Bookshop Wallpaper
Western

САЩ защитават научно-историческото си наследство на Луната

Ако пътувате дотам, не приближавайте артефактите от мисиите на „Аполо“!

Тази мини панорама комбинира две снимки от лунната повърхност, направени от Джим Ъруин, пилот на лунния модул от мисията на „Аполо 15“. Това е четвъртата мисия с екипаж на Луната. Снимката показва втората разходка на лунната повърхност на командира на мисията Дейвид Р. Скот. Датата е 1 август 1971 г. Снимка: Джим Ъруин/НАСА

E-mail

Американската космическа програма „Аполо“ включва голям брой неуправлявани от човек мисии до Луната, а между 20 юли 1969-а и 11 декември 1972 г. НАСА изпрати на спътника на Земята шест мисии с астронавти. Сега изглежда идва времето на втората вълна. Държави, космически компании и частни лица имат големи планове за колонизиране на Луната. Но възстановеният интерес към най-близкия ни небесен съсед предизвиква притеснения, че тази луда надпревара може да унищожи исторически лунни забележителности, пише сайтът popular mechanics.com.

В края на миналата седмица, на 23 март, Белия дом публикува доклад, призоваващ да се търсят начини за опазване на местата за прилуняване от епохата на „Аполо“, наричайки ги „научно наследство с историческо значение“. Като основни опасности са посочени евентуалните щети, които биха били причинени от отработените горива от космически кораби, биологично замърсяване и заличаване на следите в повърхностния слой.

„Три места, на които са кацали апаратите на „Аполо“, остават научно активни, а и всички останали предоставят възможност учените да научават повече за промените, свързани с дългосрочното излагане на системи, създадени от човека, в суровата лунна среда – пише в доклада. – Засега данните за влиянието на екстремните температури, лунния прах, микрометеоридите, слънчевата радиация и т.н. върху човешки творения, са твърде оскъдни.”

Сега всяка американска компания знае, че ако се приближи до оставеното от „Аполо“, без предварително да е координирала действията си с НАСА, може да си навлече гнева на федералните власти.

Между 1969-та и 1972 г., астронавтите от „Аполо“ са оставили на Луната много неща, някои от тях като част от експерименти, но други – просто за да освободят от излишна тежест лунния модул. Поради липсата на законово определение за „съхранение“, докладът разчита на специалния екип на НАСА за лунните исторически обекти да прецени какво от намиращото се там си струва да бъде съхранено. В списъка влизат луноходи, лазерни ретрорефлектори, отпечатъци от стъпки и „дреболии“ като астронавтски ботуши, златно маслиново клонче и силициев диск, „съдържащ изявления от лидери на 74 страни“.

Документът напомня и че съществуващите законови разпоредби като Договора за космическото пространство от 1967 г. задължават други държави да спазват същите стандарти за опазване на научно-историческото наследство на Луната.

„Всички дейности в космоса, които биха могли да повлияят на космическите обекти на САЩ – включително тяхно оборудване на Луната, трябва да включват предварителни консултации със Съединените щати – пише в доклада. – Съединените щати продължават да притежават оборудването на Луната и да имат юрисдикция върху него, а държавите, причинили щети на американските обекти, ще носят отговорност.“

Същевременно докладът препоръчва да се започне диалог с другите държави, като подчертава трудността за защита на оборудването и местата за кацане на Луната. В доклада се казва и че изменянето на съществуващите многостранни споразумения или въвеждането на нови би им осигурило защита. Но при един опит за ново или подобрено законодателство щетите могат да надделеят над ползата.

„Някои държави могат да видят в опита, ръководен от САЩ, за защита на артефактите за космически пространства кампания за обезпечаване на неопределени права върху лунната територия и може би дори за създаване на механизъм за „побиване на знамето“, както и претенции за допълнителна територия в бъдеще под прикритието на опазването и съхранението на лунните обекти и артефакти“, пише също в доклада.


Bookshop 728×90