Салман Рушди: Свободата на словото в Западния свят се атакува като в бившите комунистически страни

Писателят в интервю пред БНТ за книгата си „Ярост“, за „Сатанински строфи“, която вече не е заплаха за живота му и за срещата между Тръмп и Путин в Хелзинки

„Позорно е, че президентът на САЩ трябва да описва като лъжовни и вражески традиционните отношения на страната с ЕС. А после да описва като приятелски връзките със страна, която много дълго време ни е била противник“, казва Салман Рушди в интервю за БНТ. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Салман Рушди: Свободата на словото в Западния свят се атакува като в бившите комунистически страни

„Позорно е, че президентът на САЩ трябва да описва като лъжовни и вражески традиционните отношения на страната с ЕС. А после да описва като приятелски връзките със страна, която много дълго време ни е била противник“, казва Салман Рушди в интервю за БНТ. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Преди точно 30 години Салман Рушди публикува една книга, която разтърси света – „Сатанински строфи“. Наложи се дори да се крие. Скоро в България излезе преводът на романа му „Ярост“. 

Докато четеш страниците ѝ, се чудиш дали минаваш през кратък миг, или държиш в ръцете си цяла епоха, видяна пред личностната криза на един герой и подема на Ню Йорк. Преплитането на реалността и фантазията е като метафора на противоречията между Изтока и Запада. Сблъсъкът на двата свята често завършва със скандал. А в „Сатанински строфи“ дори със забрана и парична награда от няколко милиона долара за главата на Салман Рушди.

Вижте още: У САЛМАН РУШДИ СЕ НАДИГА ГНЯВ

Разговорът с писателя бе излъчен в „Панорама“ по БНТ в петък вечерта.

Репин

– Можем ли да открием себе си, лутайки се между анонимността на тълпата и все по-остро изразената индивидуалност?

– Загубата на идентичността е един от важните проблеми на нашето съвремие. Писах за това и в последния си роман „Златната къща“. Хората преживяват криза на личността и изходите от нея са различни. Някои стават религиозни, защото в бързо променящия се свят имат нужда от сигурност и непреходни ценности, каквито предлага религията. Хората имат нуждата от връщане към корените си – някои се връщат и към племенния строй. Можем да видим последствията и в Америка, и в Европа. В Индия, когато говорим за идентичност, отново става дума за религия – за избора между индуизма и исляма. Във Великобритания тя е свързана с носталгичното виждане какво е да си британец и „Брекзит“ е един от примерите за това. В Америка идентичността е тясно свързана с пола и връзките, а за хората там днес стои и въпросът какво всъщност означава да бъдеш американец.

– Какво обаче остава ценно във време, когато можеш да купиш и продадеш всичко?

– Във времена, когато всичко има цена и е обявено за продан, хората много лесно могат да изгубят усещането си за истинските неща. Това се случва и в трите страни, където съм живял. И в Индия, и във Великобритания, и в Америка. Но литературата ни дава възможността да напомняме на хората кои са истинските ценности в живота.

Bookshop 300×250 2

– В какво се вглеждате като писател, за да разберете по-добре накъде вървим?

– Трябва да си зададеш въпроса: кой си всъщност и как се отнасяш към света, който те заобикаля. Иначе няма как да пишеш добре. Подобен разговор със себе си е задължителен за всеки писател. Но също така е важен и диалогът с обществото, в което се намираш. Нещата отиват към твърде големи крайности и се променят с голяма скорост. Много е трудно за твореца да запази светоусещането си, но изкуството изисква да бъдеш внимателен.

– Знак за какво е общественият смут, провокиран от вашата книга „Сатанински строфи“?

– „Сатанински строфи“ не беше написана с такава цел, но провокацията дойде заради вълната, която се надигна срещу книгата. Понякога хората грешат. Мина много време от издаването ѝ и мисля, че сега те могат да я четат като роман, а не като политически текст. Някои читатели дори намират „Сатанински строфи“ за забавна, каквато всъщност е. Такъв е обикновеният живот на книгите. Но дълго време тази беше лишена от него. Радвам се, че най-сетне го живее.

– Успяхте ли да оставите в миналото проблемите, които Ви създаде „Сатанински строфи“?

– Минаха повече от 20 години. Мисля за това, само когато ме питат журналистите и отдавна не е проблем в живота ми.

Вижте още: ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО НА РУШДИ ОТПРЕДИ 20 Г.

– Къде свършва свободата на словото и къде започва зачитането на достойнството?

– Важно е да се вгледаме в себе си, за да живеем достойно. Живеем във времена на колосални атаки срещу свободата на словото. Във всички страни, дори и тук, в Съединените щати, атаките са всекидневие. Повече от всякога защитата на правата на творците, писателите и журналистите е важна. Подложени сме на враждебни атаки, на каквито не съм бил свидетел в западния свят през целия си живот. Разбира се, бил съм и в страни, където живеят със спомени от комунизма, но е много тъжно да виждаш това в страна, която гарантира не само свободата на словото, но правото на свободен избор на религия.

– Как бихте коментирали срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин в Хелзинки?

– Трудно е да знаем какво всъщност са си казали. Имаме само безкрайно променящите се обяснения на Тръмп какво е казал и мислил. Според мен е безкрайно позорно, че президентът на САЩ трябва да описва като лъжовни и вражески традиционните отношения на страната с ЕС. А после да описва като приятелски връзките със страна, която много дълго време ни е била противник.

– В чий отбор играе Тръмп?

– Не знам. Като много хора в тази страна, и аз съм малко изгубен, защото правилата на играта се сменят всеки ден.

– Кои са непреодолимите проблеми между Изтока и Запада?

– Не мисля, че има неопреодолими проблеми. Има тежки проблеми, но според мен в момента Изтокът и Западът не съществуват като обединени общности. На Запад има много разделения – Западът на Доналд Тръмп не е Западът на голяма част от Европа. Изтокът също е крайно разделен. Дори в ислямския свят има огромно противопоставяне. За един писател е изключително важно да запази усещането си за сложността и нюансите, а не да свежда нещата до обикновено противопоставяне.

– Вие обаче сте и еврoпейски гражданин, а един от най-големите проблеми пред ЕС е миграционният поток. Какво Ви кара да мислите, че интеграцията към културата на този демократичен свят е невъзможна?

– О, не мисля така! С френския отбор на Световното по футбол успяхме да видим ползите от културната интеграция. Голяма част от екипа все пак са родени във Франция, но са с африкански корени. Факт е, че имаме хора, които с гордост се определят като французи и печелят световната купа за тази страна. Това е показателно за огромните ползи, които мултикултурализъмът може да донесе на света. Бил съм емигрант през целия си живот.

– Тогава кои бяха важните дискусии, които започнаха от вашите книги?

– Като писател се надявам моите книги да са накарали хората да виждат света по интересен начин. Такъв, какъвто не са го виждали досега. Например това, с което се гордея, е че романът ми „Среднощни деца“, който излезе през 80-те, помогна на хората в Пакистан и Идия да се опознаят по-добре. За мен е важно как светът може да се обедини, как събитията от единия край на планетата могат да окажат влияние върху другата част от нея и дали ще успеем да живеем в един общ свят, независимо дали го харесваме или не.

ДС