Bookshop March 2017 2

„Ревизорът“ в Сатирата – хитът на сезона

Спектаклите на Нина Димитрова водят до пристрастяване

Денис Хаят (в черно) като Ревизора и Елица Костова като съпругата на Градоначалника. Снимки: Сатиричен театър

Четено: 3205 пъти E-mail

„Ревизор“ на Гогол е гениална пиеса, играна толкова много, че въобще не е лесно да изненадаш публиката. Но вероятно знаете – спектаклите на Нина Димитрова водят до пристрастяване: нейните „Шинел“ и „Каквото направи дядо“ (а отскоро и „Дневникът на един луд“) са извървели хиляди километри по родните и чуждите сцени, а сега са тръгнали и още пътници по нейното театрално шосе. По него режисиращата актриса е взела със себе си един мини бус студенти от класа на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ. Нейно е представлението, а той като директор на Сатирата му е предложил сцена.

В „Ревизорът“ Нина Димитрова е повела група нови ентусиасти в театъра. В играта на тези студенти струи живот, какъвто рядко виждаме у мнозина техни колеги на професионалната сцена. За немалко актьори от един момент нататък е все едно какъв текст произнасят – защото ще го поднесат на публиката в един и същ калъп – но в този спектакъл ще видите различни личности. При това не дърпат вниманието към себе си, за да изпъкнат и да бъдат забелязани – съчетанието им е ансамблово, но помниш всеки.

Нина Димитрова разказва просто, но експресивно. В отдалечено от столицата градче гръмва новината, че пристига ревизор. Градоначалникът се шашка и раздава на първенците задачи какво да правят, крият и говорят. Но двама клюкари объркват подготовката, като посочват един развейпрах за въпросния ревизор. Следват ситуации – смешни и срамни, валидни и днес, у нас, може би дори в театъра. Всеки се прави на такъв, какъвто не е, за да закрепи положението или да изкара някой лев.

Отляво надясно: Антоан Петров, Шахин Шехзен, Атанас Апостолов, Денис Хаят, Димитр Несторов

Изключително рядко се случва и критиката, и зрителите да бъдат единодушни: „Ревизорът“ на Нина Димитрова е хитът на сезона дотук. Студентите на Здравко Митков са абсолютно начинаещи в общуването с публиката, но първите им срещи с нея видимо им дават крила. Салонът е пълен, билети няма, овациите са дълги и шумни – и то не само в края, а и след някои сцени в представлението. Хуморът в играта на актьорите идва естествено и е заразителен, а всеки актьор е наясно, че да изтръгнеш смях в театралния салон е толкова трудно, колкото да не предизвикаш досада с нов български филм. Прочути комици получават баснословни хонорари за смешки, които не образуват повече от крива усмивка, а тези млади хора разсмиват с лекота, при това безплатно.

Да, за този спектакъл студентите не получават хонорари. И знаете ли как се играе без пари – по-искрено и по-всеотдайно. За всеки неспециалист е ясно, че ролята на Ревизора ще донесе на Денис Хаят билет за много роли. При появата му като Хлестаков той излъчва сатанински чар, подмятайки околните като островърхата опашка на своя фрак. Героят му е хищник с изяществото на Баришников, увлечен в играта да измъква стотачки срещу своето мълчание за далаверите на градските първенци.

Добър педагогически ход е идеята спектакълът да има два състава. В единия случай едни са в главните роли, в другия във второстепенни. Хубаво е да гледате и двете версии, за да усетите цинизма в излъчването на Хаят, което при Павел Емилов в образа на Ревизора е смекчено с подкупващ чар, елегантност и момчешка наивност. Емилов е като перушинка на вятъра, която всеки може да отвее във всяка посока чрез някоя стотачка. И той, и Хаят са блестящи и като Ревизора, и във второстепенната роля на помешчика Бобчински.

Павел Емилов (вляво) и Антоан Петров

Градоначалникът също има две забележителни версии. В единия вариант виждаме мекотата в играта на Шахин Шехзен, управленец с непринудеността на бай Ганьо и с измамното простодушие на тариката Тодор Живков. Непресторен и лекомислен клоун, той безпомощен на върха на градската банда от мошеници и подлеци. Другият в ролята на Градоначалника – Антоан Петров – виждаме овълчен господар, главен диригент на корупцията сред дворянството. Шехзен изпъква и в малката роля на училищния настоятел, както и Антоан Петров като съдията и слугата на Хлестаков.

Двамата външни актьори – Димитр Несторов и Мартин Христов, са хит в спектакъла: Несторов като най-подлия и мазен от всички нагаждачи в градчето – началникът на благотворителните заведения, и Христов като пощенския началник, човек без мнение, които има страст към чашката и историите от писмата, които отваря. Несторов си пробива път с уродливо тяло и служебна гримаса, мазно разтегната до уши, а Христов грее на сцената с изключителна пластика – външна и вътрешна, актьорска.

Мартин Христов (на преден план), зад него: Антоан Петров, Шахин Шехзен, Димитр Несторов и Атанас Апостолов

Присъствието на Елица Костова в образа на майката, съпруга на Градоначалника, е впечатляващо – тя е властна майка, готова да бъде съперница и на дъщеря си, за да бъде център на внимание. За аплодисменти са и всички останали прекрасни млади актьори: Давид Крумов, Атанас Апостолов, Славена Ангелова, Мирела Крабанчева, Воил Велев. Имената им скоро неминуемо ще започнат да изскачат от добри представления. Ако имат късмет и занапред, разбира се, с толкова отдаден и съзидателен постановчик.

Каква друга би могла да е ползата от учебно заведение като НАТФИЗ, ако не извади най-доброто от студента, да го развие и да го пусне в дълбокото, на професионалната сцена? „Ревизорът“ е идеалният пример – с преподавател, който е и директор на театър, и с асистент, който е толкова талантлив режисьор и актьор.

Давид Крумов, Павел Емилов, Димитр Несторов и Денис Хаят

Павел Емилов, Елица Костова и Мирела Карабаанчева

Режисурата на Нина Димитрова е елегантна и експресивна. Тя е творец със забележително въображение, което преобразява с няколко движения простата, но мултифункционална сценография на Юлиана Войкова-Найман и Борис Далчев от няколко дървени талпи, окачени за тавана на релси, в изобретение. Превръщат се в къща, кабинет, бална зала, стълбище, спалня. Летвите нямат опора, не стигат до земята и люлейки се създават въздушното впечатление на сценографията…

Още началото е впечатляващо: всичко започва с един сън, гузната съвест на Градоначалника е подгонена от два плъха (Денис Хаят и Мартин Христов). От тук спектакълът тръгва в шеметен ритъм, под звуците на „Гогол сюита“ от Алфред Шнитке. За второто представление първата сцена липсваше, жалко. Финалът с поклоните е жизнерадостна жива картина – актьорите са карета, препускат към своето бъдеще в главоломен бяг, под нестихващите аплодисменти…! Браво!

Гледайте „Ревизорът“, постановка на Нина Димитрова, в Сатиричния театър на 16 и 31 март, 10, 21 и 29 април. 

NDK Feb 2017 1