Bookshop March 2017 2

Публика търси българската култура

Орди от туристи идват в София всеки уикенд, а държавата разпуска артистите в лятна ваканция. Не е ли абсурдно?

Един от гостите на София тези дни е избрал за екскурзията си „моряшка“ туника с гол гръб - а може би детска рокличка, на която не е дръпнал ципа. Снимки: Емил Георгиев

Четено: 6088 пъти E-mail

Признавам, заглавието е преувеличено. Но е напълно възможно. В София всяка седмица пристигат пълчища чужди туристи и всички те биха могли да станат публика за българската култура – но засега все още не идват за това, а българската култура не се сеща да ги покани.

И този уикенд на столичния бул. „Витоша“ се чува основно чужда реч. През почивните дни в София е навалица от чужденци. Прииждат с евтините самолетни полети още от четвъртък и хотели, хостели, заведения правят оборота на годината. И така месеци наред…

Пред мен върви компания от странни птици. Един от тях е избрал за екскурзията си в София „моряшка“ туника с гол гръб – а може би детска рокличка, на която не е дръпнал ципа. Докато се дивя на този театрален костюм, видимо избран, за да насочи погледа към добре отглежданата мускулатура, подчертана с татуировки и дори някакво мото, колегата направи няколко кадъра с госта. Предизвикан, чужденецът излезе от образ и се обърна към нас, неговата публика:

„Тази снимка беше безплатна“.

Любопитен театрален ансамбъл в центъра на София

Благодарихме, защото за снимки на артисти, чиято сцена е самата улица, понякога е добре да оставиш пари. Той е пристигнал на екскурзия, може би за да види екзотичната за него балканска култура, да похапне, да се понапие с евтин алкохол, но и да представи своя моноспектакъл на туземците. Ние, разбира се, цъкаме с език – най-малкото от куртоазия, и не се сещаме да поканим тези орди скучаещи туристи на нещо, което всъщност би могло да се превърне в основната цел на тези съботно-неделни посещения. Нашата култура.

В последните години се измислят все по-сложни методики за нейното финансиране – чрез реформи, които всъщност са гръмки названия на най-откровени съкращения на хора и пари, чрез ставки, определяни на база бройка зрители, продадени билети, спечелени пари… В крайна сметка залите са полупразни – въпреки че властта от телевизора опитва да внуши обратното. Но от известно време Министерството на културата не разкрива статистиката от посещаемостта на културните институти, както имаше практика навремето. Вместо това са измислили точкова система, която замества реалните цифри – и именно нея представят на обществото: параван на печалната ситуация.

Положението става ясно понякога – например когато по време на управлението на Вежди Рашидов няколко института натрупаха огромни дългове и бяха заплашени от закриване, ако не се стабилизират финансово. Парадоксът бе, че министерството поставя неизпълними условия и неуспелите да изплуват от тези плаващи пясъци наказва със закриване или преобразуване в открити сцени (държавата плаща за поддръжката на сградите и администрацията, творците се оправят сами). Обществото – и най-вече самите артисти – тогава не позволи това да се случи с Държавния музикален и балетен център в София, Операта в Стара Загора, Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев”, театрите в Благоевград, Смолян, Кърджали, Велико Търново и Враца.

София има какво повече да предложи на гостите си от централната пешеходна улица

Властта е вдигнала ръце от културата, посланието е ясно: пари няма, оправяйте се. А решението е толкова просто – и ни идва на крака. Ако залите са празни, защо не поканим в тях чуждата публика? След като обиколят веднъж-два пъти малкия център на София, гостите общо взето скучаят. Градинките по улица „Раковска“ са пълни с туристи, а театрите, Операта, Филхармонията и останалите елитни културни институти изнасят последните си концерти преди лятната ваканция със свити сърца пред кънтящите на кухо салони. При толкова много публика навън защо въобще се мисли за почивки и ваканции!

България е прочута с оперните си звезди, с изключителните си музиканти в класиката, с фолклорната си музика… Но в последните години най-големите ни звезди са по чуждите сцени. Това е прекрасно, логично е най-добрите да си изкарват прехраната там, където са най-добре оценени и платени. Там залите са пълни, билетите за спектакли и концерти – изключително високи, не всеки може да си ги позволи. А у нас билетите за култура са на символични цени. Има театри, които предлагат пакетни цени за няколко представления, билетът за едното така излиза лев или два. Обидна цена за изкуството, на което е поставен подобен етикет. Скъпи тук са единствено концертите на чужди звезди, но защо и тези събития да не представляват интерес за туристите? А колко ли по-привлекателни биха били за екскурзиантите, дошли у нас, защото им е евтино, останалите заглавия от столичния културен афиш!

Затова, г-н министър, моля не разпускайте артистите и оркестрите за лятото! Оправданието „няма публика“ вече няма основания (не че преди имаше). Има ли смисъл от подготвяната от вас Стратегия за развитие на културата, ако не забелязвате наличната публика и не я вкарате в залите! Всичко ще си дойде на мястото, стига да продадете всички билети на касите. Зрителите са тук, поканете ги!

Иначе най-гледаното представление ще си остане на „Витошка“.


Ако нямах лоши сънища | Премиера