само няколко действително важни за историята на изксутвото работи. Цените на шедьоврите винаги ще растат. Да се обясни защо и как, е много сложно, но в това се крие основната интрига на арт пазара. Много хора създават колекции, именно защото в изкуството няма прости линейни правила и е възможно с помощта на една колекция да придадат ново измерение на живота си.


Bookshop 728×90