La La Land

Полуживите литературни полета

При липсата на етика господства правилото „читателят е бог“. Снимка: Емил Георгиев

Четено: 7089 пъти E-mail

Миналата седмица най-после започна разговор за дълго премълчавани и сериозни в същността си проблеми на литературната реалност у нас. Дебатът за отношенията между академичната критика и рецензентите в интернет – критиците и блогърите – е изключително важен, но частичен. Той е само симптом на много по-сериозен и дълбок проблем, който изисква не просто дебат, а преподреждане на приоритети, взаимовръзки и отбиване на „свещените крави“ в литературата. 

Българският литературен свят в целостта си – от създаването до разпространението и отзвука от едно произведение – е лишен от етически правила. Една от причините е хаосът, създаден още през 90-те, когато рязката смяна на ценностите създаде пропаст между две поколения, които и до днес не са намерили пресечна точка. Те пренасят конфликта си дори в днешните времена, въвличат в него новото, трето поколение на прехода, съсипват тъканта на литературното общуване. И най-вече – изместват разговора за етиката и качеството към разговора за успеха и количеството. А това е фатално и го усещаме всички – ангажираните със създаване, оценяване и потребление на литература.

Не случайно използвам пазарни термини. Пазарът стана вездесъщ – той оценява, той определя, той формира реалност. Качеството се оказа функция на продажбите, а не обратното, както би трябвало да бъде в една поне донякъде подредена вселена. Когато количеството е мерител за качеството, неизбежно стигаме до чалгата в най-широк смисъл.

Литературата преди всичко има за цел да възпитава пазара. Това не е еретично твърдение, всяка стока има първоначална маркетингова задача да възпита собствен пазар. Литературата обаче има по-висок мерник – тя трябва да въздейства върху вкусовете извън консумацията. Тя трябва да формира общество, което впоследствие да функционира пазарно.

У нас всичко е наопаки. Заради отъствието на етиката.

На първо място тя липсва масово при издателите. Липса на етика е да издателство да затвори кръга „издаване – продажби“, като направи огромна верига книжарници и така да окупира огромна част от ограничения пазар на книги. В такава ситуация може да се появяват редовно промоции на половината от коричната цена, защото се продават книги без отчисления за разпространението им, които стандартно са около 40%. Практически издателството продава с 10% отстъпка. Прекрасно за читателите, но убийствено за конкуренцията.

Липса на етика е критиката да се затвори в няколко ограничени издания и да отбелязва в тях само появата на книги от затворения кръг на близки и приятели. Толкова внимателно стъпват повечето критици покрай съвременната ни литература, че дори не ги чуваме.

Липса на етика е блогърите да подчертават качествата на книги, които са им изпратени безплатно от издателствата, за да не секне кранчето. Няма блогър, който да може да си позволи да купи сам всичко, за което пише. В повечето случаи това са екземпляри за реклама. В резултат текстовете в блоговете звучат с редки изключения хвалебствено.

Липса на етика е книжарниците да подреждат рафтовете така, че да запазят позицията на водещите издателства, за да могат да поддържат добри отношения с тях.

Липса на етика е да се издават самиздати с марка на авторитетно издателство, за да придаде това допълнителна стойност на книга, която иначе не би минала дори през най-либералната редколегия.

Липса на етика е отсъствието на редколегии в някои издателства, което позволява пълен хаос в подбора на книги за издаване. Имената на личностите, които трябва да влизат в редколегиите, са гаранция за качество сами по себе си. Те, а не пазарът, гарантират стойността на една книга и я позиционират в общия литературен контекст преди да бъде издадена.

Липса на етика е използването на преводачи и редактори с незначителен опит и квалификация.

Липса на етика е неизползването на редактори и коректори, недостигът на време за работа на редакторите и коректорите, недостатъчното заплащане за тези така пренебрегвани, а важни звена в създаването на една книга. Лоша практика е възлагането на коректорската работа на редактора – и обратното: когато редакторската работа поеме коректорът.

При липсата на етика господства правилото „читателят е бог“.

В крайна сметка до етиката опира и архаичната учебна програма по литература, която не е предназначена да изгради у децата критерии за стойността на книгите. Неетично е това да става още в началото, когато литературата е само учебен предмет и досаден тест с оценки. А точно тогава трябва да се възпитава литературен вкус и стандарти за качество.

Липса на етика е незначителната държавна подкрепа за книгите – за адекватното им представяне извън България и за стимулиране на издателствата да залагат на качествена българска литература.

Литературата не е нещо, което може да бъде оставено на самотек. Тя е живата история на съвремието ни. Големите издатели имат своя интерес, те са бизнесмени, не мисионери. Проблемът е, че всъщност им се приписват мисионерски способности и доверието в тях е като в пророци. А те просто си гонят интереса, в което практически няма нищо лошо. Но така не се създава литература, а търговски продукт. Независимо от желанието за месианство, издателите винаги имат наум пазарния успех на първо място.

Медиите имат голяма вина за това. С изключение на БНТ, БНР и няколко сайта, няма нито една масова медия, която да отделя време и място за литературата. Е, може да се позанимаят с алкохолизма на някой писател и да пуснат некролог за друг. Но истинските събития – книгите, писателите, критиката – не са желани, защото са нискорейтингови. Липса на етика, върховенство на пазара.

Нямам рецепта как това може да бъде променено. Всъщност дебатът за етиката в литературния свят тепърва трябва да започне. И дано не е безплоден, какъвто се оказа разговорът за медийната етика.

Това е големият дебат. Не отношенията между различните субекти на литературния пазар, нито йерархичните спорове. Не критици срещу блогъри и писатели срещу читатели. Не аз на тебе, а ти на мене в името на слава и печалбата. А в името на литературата, която ще остане и след нас.


ДС