Bookshop Wallpaper

Приказки от царската градина (снимки)

Паркът Врана, Ноев ковчег за над 800 вида дървета, храсти и треви... и за единствения у нас Ниса Силватика

Паркът Врана разполага със забележителна колекция от растителни видове. Началото на сбирката поставя княз Фердинанд. Снимки: Емил Георгиев

Четено: 2855 пъти E-mail

След всички тях ще останат дърветата. След всички, поставили началото на парка Врана на голо поле с мисъл за Версай, след превръщането му в пейзажен парк около неголяма вила, наричана царски дворец, след изчезването на тялото на един цар от гроба му, но с непокътнато гробище за домашни любимци, след живота в барака на един комунистически вожд… дърветата ще си останат център на света за поколения градинари.

Повече от век след създаването на парка, днес всеки от нас може да усети силното ухание на сребристата липа във Врана през юни. Врана е отворен за посетители всеки уикенд от 10 до 16 ч. – с изключение на тази седмица. В петък, 16 юни, Симеон Сакскобургготски ще празнува там 80-ия си рожден ден и паркът ще посреща предимно роднини на царя. Врана е посрещала много важни особи – дори когато царското семейство бе в изгнание. Историите за хората, дърветата и поляните на парка могат да бъдат разказани от все по-малко хора. Ние имахме късмет – екипът на „Площад Славейков“ бе посрещнат от ландшафтния архитект на парка Тодор Коларов, днес на 83. Тук е неговото „царство“ в продължение на 33 години – „без 11 дни“, държи да отбележи той.

Тодор Коларов, увлечен в разкази за своето „царство“ – парка Врана

Г-н Коларов ни въвежда в този Ноев ковчег за дървета, храсти, треви и цветя, съобщества от над 800 вида от 118 семейства и 435 рода. Някои от тях живеят у нас единствено в този парк. Това е едно от първите произведения на пейзажното парково изкуство от европейски тип в България.

Всичко започва с любовта на княз Фердинанд към ботаниката. Той е роден в двореца „Кобург“ във Виена и е отрасъл в неговите градини. Член на Германското ботаническо и орнитологическо дружество от 18-годишен, Фердинанд е подвластен на тази страст до края на живота си. След като става български княз, преди 117 г. той изкупува от селяните във Врана нивите и мочурливи ливади от Горни и Долни Лозен, Казичене, Горубляне, Герман… както и чифлика на хаджи Боне в местността Чардаклия. Двама упорити шопи отказват да му продадат земите си, оказали се посред имота на княза, и той се задължава да им осигурява достъп до техните терени. И така до 1938 г., когато наследниците им ги продават на цар Борис. Така паркът се окрупнява до 950 дка, а днес с прилежащите части е 1200 дка.

Мястото е такава слабост за Фердинанд, че когато абдикира на 3 октомври 1918-а г., той пожелава единствено да посети отново Врана. Граф Робер дьо Бурболон, секретар на Фердинанд до 1915-а, написал „Български дневници“, идва у нас през 1928 г. за 10-годишнината от възкачването на Борис на трона и споделя в спомените си:

„Врана е умопомрачителна. Всичко най-красиво от царската колекция е пренесено тук, а паркът е удивителен“.

Цар Борис също е заразен от страстта на баща си към ботаниката. Той открива нов вид здравец, кръстен на него – Геум Борисикум. (За съжаление, ние не успяхме да го видим.) Симеон е природолюбител като предците си, разказват ни, че познава всички цветя в оранжериите на Врана с латинските им имена – знаел ги от баща си.

Пръв, преди да дойдат големите специалисти в ботаниката във Врана, е Васил Георгиев, завършил Лозаро-градинарското училище в Кюстендил. Фердинанд го праща във Версай, за да обмени опит. После идват известните паркостроители Йохан Келерер, Краус, но най-голям принос има Вилхелм Шах, който работи тук от 1927-а до 1943 г. След преврата през 1944 г. паркът и царските резиденции преминават в структурите на УБО. Днес работата на ботаниците е запазена, до голяма степен благодарение на г-н Коларов. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски подарява парка на София и днес грижите за всички растителни видове на територията на Врана поемат общинските градинари.

Вляво от верандата на резиденцията Тодор Коларов ни посочва Софора Японика, медоносно дърво – когато цъфти, дори въздухът жужи от прелитащите пчели. Посадено преди около 117 г., по времето на Фердинанд, било заедно с още три. Но едно загинало, друго било премахнато, защото станало твърде голямо и „чукало“ с клоните си по прозорците на двореца, опирало в керемидите, третото пък остаряло. До Софора Японика се извисява вековен платан.

Коларов не ни води по алеите на парка, неговият маршрут върви покрай любимите му дървета. С любов говори за най-впечатляващите от тях, например Хамамелис Вергиниана и Хамамелис Японика – от него разбираме, че единият цъфти късно есен, другият в края на януари, началото на февруари, когато всичко наоколо е в сняг. Има ги и другаде в България – казва той, – в Пловдив, в други паркове на София, в двореца Кричим. Твърди, че Врана е бедна единствено на кипариси, защото мръзнат. Но тъкмо тук живее блатният кипарис, чиито „въздушни“ корени се подават като таласъми над земята – обитава мочурливи терени и тук му е уютно.

Блатният кипарис и неговите „таласъми“

Коларов ни показва и друга гордост на парка – Секвоя Гигантея, висока над 35 метра. Някога може да надхвърли над 100 метра, живее между 3 хил. – 4 хил. години. Нашата е „млада“ – 100-ина годишна. Най-стари в парка са каваци и елши, останали от времето на чифлика Чардаклия.

