Сърцето е рана

Майката на Кристиан Таков, оперната звезда Галя Йончева, за най-жестоката загуба - тази на сина ѝ. Болезнена история за смисъла, красотата, мъката и надеждата. Лична изповед в памет на нейното момче

„Сега, когато вече го няма, често се питам с какво сгреших? Защо нищо не ми подсказа, че в човешката съдба няма справедливост? Защо бях най-щастливата и горда майка, а сега съм най-нещастната?“, казва Галя Йончева. Снимки: Личен архив - Сърцето е рана

„Сега, когато вече го няма, често се питам с какво сгреших? Защо нищо не ми подсказа, че в човешката съдба няма справедливост? Защо бях най-щастливата и горда майка, а сега съм най-нещастната?“, казва Галя Йончева. Снимки: Личен архив

Ключът полита от горния етаж на кооперацията и каца в дланта ми като желязно врабче. С него отварям външната врата на сградата. Оттам е лесно – десетина стъпала, взети на един дъх, завой покрай извития парапет. Секунди по-късно се срещаме пред апартамента ѝ. Сините ѝ очи ми се усмихват меко. Но онова, което ме поразява, е гласът ѝ – ромоляща мелодия, създадена сякаш от композитор-романтик.

За първи път заставам пред Галя Йончева – оперната прима, вдъхновила най-талантливите български композитори; звездата, гастролирала на най-големите европейски сцени; жената, омагьосала с красотата си дори крал Хуан Карлос; и майката на един изключителен човек. Само преди секунди с широк приятелски жест тя ми е хвърлила ключовете си през прозореца, без въобще да ме познава (в този ден звънците на входа не работят и това е най-бързият начин да мина през външната врата). Час по-късно, докато ми разказва своята необикновена история, разбирам, че е направила нещо повече: дала ми е ключ към сърцето си.

А днес то е туптяща изгаряща болка. Защото Галя Йончева преминава през най-трудните си дни. Преди повече от шест месеца тя загуби сина си – известния юрист и университетски преподавател доцент Кристиан Таков, който хвърли камък в блатото, наречено съдебна система, поиска морал там, където тази дума отдавна не значи нищо, и даде надежда на онези, които вярват в справедливостта. През миналото лято само на 51 години той си отиде след дълга битка с рака. Хиляди чакаха три часа под топлия дъжд пред църквата „Св. Седмочисленици“, за да му кажат „Сбогом“. За мнозина Кристиан Таков беше пример за смелост, почтеност, ерудиция и блестящ интелект. За тях загубата е огромна.

Вижте още: ДИСКРЕТНО УПОРСТВО

Америка за България

За майката на Кристиан обаче тя е и непоносима.

„Стремя се да не допускам никого изцяло в моята мъка, защото е неописуема. Няма нищо по-жестоко от това да загубиш детето си. Освен дете аз загубих и сродна душа, с която не беше необходимо да разговарям. С Кристиан се разбирахме само с поглед, с жест – казва ми Галя, докато поставя букет рози пред фотографията на сина си. – Сега, когато вече го няма, често се питам с какво сгреших? Защо нищо не ми подсказа, че в човешката съдба няма справедливост? Защо бях най-щастливата и горда майка, а сега съм най-нещастната? Защо това е моята орис и моето наказание? Знам, че няма кой да ми отговори и че не съм единствена в подобна ситуация. Но болката е раздираща…“

Кристиан Таков (1965 – 2017). Снимка: Ивайло Петров

Сините ѝ очи се превръщат в океан от сълзи. Секунди по-късно скрива мъката си някъде дълбоко. Поставя плодове на ниската маса в хола. Внимателно слага лъжичка захар в кафето, което току-що ми е приготвила. После се отпуска в креслото си, притваря очи и се пренася назад във времето. За нея това не е просто интервю, а изповед в памет на нейното момче. История за смисъла и красотата на майчинството.

От Кула до София

Bookshop 300×250 3

„Самата аз имам две майки, които обичам много. Едната ме e родила. Другата ме е отгледала”, казва Галя, въвеждайки ме в сложната си семейна история.

Майка ѝ – физически крехка жена – вече има една дъщеря, когато забременява отново. Сестрата на съпруга ѝ обаче няма деца и моли, ако бебето е момиче, да ѝ го дадат да го отгледа. Ако е момче, да го задържат.

Първия си дъх Галя поема през 1936 г. в Кула – града, сгушен в горния ляв ъгъл на картата. Съдбата ѝ изглежда предначертана – да бъде откъсната от майка си и да заживее с леля си. Какво обаче са плановете на ума, когато се намеси сърцето?

