Bookshop Wallpaper
Посоки

Почина Вели Чаушев – с вярата, че и горе ще служи на театъра

Вели Чаушев (1934 - 2018)

Четено: 3973 пъти E-mail

Още един от големите звезди на Сатиричния театър си отиде от този свят – Вели Чаушев, съобщават от Сатиричния театър. Актьорът бе на 83 г. 

„Актьор на словото – не само от сцената, но и автор – майстор на думите в книгите – поклонение към театъра и към хората на театъра… Човек на вица, артист, горящ в театъра и за театъра… – пишат от Сатирата, в чийто състав Чаушев е от 1961 г. – Вели, ще ни липсваш с усмивката си, със съпричастността си към съдбата на Сатиричния театър… Вели, вярваме, че сега си на онзи свят, за да превръщаш в прекрасно слово историята на театъра, за който даде целия си живот… Обичаме те!“

Актьорът е роден в Златоград на 11 септември 1934 г. Решава да кандидатства в НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) след случайна среща с Апостол Карамитев. Следва актьорско майсторство в класа на Гриша Островски. След като завършва, играе в Хасковския театър. В Държавния сатиричен театър постъпва през 1961-а и играе на тази сцена повече от 40 години. Има роли в много спектакли и участия в телевизията. Прави моноспектакъла „Разтворен прозорец“ по стихове на Валери Петров.

Последно играеше в „А помните ли…“, заедно с колеги „със сребро в косите“ – Емилия Радева, Гинка Станчева… Влезе и в ролята на Никола Анастасов в спектакъла „Лека форма на тежка депресия“.

Автор е на книгите „Сламчови работи“, „Ще се видим довечера“, „Видения в Небесния театър“ и др.

„Твърде често посещаваме църквата „Свети Седмочисленици“, изпращайки колеги – споделя преди време в интервю пред БГНЕС Чаушев. – Навремето изпратихме Леда Тасева с аплодисменти и изведнъж в тази тягостна атмосфера някой спомена „тя отива горе, в небесния театър”. Оттогава това нещо остана в съзнанието ми – и не само в моето, когато се случат скръбните събития, да изпращаме нашите колеги с аплодисменти, последните аплодисменти, които те вече не чуват, но в очите ни са все още живи, защото дадоха целия си живот и изгоряха в храма на Мелпомена. Както казваше Невена Коканова, „като съчки изгоряха в пещта”. Всички се утешаваме приживе с това, че горе ще продължим да служим на театъра.”


За теб