La La Land

Последен писък на граматиката

Правописният речник остарява като вчерашен вестник. БАН, моля пощадете ни!

Както сме тръгнали, това може да е корицата на едно от бъдещите издания на Правописния речник на БАН.

Четено: 11317 пъти E-mail

Езикът е жив организъм и се променя, но според Института за български език към БАН нашият език направо избухва като свръхнова. В петък сутрин проф. Владко Мурдаров обясни още една промяна в най-новото издание на правописния речник: вече е правилно да пишем „четиресет”. „Четирийсет” е било правилно до 2012 г., но вече преминава към незабравимото минало и пресвещените старини. „Четиридесет” засега е помилвана форма – вероятно от исторически сантименти.

Обръщаме се към Българската академия на науките: моля, пощадете ни! Люти спорове протекоха в редакцията на „Площад Славейков” около изписването на „на път” или „напът”. Разбира се, новият правопис победи, но след тази печална история всички спазихме минута мълчание над светлата памет на родната реч. Правим всичко възможно да пишем по най-новите граматически правила на БАН, но ни става все по-трудно. Знаем, че на колеги от други медии им е все едно, пък и сме чували заклинанието, че народът няма какво да яде, а тия ми ти соросоиди са се замислили за дреболии като пълния член – но вярваме, че да имаш стандарти все още не е престъпление.

Просто вече не е ясно коя форма е правилна – или, по-точно, коя форма е неправилна. Правописният речник остарява по-бързо от вчерашния вестник. Новите издания узаконяват нови и нови дублетни форми, които до оня ден си бяха просто проява на неграмотност. След „войн” с „й”, слятото „вкъщи” и „Вие” с главна буква дори в множествено число, с трепет очакваме дали (или даже кога) ще ни се наложи да се съобразим с форми като „незнам” „немога” и „несъм”. Възможно е да се върнем и към гръчъскими и римсикими писмени, без устроения, както би казал горкият Черноризец Храбър. Само да не се изпада до чрътами и рязами, че трудно ще ни е да пишем тогава за добро кино и опера.

Не ни разбирайте погрешно – не искаме да се връщаме чак към правописа на Евтимий, Паисий или Раковски. Не плачем за падежната система. Не си мечтаем за краесловни ерове, ни за йотата мусикословесна. Дори не смеем плахо да молим за връщането на ятовата гласна. Просто бихме се радвали узаконяването на незнанието най-сетне да спре някъде. Исторически факт е, че „демократизациите” на правописа от 1922 и 1945 г. са осъществени в полза на новоовластени хора, които просто не са си направили труда да научат български за повече от тройка. В тази светлина нямаше как да не си спомним, че демократизаторът проф. Мурдаров е известен и като сътрудник на ДС с агентурния псевдоним „Драган”. Популизмът на езиковата демократизация придобива неприятни черти след този факт.

Все пак нека се запази ясната разлика между грамотния и неграмотния човек. А и нека все повече хора бъдат насърчавани към истинска грамотност. Съжаляваме, но форми като „дадът” и „обеснявам” все пак не трябва да стигат до обмисляне в Института за български език. Проблемът е, че понякога човек започва да се чуди дали това вече не се случва. Македонизацията, тоест пълното отхвърляне на етимологичния за сметка на фонетичния принцип в правописа ни е взела очевиден превес. Всеки момент Бургаска област може да прати до БАН петиция за приемане на „спá” и „четá”. В редакцията ни цари и лека тревога по отношение на членуването. Ние тук се трепем, значи, над синтаксиса, търсим логическия подлог и сказуемното определение в мъжки род, единствено число, както Диоген търси истинския човек – а БАН ни подлива вода! Този академичен Институт все пак за български език ли е, или против него?

„Ние се борим за демократизирането на правописа”, споделя проф. Мурдаров пред „Денят започва с култура”.

Уж добре звучи, но дали борбата не е срещу правописа изобщо? При наличието на две и повече уж дублетни форми в нормата, човек може да пише напълно произволно. Това се нарича непостоянен правопис и е типично за късното българско Средновековие, когато вече не е имало Търновска школа, която да бди над пергаментите на обикновените селски свещеници, та в един и същи абзац една дума е можела да изглежда по няколко различни начина. Надяваме се, че целта на БАН не е успешно да замести султан Баязид Първи и да върне схващането на пишещата и четяща публика за правопис обратно в анархията на ХV в.


Киномания