Редфорд прибра актьорското оръжие

Пенсионира се на 82 г. и никога не е разчитал само на актьорския си чар - но той все още действа

Актьорската популярност на Робърт Редфорд едва ли би била същата без неустоимия му чар и определяната като „съвсем американска“ външност.  На снимката е в сцена от филма „Ужилването“. - Редфорд прибра актьорското оръжие

Актьорската популярност на Робърт Редфорд едва ли би била същата без неустоимия му чар и определяната като „съвсем американска“ външност. На снимката е в сцена от филма „Ужилването“.

На 8о г. Робърт Редфорд реши, че му е време да се пенсионира. Актьорът, режисьор и създател на най-престижния фестивал за независимо кино „Сънданс“ оповести, че спира да играе. След повече от 50 години пред камерата, той иска да разполага с повече свободно време за семейството си и за изкуството.

Това беше преди две години. Междувременно актьорът довърши двата филма, които бе обявил, че ще са му последните. През септември миналата година на фестивала във Венеция бе премиерата на „Our Souls At Night“ (Нашите души през нощта), а Редфорд и една друга холивудска легенда, партньорката му Джейн Фонда, получиха отличия „Златен лъв“ за цялостно творчество.

Година по-късно, по-точно днес, 11 септември, актьорът се сбогува окончателно с публиката. На филмовия фестивал в Торонто, след премиерата на последния си филм „The Old Man And The Gun“ (в различните български медии се среща като „Старецът и пистолетът“, „Старецът и пушката“ и „Старецът и оръжието“) публиката го изпрати с бурни аплодисменти. Това е добър повод да си припомним за творчеството му – много по-добър от обичайния.

Робърт Редфорд на кинофестивала в Торонто, където представи последния си филм като актьор. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Началото на кариерата му не е много въодушевяващо, но и в младежките си години и самият Редфорд не е съвсем сигурен дали иска да стане бейзболист, каскадьор, художник или актьор (а в един период и дори алкохолик). Все пак започва да учи в Американската театрална академия, участва и в няколко театрални постановки – и на 24 застава за първи път пред (телевизионна) камера.

Репин

Фактът, че въпреки таланта и външния му вид, на американското кино му трябват цели пет години, за да открие Редфорд, не говори добре за Холивуд, той преминава от сериал в сериал (общо 28 и в почти всеки той участва само в един епизод), преди да се появи на големия екран през 1965 г. (и повече никога да не се върне на малкия).

Редфорд се превръща в холивудска звезда от първа величина с ролята си в култовия уестърн „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ (1969). Във филма на Джордж Рой Хил той играе благородния бандит Сънданс, а партньорът му Бъч в разбойническо-актьорския тандем е Пол Нюман. Филмът не просто става хит, любим на милиони кинозрители от по-свободната по това време половина на света, но и оказва сериозно влияние върху американското кино.

Робърт Редфорд и Пол Нюман в „Бъч Касиди и Сънданс Кид“, 1969 г.

След четири години, в които играе в шест филма, през 1973-та Редфорд се снима в още един незабравим филм – „Такива, каквито бяхме“ на Сидни Полък. Романтичната драма за отчаяната любов между двама души с различни политически възгледи получава две награди „Оскар“ – за песен и музика (Марвин Хамлиш).

Робърт Редфорд и Барбра Стрейзънд в „Такива, каквито бяхме“, 1973 т.

През 80-те години „Такива, каквито бяхме“ бе показван неколкократно в тогавашното кино „Дружба“ в София. А първата среща на българската публика с „Ужилването“ – „The Sting“ (1973), бе през 1984 г. Четири години след „Бъч Касиди и Сънданс Кид“ Редфорд и Нюман са отново заедно – криминалната комедийна драма спечели седем оскара, включително и за най-добър филм (както и актьорска номинация за Редфорд).

Colibri april 2017

Пол Нюман и Робърт Редфорд в „Ужилването“, 1973 г.

Това е и най-активното време в кариерата на актьора – през 1973-та излиза „Великият Гетсби“ (разпространяван и у нас), през 1975-а – „Трите дни на кондора“, през 1976-а – „Цялото кралско войнство“…

Но може би, най-важната, преломна година в кариерата на Редфорд е 1980 г. Тогава актьорът основава киноинститута „Съндънс“ в Парк Сити, щата Юта. Днес той е уважавано в цял свят учебно заведение, в чиято база ежегодно се провежда най-авторитетният фестивал на независимото кино в света. Редфорд се гордее, че от там тръгва пътят на култови режисьори като Куентин Тарантино и Пол Томас Андерсън.

Същата година Редфорд започва да работи и като режисьор. И с първия си филм – драмата „Обикновени хора“ (1981) печели режисьорския си „Оскар“. От следващите му (общо десет) режисьорски работи за успешни са признати „Там тече река“ (с Брад Пит), „Повелителят на конете“, „Телевизионно състезание“…

И в новия век филмографията на Редфорд продължава да се попълва с интересни филми със стабилно високи рейтинги – като трилъра „Последният замък“, екшънът „Шпионски игри“, приключенската драма „Всичко е загубено“…

Колкото и талантлив и трудолюбив да е Редфорд, не можем да отречем, че актьорската му популярност едва ли би била същата без неустоимия му чар и определяната като „съвсем американска“ външност. И на 82 години този чар все още действа! От друга страна самият той никога не е разчитал само на това нито в актьорската, а по-малко в режисьорската си работа. Редфорд ще остане в историята на Холивуд и като една най-големите му звезди, но и в историята на независимото кино като един от хората, направили най-много за него.

ДС