Bookshop Wallpaper

Почина актьорът Стефан Илиев

Стефан Илиев (1935 - 2018). Снимка: БГНЕС

Четено: 5270 пъти E-mail

На 82 години си отиде актьорът Стефан Илиев, съобщиха от Съюза на артистите (САБ). 

„Стефан Илиев-Чечо! Всички думи са излишни! Благодарим ти!“, споделиха от Съюза във Фейсбук.

Илиев бе председател на САБ дълъг период от време – между 1990 и 2005 г.

Роден на 25 юни 1935 г. в Истанбул, където семейството му живее до 1944 г. Години по-късно Стефан Илиев завършва актьорско майсторство при Николай Масалитинов във ВИТИЗ (днес НАТФИЗ). Дебютира в ролята на Дженаро в „Лукреция Борджия” от Виктор Юго в Габровския театър, където играе около година, толкова работи и в трупата Плевенския театър, четири години след 1960-а е в Пернишкия театър и през 1964-а стъпва окончателно на столична сцена: в Народен театър за младежта (1964 – 66). Играл няколко години в несъществуващия днес Театър на поезията и естрадата (1966 – 69), Стефан Илиев се установява за дълго в актьорския състав на Театър „София” – от 1969-а до промените. От 1990-а влиза в трупата на Малък градски театър „Зад канала”.

Критиката и публиката оценяват високо превъплъщенията му като Авакум Захов в „Спящата красавица” от Андрей Гуляшки, като Херцога в „Скъперникът рицар” от Пушкин, като Поручика в „Поручикът и Марютка” от Б. А. Лавреньов, като Браун в „Опера за три гроша” от Брехт, като Гьоринг в „Червено и кафяво” от Иван Радоев, като Вершинин в „Три сестри” от Чехов, като Сър Оливер в „Училище за сплетни” от Р. Шеридан, като Г-н Смит в „Плешивата певица” от Й. Йонеско…

Стефан Илиев е познат и на поколения зрители от филмите „Пленено ято”, „Между релсите”, „Конникът”, „Отклонение”, „Свобода или смърт”, „Осмият”, „Господин Никой”, „Един миг свобода”, „Откраднатият влак”, Трудна любов”, „Зарево над Драва”, „Този истински мъж”, „Магистрала”, „Малката русалка”, „Да изядеш ябълката”, „Снимки за спомен”, „Куче в чекмедже”, „За госпожицата и нейната мъжка компания“, „Забравете този случай”, „Петък вечер”, „О, господи, къде си?” и др.

Носител е на наградата „Икар 2015“ за чест и достойнство.

Неотдавна в интервю Илиев сподели, че неговата „рецепта“ е да не се мисли за лошото:

„Човек не бива да се ядосва. По принцип и да се ядосваш на хората няма смисъл, тъй като те се ръководят от своето его. 

Аз не гледам новини и телевизия, защото всичко е само катастрофи, убийства и прочее. За какво да се натоварвам?

Чета стари вестници, купувам си в. „Сега“ – там няма жълти страници, но го преглеждам след 2-3 дни. Така не се ядосвам на новините, защото те вече са минали и няма смисъл да се тормозя. Купувам вестника, оставям го 2-3 дни да преседи и го чета през нощта. Заспивам бързо, когато си легна, но се будя през нощта и чета стари вестници и книжки.

Какво ме ядосва най-много? Глупостта и простотията. Иначе съм оптимист за бъдещето на нацията ни. Мисля, че все един ден ще ни дойде акълът в главата, ако може да е по-скоро, ще бъде много хубаво. Всичко зависи от мисленето ни“.


ДС