Прозрачност, със затъмнения

Гражданинът Вилям Попов срещу юристите на президента. Пенсионерът пита за какво харчи Румен Радев и каква е ползата от разходите му

„Крайно време е да включим прожекторите… Да осветлим процесите в държавата. Да има прозрачност на собственост, на управленски решения, на харчене на публичен ресурс. Да има ясно установени правила, които да важат за всички…“, призовава президентът Румен Радев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Прозрачност, със затъмнения

„Крайно време е да включим прожекторите… Да осветлим процесите в държавата. Да има прозрачност на собственост, на управленски решения, на харчене на публичен ресурс. Да има ясно установени правила, които да важат за всички…“, призовава президентът Румен Радев. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Има ли у нас гражданско общество? За общество не съм сигурен, но има отделни граждани.

Аз даже познавам един от тях. Нарича се Вилям Попов – доцент (в пенсия), д-р, инженер – по управление и системология. Макар да е минал 80-те, е изключително активен. Вместо като връстниците си да ходи до Централната баня за минерална вода, а в неделя – на Витоша, той ходи да притиска държавните институции. Сам, въоръжен единствено със ЗДОИ (Закон за достъп до обществена информация). И не го прави за лична полза, а за полза на обществото – като един днешен Диоген без фенер осветлява работата на институциите.

За около 15 години той е подал над 160 заявления за достъп до информация към различни държавни служби – от кмет на кметство, през всички министерства, до Министерския съвет и президентството. Понякога с питанията си притеснява и държавните медии – БНР, БНТ, както и СЕМ. Когато запитаните институции откажат да му дадат информация, Вилям Попов не се отказва – завежда дела, защото неговият любим закон (ЗДОИ) му дава това право.

Водил е 40-50 дела за откази срещу различни институции. И е спечелил 2/3 от тях. Една любопитна подробност – само по времето на президента Първанов не е спечелил нито едно дело за отказана му информация. Май независимият съд в тия случаи не е бил съвсем независим… Та даже на няколко пъти го е осъдил да плати разноските по делата. Щом много питаш, гражданино, плащай! Нищо, че пенсията не е голяма…

Америка за България

Макар да му отказват повечето отговори, преди години Вилям Попов нееднократно пита президента Първанов за ползата от неговите воаяжи. Помните ли как президентският самолет обикаляше света – от Югоизточна Азия до Южна Америка и Австралия – само едно такова пътуване излизаше половин милион лева – и то по време на тежката криза в държавата. А ползата? Тогава ни убеждаваха, че е огромна. Днес виждаме, че е пълна нула. Каквото беше и цялото президентстване на Гоце, при това не в един, а в два мандата – направо две нули.

Повече от година и половина вече имаме нов президент, а Вилям Попов – нов обект за въпроси. На първата година от мандата му гражданинът Попов е подал шест заявления, с които е поискал от президента Радев да му представи документална информация по разни въпроси: например какви са мотивите му за назначаване на Иво Хрис­тов за началник на кабинета. Или: бил ли е предварително информиран, че в сградата на Българското национално радио ще бъде официално срещнат, запознат и сниман с двама висши представители на Рус­кия институт за стратегически изследвания (РИСИ), ръководен тогава от ген. Решетников? Друго важно питане към Радев: при посещението във Франция при президента Макрон съзнавал ли е какви рискове поема като глава на една държава, за да се качва на френския изтребител „Рафал” и да участва в учебен „въздушен бой”? И отново има въпроси за задграничните пътувания – колко е осъществил Радев като държавен глава за една година, по какъв повод и с каква цел е планирано и проведено всяко посещение – по покана от домакините или участие в международно мероприятие? Какъв е съставът на всяка делегация? Гражданинът Попов изисква копия от поканите и пита: какви са разходите и резултатите от всяко посещение?

Поискал е също копие от отчетите на лицата, включени в официалната делегация.

Ще кажете: чак пък и отчети. Що за дребнавост? Вилям Попов не мисли така – по отчетите може да се разбере каква работа са свършили президентът Радев и делегациите му в чужбина. Ако са писани формално, следователно и свършената работа е формална.

Bookshop 300×250 3

От президенството са му дали отчасти исканата информация – пълен списък на задграничните пътувания на президента от началото на мандата до края на февруари т. г., включващ дата и продължителност, състав на делегацията, квартирни и дневни, транспорт. Става ясно, че президентът Радев е провел за една година 23 държавни посещения в чужбина на обща стойност 678 824,56 лв. Като се добавят и непреките разходи по уреждане и приготовление на посещенията, може да се каже, че за тях българските данъкоплатци са платили поне милион лева. Ползата? Би трябвало да я научим от отчетите… Но му отказват както копия от поканите, така и отчетите за свършената работа – обяснението: информацията за всяка задгранична командировка на Радев я имало на сайта на президенството.

За тези откази Вилям Попов завежда дело в Административния съд София – град. Бях на това дело. Предварително очаквах, че съдът ще се отнесе формално. И току-виж пак присъдил на питащия пенсионер да плати разноските по делото. За моя изненада се получи друго – съдийката даде думата на гражданина Попов и го изслуша много внимателно, без да го прекъсва. Прокурорът заяви, че гражданинът е напълно в правото си да получи изцяло исканата от него информация. От президенството присъстваше юристка, която защити позицията на работодателя си – държавен глава, и поиска Попов да заплати адвокатския хонорар.

Два месеца по-късно излезе и съдебното решение. В полза на питащия гражданин Вилям Попов. Заключението на съда: исканата от жалбоподателя информация безспорно представлява публична информация с висок обществен интерес. Документите, на основата на които е взето решение за задгранично посещение, съдържат информация, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти, какъвто се явява президента на РБ. Попов иска точната информация в посочените документи чрез копия от тях, а не интерпретацията ѝ от служители на администрацията на президента. Предвид на казаното, отказът е незаконен и трябва да бъде отменен.

Не бързайте да се радвате: още нищо не е станало… Доброто не побеждава толкова лесно. Юристите на президентството са подали жалба до Върховния административен съд срещу решението на АССГ. А има такава зависимост: колкото по-горна е една инстанция, по-близо е до коридорите на властта… Но нека вярваме не в зависимостта, а в независимостта на българския съд.

Покрай другите документи Вилям Попов ми показа цитат от речта на нашия президент Радев пред студенти и преподаватели в УНСС. Ето го:

„Крайно време е да включим прожекторите… Да осветлим процесите в държавата. Да има прозрачност на собственост, на управленски решения, на харчене на публичен ресурс. Да има ясно установени правила, които да важат за всички…“.

Ами добре, включете прожекторите, господин президент! Първо в президентството!

П. П. Независимо как ще се развие делото на втора инстанция, гражданинът Попов вече е подготвил ново питане към президента Радев – за посещението му в Москва при президента Путин през април т. г. Ще иска копия от официалната покана на руската страна, както и отчет за свършената работа.

Всички още се чудим каква я свършиха държавният ни глава и нашият премиер, когато един след друг се явиха при Владимир Владимирович? Защо беше тази надпревара, защо беше това челобитие? Ние европейска страна ли сме, или евразийска, та държавниците ни да тичат през глава и да кършат кръст пред Кремъл? Ще научим ли истината? Едва ли, но гражданинът Попов е в правото си да пита.

Ех, да имаше повече питащи граждани… Щеше да има и общество.


Източник: в. „Стършел“

ДС