Лист wallpaper
Концертгебау

Почина Олег Табаков, национално богатство на Русия

Актьорът, който излъчваше неустоимо обаяние дори в образите на злодеи

Олег Табаков (1935 - 2018)

E-mail

В руския език – и по-скоро в руската култура – няма еквивалент на израза „национално съкровище“, а в Япония това е официалната титла, давана от правителството на най-значимите културни дейци. Във Великобритания няма подобно отличие, но по негласно единодушие общественото мнение описва с този почетен, макар и донякъде надут израз, най-уважаваните членове на обществото – от кралица Елизабет II до телевизионния водещ Дейвид Атънбъро, от актрисата Джуди Денч до музиканта Пол Маккартни. Ако в Русия имаше подобен израз, то Олег Табаков несъмнено би бил наричан „национално богатство на Русия“, пише руската секция на Би Би Си.

В понеделник Русия загуби Табаков. Една от най-популярните личности на съветското и руско изкуство си отиде след известно боледуване. За кончината му съобщиха от МХАТ.

Олег Табаков принадлежи на славна кохорта от творци (Евгений Леонов, Аркадий Райкин, Владимир Висоцки), които цялата страна продължава да обича дори и след смъртта им. Даже не само страната – такива творци са обичани във всички страни, били някога част от един съюз.

Малцина актьори могат да се похвалят с такъв диапазон, толкова точни ювелирни попадания в стила, духа, фактурата на всякакви, често противоположни роли. Неговите екранни злодеи или мерзавци неволно дори ни заставят да се отнасяме към тях със симпатия. Нацистът Шеленберг в „Седемнайсет мига от пролетта“ излъчваше такова неустоимо обаяние, че се превърна в един от най-популярните и любими образи на актьора. Така е и с цяла поредица негови персонажи: „срамежливия крадец“ Алхен от „Дванайсетте стола“, нелепият Людовик XIII от „Тримата мускетори“, безобразно глупавият Шчербук от „Незавършена пиеса за механично пиано“…

Изглежда, че ролята, идеално отразяваща неговата човешка същност, е на Обломов – мил, обаятелен, закръглен, добър. Но в същото време празен, ленив, непрактичен, нелеп и един такъв безсмислен…
На въпреки това винаги, във всичките си роли, за зрителите Табаков беше безкрайно симпатичен.

И в същота време, навярно няма нищо по-измамно от представата за непрактичност или някаква природна отпуснатост в характера на Табаков. Трудно можем да си представим, че ако той действително беше такъв, и безметежно се наслаждаваше на положението си на много популярен, никога неизпитващ трудности с ролите си актьор, би се решил да поеме отговорностите, с които се нагърби.

Табаков първо става режисьор, а после и директор на театър „Съвременник“, когато неговият основател Олег Ефремов отива в МХАТ. После, по покана на своя учител, също се премества в МХАТ, а през 2000-а оглавява първия драматичен театър в страната.

В същото време значителната, ако не и основната му творческа енергия, отива в собствения му театър – лишеният от академичната помпозност „Табакерка“, която се превърна в платформа за реализиране не само на собствените му, понякога нестандартни режисьорски проекти, но също така и за експерименти на новото театрално поколение.

Едновременно с това той не спря да излиза като актьор на сцената, в киното и по телевизията, да преподава в Московското школа-студио на МХАТ и в собственото си „Театрално училище на Олег Табаков“.

И през цялото това време Табаков продължава да отглежда деца – не само учениците си, но и своите – те са четири, а внуците – много повече. Най-големият син, актьорът и бизнесмен Антон Табаков, е 57 г., а най-малката му дъщеря Мери – на 11. Тя е родена, когато Олег Павлович е на 71 години.

Той обичаше живота. И животът го обичаше.

Нищо чудно – всички го обичаха.

Поклонението ще бъде в четвъртък, 15 март, в МХАТ. Олег Табаков ще бъде погребан в Новодевическото гробище.


Bookshop 728×90