Bookshop Wallpaper

Разбрахме се да не си делим героите

След Договора за добросъседство с Македония ще направим ли такъв и с Турция?

При посещението на макенодския премиер Зоран Заев в София той се поклони заедно с Бойко Борисов пред паметника на цар Самуил. А при визитата на Борисов в Македония двамата премиери положиха венци пред гроба и паметника на Гоце Делчев. Снимка: Емил Георгиев

Четено: 1295 пъти E-mail

В договора с Македония се съдържа някаква двойственост – хем си даваш сметка, че е само „хартиен” жест на дипломация, хем усещаш, че е нещо повече от това, че пипа по надълбоко.

Работата е там, че граници на културната идентичност „отвътре” не могат да се поставят. Няма кой да те спре в себе си да се самонаричаш както искаш – българин, македонец, трак, елин, особено пък ако се чувстваш такъв. Както можеш да кръстиш детето си Карузо, което съвсем не значи, че ще пее хубаво, но всички ще са принудени да се обръщат така към него.

Същото е и с великите мъртви – няма забрана да почиташ като свой когото си решиш от тях. Не съществува институция за защита на историческата интелектуална сбоственост.

Граници на културната идентичност „отвън” се налагат със сила, включително и с военна, със страдание и кръв. Още повече, че все се намира кой да използва самоназоваването и почитането за териториални претенции.

Договорът между България и Македония всъщност е политически отказ да се упражнява сила върху културната идентичност. И още поне две важни условия: 1) тази идентичност да не води до територални претенции, и 2) да се чува гласа на специалистите при определянето й.

Дали договорът ще даде някакъв конкретен резултат е спорен въпрос. По-същественото е, че за първи път на Балканите културната идентичност обвързва се с политически реализъм. Смисълът на начинанието се вижда, ако се запитаме би ли могло да сключим такъв договор и с Турция?


Бел. ред. – коментарът е от Фейсбук, публикуваме го с разрешението на автора. Заглавието е на „Площад Славейков“.


ДС