В цяла България единствено тук вирее Ниса Силватика – северно-американски дървесен вид. Интересното при него е, че има три форми листа. Есента цветовете им преливат от оранжево, пурпурно, до карминено червено – отдалеч изглеждат като кожа. Днес Коларов гледа дървото с жалост – за това, че не може да му се наслаждава всеки ден, но и заради друго – след смерч, върхът на дървото изсъхнал. Силно издържлив вид, скоро от корените му започнат да никнат „спящи пъпки“.

„Излязоха 14 издънки и стигната 3-4 метра височина. Заприлича на купа сено – майка с децата си. Но колегите тук не са го познали като дърво и, докато прочиствали, отрязали 11 от 14-те“, разказва със свито сърце ландшафтният архитект.

Ниса Салватика, единствена в България

Лировото дърво, ликвидамбър, Кладрастис лутея… са други забележителни видове в колекцията на Врана. Много от дърветата в парка са цъфтящи. Тук има четири вида люляк, един от тях е амурски, цъфти с грамадни цветове в екрю.

Тук тревните площи не са подменяни от царско време – оставят поляните да се обновят естествено. Тревата избуява и си хвърля семената. Има килим от маргарити. И всяка година навремето произвеждали 50 тона сено.

Коларов споделя с тъга, че днес паркът не се стопанисва така, както преди. Сега е пълно с изсъхнали и с ампутирани дървета, с пънове – недопустимо за един парк. Жалко е и че поляната на сребристите смърчове залинява, боровете съхнат… Днес вадите са облицовани с плочки и не могат да напояват растителността – затова и огромният бор Пинос Джефрей линее. Така е и с ликвидамбъра, пренесен тук от Южна Америка.

Вадите са облицовани с плочи и така водата не достига до околните дървета.

Друг е случаят с дъба, посаден лично от Фердинанд. Донася го от Австрия, но скоро дървото започва да линее. Затова работниците тайно го подменят с друг дъб от същия вид. Князът често минава край него и констатира, че дървото се намира в добро здраве.

Водачът ни ни показва бял бор, покрай който минаваме, и с носталгия ни разказва как през 60-те години заболял, налазен от специфичен червей – и работници цяла седмица, качени върху му, го чистили връхче по връхче…

Шишарките на Синя дуглазка ела

Смрадликата цъфти.

Докато ръководел парка, Коларов общувал с немалко от гостите на резиденцията през годините. Един от тях е Фидел Кастро – и при двете му посещения у нас (1971-а и 1974 г.) бил настаняван във Врана, където предпочитал компанията на г-н (другаря по онова време) Коларов. Двамата обикаляли с колело 30-километровите алеи на парка, играели баскетбол…. Интересна е реакцията на шахиншаха на Иран Мохамед Реза Пахлави, който се учудил, че у нас го настанили „в малка вила“, но пък „сред разкошен парк“.

Ландшафтният архитект ни води до вила в парка, където след идването на комунистите на власт идва да живее Георги Димитров. Първоначално той се настанява в царските покои, но там не се чувства добре и впоследствие поръчва да преустроят бараката за работниците в парка в руска дача.

Дачата, в която живял Георги Димитров

В близост е езерото с лилиите, където пролетно време може да се види Лилия Флора нигра, тъмнолилава, цветовете ѝ са с големината на длан. Водата за езерото идва от язовир Искър. Наблизо е и красивият алпинеум Далем – създаден през 1903 г. от Йохан Келерер и кръстен на името на прочутия германски ботаник.

Алпинеумът Далем днес е далеч от най-добрия си вид.

Коларов ни води и каменна надгробна плоча, на цар Борис. Известно е, че тленните му останки през 1946-а са преместени от Рилския манастир, където е погребан първоначално, и са положени в малък параклис във Врана. Три години по-късно постройката е взривена. Коларов твърди, че в негово присъствие десетилетия по-късно, след 89-а, земята под някогашния параклис е разкопана отново и е открито сърцето на царя в стъкленица. Днес гробът на Борис е празен, за разлика от тези на любимите царски кучета – Хармоние, Мечо, Милан, Буби, Телкар и Къса.

Надгробната плоча, под която няма тяло

Гробовете на любимите царски кучета

Гробът на Мечо днес е известен, за разлика от този на цар Борис

Фердинанд имал голяма слабост към животните. В парка изгражда зоокът с два слона, лами, зубри, камили… Из целия парк на свобода хвърчали диви фазани. По-късно, след като е създаден Зоопаркът в София, животните са преместени там, остават само няколко семейства язовци, лисици и зайци. Имената на слоновете са Нал и Дамаянти, кръстени на героите от популярен индийски епос. Фердинанд ги купува през 1905 г. от Хамбургската зоологическа градина. По комунистическо време те са използвани за оран, както и за премахване на големи паднали дървета – тоест като обикновени товарни животни. Мъжкият полудява и убива гледача си.

Създателят на Врана, княз Фердинанд, оставя след себе си стотици декари великолепен парк, а приживе му се радва 18 години. Дърветата тук са оцелели, с помощта на човека или въпреки него, през три политически системи, надживели са четири поколения. И нас ще надживеят, но поне сега можем да им се наслаждаваме, когато пожелаем.

Паркът Врана е достъпен за посещения в събота и неделя от 10 до 16 ч. Разписанието на автобусите дотам и обратно може да видите в интернет.


Вижте още: СИМЕОН: ЦАР СЪМ, ВЪПРОС НА ИНТЕЛЕКТ Е ДА ГО ПРИЕМЕТЕ

СИМЕОН ВТОРИ: АЗ, НЕДОСТОЙНИЯТ, ПРЕДАДОХ ТОРИНСКАТА ПЛАЩАНИЦА


Празничен новогодишен концерт