Расистки бележки в дневниците на Айнщайн

В записките от пътешествията си в Азия физикът коментира плодовитостта на китайците, интелектуалното ниво на японците и хигиената на цейлонците

„Дори  сведени до коне в работата, [китайците] никога не дават вид на страдащи. Странна, овцеподобна нация, по-скоро автомати, отколкото хора“, пише в дневника си Алберт Айнщайн. - Расистки бележки в дневниците на Айнщайн

„Дори  сведени до коне в работата, [китайците] никога не дават вид на страдащи. Странна, овцеподобна нация, по-скоро автомати, отколкото хора“, пише в дневника си Алберт Айнщайн.

Публикуваните лични дневници на Алберт Айнщайн, описващи пътешествията му до Азия през 1920 г., разкриват, че физикът и хуманист имал дискриминационни наклонности към азиатците, особено към китайските граждани. Записките между октомври 1922-а и март 1923 г.  съдържат размислите на учения на теми като пътуване, наука, философия и изкуство, отбелязва „Гардиън“.

По време на престоя си в Китай човекът, определил расизма за „болест на белите хора“, описва населението на страната като „трудолюбиви, мръсни и тъпи“. Той отбелязва и разлики в привичките между местните и европейците:

„Китайците не седят на столове, докато се хранят, а клечат така, както европейците правят, когато искат да се облекчат в гората. Всичко това се случва тихо, сдържано. Дори децата са бездушни и изглеждат тъпи“.

По-рано през годините той споменава за „изобилието от наследници“ и „плодовитостта“ на китайския народ, а по време на пътуванията си добавя:

Площад в ремонт

„Ще бъде жалко, ако китайците изместят всички останали раси. За тези като нас самата мисъл е неописуемо тъжна“.

„Мисля, че много от коментарите ни се струват доста неприятни – особено това, което казва за китайците – коментира Зе’ев Розенкранц, изучаващ живота и работата на Айнщайн в Калифорнийския институт по технологии. – Те контрастират с познатия ни имидж на великата икона на хуманитаризма. Мисля, че е шокиращо да четеш дневниците и да ги сравняваш с публичните му изказвания. Тук той не е толкова внимателен, не е подготвял коментарите за публикация“.

Розенкранц е редактирал и превел „Пътеписите на Албърт Айнщайн“, за пръв път публикувани в самостоятелен том от университетското издателство в Принстън. Тъкмо в това издание се откриват ксенофобските страници на физика.

„Това е първият път, в който пътеписите на Айнщайн ще станат достъпни за всеки, не само за тези, които задълбочено изучават личността му“, казват от университета.

Colibri april 2017

Пасажите от дневниците по-нататък били посветени за доведената дъщеря на учения в Берлин, докато той и майка ѝ пътували из Азия, Испания и Палестина.

„Дори  сведени до коне в работата, [китайците] никога не дават вид на страдащи. Странна, овцеподобна нация, по-скоро автомати, отколкото хора.“

След това, по думи на Розенкранц, Айнщайн продължава като добавя „здравословна доза екстремно женомразие“ към ксенофобските си размисли.

„Забелязах колко малки разлики има между мъжете и жените им. Не разбирам какъв вид фатално привличане притежават китайските жени, които омайват откликващите мъже до такава степен, че те не са способни да се защитят срещу чудесната благословия да имат наследници.“

Докато е в Цейлон, Айнщайн не пропуска да запише наблюденията си за местното население.

„Местните живеят на земята в страхотна мизерия и порядъчна воня. Те правят малко и се нуждаят от малко. Прост икономичен цикъл на живот.“

Възприятието на Айнщайн към японската нация звучи доста по-позитивно:

„Японците са ненатрапчиви, благоприлични и много привлекателни. Чисти души, каквито не можеш да срещнеш никъде другаде по света. Човек трябва да обича тази страна и да ѝ се възхищава“.

Но Розенкранц изтъква, че въпреки добрите впечатления, ученият завършва със заключението:

„Интелектуалните потребности на тази нация изглежда са по-слаби от артистичните им – естествена диспозиция?“.

„Размислите в дневниците на Айнщайн за биологичния произход и предполагаемите пропуски в интелигентността на китайците, японците и индийците определено не са преекспонирани и може да се приемат за расистки – в изброените примери другите народи са описани като биологично нисшестоящи, ясен белег на расизма – смята Розенкранц. – Коментарите му, че китайците може да „изместят всички други раси“, са най-показателни в това отношение. Тук Айнщайн възприема другите „раси“ като заплаха, една от характеристиките на расистката идеология.“

Bookshop 728×90