Bookshop Wallpaper
Посоки

Приходите на „Възвишение“ надхвърлят 1 млн. лв. Ето защо

Като по чудо, най-добрият от българските филми, излезли по кината тази година, се оказа и с най-високи приходи. Снимка: Симон Варсано

Четено: 4604 пъти E-mail

Приходите на „Възвишение“ от билети вече надхвърлиха 1 милион лева. Миналия уикенд филмът на Виктор Божинов спечели 36 856 лв. и в неделя общата сума достигна 991 466 лв. Потърсен от „Площад Славейков“ за потвърждение, продуцентът Иван Дойков заяви, че не получава ежедневни отчети, за да го съобщи официално. 

Така екранизацията по едноименния роман на Милен Русков се нареди сред най-касовите български заглавия у нас през последните 7 години – след „Мисия Лондон“ (2 626 156 лв.), „Love.net“ (1 329 269 лв.) и „Операция Шменти-капели“ (1 208 704 лв.) и преди „Тилт“ (932 168 лв.). Това се случи само за четири седмици на екран, така че най-вероятно „Възвишение“ ще върви още нагоре.

Тази година е от (сравнително) успешните за българското кино в творческо и във финансово отношение – по кината тръгнаха няколко филма, събрали доста публика, имаше и няколко, но по-малко… всъщност само един, който беше и добър: „Възвишение“. Изненадващо за масовия български кинозрител (чиято основна характеристика е, че избягва доброто кино за сметка на лошото), „Възвишение“ се оказа и най-гледаният български филм през годината.

Иначе всичко беше както можеше да се очаква – 2017-а започна с „Воевода“, който за 4 месеца продаде билети за почти 674 хиляди лева – много добро постижение за наш филм. През май тръгна „Бензин“ и спечели близо 800 хиляди лева. Далеч по-качественият (но само) от тези две заглавия, „Вездесъщият“ за 9-те си седмици досега е изкарал 373 хиляди лв. А къде, по дяволите, е „Безбог“ – най-награждаваният у нас и чужбина (колкото и да е противоречив) български филм на 2017-а? Някъде много-много назад, с няма и 15 хиляди лева приход.

Ето защо успехът на „Възвишение“ е цяло чудо – или по-скоро изключение – в нашето киноразпространение. Чудо, но все пак зад този успех се открояват и някои очевидни причини.

Първата е популярността на романа „Възвишение“, който вече има нещо като култов статут сред четящата част на населението. Въпреки всичко, четящите се оказаха не толкова малко. Нито един от останалите филми през годината не е екранизация по известна книга, ако изобщо някой е по книга (освен „Воевода“, но там режисьорката успешно се е преборила с Хайтов).

Друга причина е рекламната кампания – не защото успя да излъже някой да гледа нещо, което не си струва, а защото едва ли останаха хора – дори и сред най-далечно свързаните с киното – които да не са разбрали, че прочутият роман на Милен Русков е превърнат във филм. При това с участието на самия Русков, в качеството му на автор на диалозите.

Струва ми се, че за повечето читатели първите отзиви бяха не само облекчение, че филмът не проваля книгата, а и голяма приятна изненада. Това накара дори и читатели, които не са имали такова намерение, да отидат да видят филма.

Представителите на медиите не бяха държани на тъмно – месеци преди премиерата те бяха запознавани с откъси от филма, разполагаха с кадри и достатъчно информация, за да бъдат заинтригувани, а оттам да заинтригуват и читателите (зрителите и слушателите) си.

Кастингът – поне за няколко от основните актьори може да се каже, че във „Възвишение“ правят може би най-добрите си роли дотук: Александър Алексиев, Филип Аврамов и страхотното попадение Стоян Дойчев (Асенчо) – дебютант, но напълно органичен и в драмата, и в комедията. Други пък са по-добри и различни от това, което обикновено очакваме от тях – например Герасим Георгиев-Геро, Васил Михайлов…

Парите, вложени във филма, се виждат ясно на екрана, четири сезона снимки на локация, неуловими CGI ефекти, никакви следи от евтина бутафория (и доста малко следи от обичайното за нашите актьори рецитиране).

Филмът, за разлика от почти всичко направено в българското историческо кино досега (тоест почти нищо през последните 27 години и съвсем ограничен брой качествени филми преди това), предлага нов поглед към най-важното и интересно време за съвременната история на България. Без обичайните пропагандни клишета за неизменно умните, смели, честни и горди българи и коварните, страхливи, зли турци.

И всичко това се случва някак си срещу течението. Случва се във време на националистическо-патриотарски възход, когато любимата българска книга е „Време разделно“, излизат и събират възторзи филмови недоразумения като „Воевода“ и „Дякон Левски“, а както се чува, има и идеи за екранизация на „Даваш ли даваш, Балканджи Йово“ – да не дава господ!

Вероятно има и още причини „Възвишение“ да събере приходи от 1 милион лева, но и тези са повече от почти всичко останало, което може да ни предложи българското кино днес.


Кое е събитието в културата, развълнувало ви най-силно през 2017 г.? Гласувайте!


ДС