„Щом мама ме гушнала за първи път, разбрала, че не може да се раздели с мен. Казват, че съм била много красиво бебе. От съседни селища идвали да ме видят. В крайна сметка съм останала с родителите си“, казва Галя.

С идването на 9 септември баща ѝ – агроном, образован във Франция – е заплашен със смъртна присъда. За пролетариата той е враг, притежаващ най-страшното „оръжие“ – файтон с кочияш. С помощ от роднини семейството бяга от Кула. В този тежък момент майката на Галя прави онова, което ѝ изглежда немислимо няколко години по-рано – изпраща малката си дъщеря при леля ѝ в София.

„Започнах да живея с една изключително фина и начетена жена. Беше завършила романска филология в Тулуза, четеше френска литература, не изпускаше културно събитие. Леля ми ме заведе за първи път на опера, на театър, на концерт. Вуйчо ми също беше учил в Тулуза, но инженерство. В нашия дом се говореше за изкуство, за втория етаж на живота. Растях в естетика, но без да късам връзка с моите родители.“

Галя започва да взима уроци по пиано. Скоро учителката ѝ разбира, че детето има изявен музикален талант. Талант, който ще го отведе до най-големите европейски оперни сцени.

Момче е!

Двадесет и девет години след появата си на бял свят Галя Йончева също става майка. Когато ражда сина си на 7 ноември 1965 г., сърцето ѝ прелива от обич и благодарност.

„Първото му изплакване беше най-щастливият, най-космическият момент в живота ми“, казва тя.

В онзи миг тя не подозира, че ще трябва да отгледа момчето си сама.

Пет години след раждането на Кристиан оперната прима се развежда със съпруга си Петър Таков, служител на търговското ни представителство в Атина. Поводът: побой, който той нанася на невръстния им син. Днес Галя не иска да се връща към мъчителните дни, предшестващи раздялата.

С решението да сложи край на брака си тя застава срещу съпруга си и поема риска да излезе от семейство, близко до властта (мъжът ѝ е част от фамилията Такови, на чийто връх стои Пеко Таков, в онези дни член на Политбюро на ЦК на БКП – бел. ред). Проблемите не закъсняват. Когато Галя на върха на оперната си слава гастролира във Великобритания, Белгия, Австрия, Испания, Япония и къде ли още не, бившият ѝ съпруг нито веднъж не позволява на сина им да излезе зад граница с нея.

За разлика от него Галя не познава омразата и не позволява огорчението да я превземе отвътре.

„Отговорността да отгледам сама детето си беше огромна. Как ще възпитавам сама това малко 5-годишно същество? Знаех, че със строгости, с наказания няма да стане. Реших, че единственият път е да стана приятел с моя син, да му обяснявам, вместо да го назидавам, да му давам примери от живота си, вместо да повтарям заучени фрази. Постепенно той започна да ми отговаря със същото доверие. Като всяка майка съм се разкъсвала от страхове – да не попадне на лоши приятели, да не тръгне по грешен път. Нито един от тези страхове не се сбъдна. Никога не съм имала проблем с него. От сина ми ден след ден получавах само огромна обич.“

Един научен урок

Кристиан завършва Немската гимназия със златен медал. През последата година в училище решава да кандидатства химия. Майка му купува епруветки, колби, мензури, пипети, бюрети, но само за една вечер те се превръщат в ненужна стъклария.

Във въпросната вечер в дома им се отбива приятел юрист. Когато по-късно гостът си тръгва, Кристиан предлага да го изпрати. Връща се два часа по-късно. Лицето му сияе. Вече знае: ще кандидатства право в Софийския университет. В онзи момент дори самият той не подозира, че ще стане асистент още преди да се дипломира.

Както тогава, така и по-късно Галя не се меси в решенията му – включително в това да стане един от основателите и членове на „Да, България“. Защото от опит знае колко боли да отрежат крилете ти.

След като самата тя завършва училище, родният ѝ баща и вторият ѝ баща се опълчват на желанието ѝ да кандидатства в Консерваторията. От нея искат да се насочи към солидно образование, което да ѝ даде стабилен доход. Сломена, тя загърбва мечтата си да бъде на сцената. Завършва Висшия икономически институт „Карл Маркс“, но изпитва ужас да работи като чиновник. В търсене на път към изкуството кандидатства още веднъж, този път българска филология – специалност, която може да ѝ отвори път към театрознанието. Приета е първа.

1 2 3Следваща страница

ДС