„Шифърът“ за бестселъри на Дан Браун разкрит от „Стършел“

Опитахме се да открием кадър, в който Робърт Лангдън (Том Ханкс) „зяпа“ във филмите по книгите на Дан Браун. Не успяхме. Този е от филма „Ад“, заснет на площад „Сан Марко“ във Венеция. Снимка: ЕПА/БГНЕС - „Шифърът“ за бестселъри на Дан Браун разкрит от „Стършел“

Опитахме се да открием кадър, в който Робърт Лангдън (Том Ханкс) „зяпа“ във филмите по книгите на Дан Браун. Не успяхме. Този е от филма „Ад“, заснет на площад „Сан Марко“ във Венеция. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Безброй страници са изписани за това кой е най-сполучливият начин за написването на бестселър. „Стършел” обаче успя да разгадае рецептата на един от най-комерсиалните писатели на нашето съвремие – американеца Дан Браун, като през годините проследи стила на неговите романи „Метеоритът”, „Шестото клеймо”, „Изгубеният символ”, издадени у нас. Както, разбира се, и на тоталния бестселър „Шифърът на Леонардо”, чийто световен тираж бързо надхвърли 260 милиона.

Романите на Дан Браун се появиха на родния пазар, благодарение на издателство „Бард”, преведени от Крум Бъчваров. В своята творческа лаборатория той волно или неволно е открил какво е нужно, за да стане една книга световен бестселър. За това не е нужно нито авторът да е талантлив, нито да е скандален наркоман, нито да е гей, болен от СПИН, нито пък да са пръснати милиони за реклама. Нищо подобно.

Трябва само да се зяпа.

„Стършел” посочи в предишните си публикации по темата повече от сто страници в четирите романа, в които героите на Дан Браун не правят нищо друго, освен да зяпат. Във всякакви ситуации, независимо от произход, възраст, образование, религия, семейно положение или социален статус, те неспирно зяпат. Напипал тайната на успеха, убедил се за пореден път, че майката му е в зяпането, Дан Браун създава по същия начин и последния си (засега) бестселър – романът „Произход“, отпечатан у нас отново от издателство „Бард”. Преведен отново от Крум Бъчваров.

Палячи

В него на страници 17, 24, 28, 29, 49, 71, 131, 137, 140, 142, 172, 188, 190, 192, 228, 260, 264, 314, 315, 318, 334, 345, 393, 407, 410, 427, 444, 463, 477, 517 можем да прочетем следното:

„Робърт Лангдън… позяпа; Луис Авила… си зазяпа; ирландците го зяпнаха; барманката зяпна; професорът го зяпна; дяконът го зяпна; Фонсека я зяпна; Фонсека го зяпаше; Фонсека зяпна; Лангдън я зяпна; Гарса я зяпна; Адмиралът го зяпна; Авила зяпна; Гарса я зяпна; Амбра го зяпна; Гарса я зяпна; Амбра го зяпна; Тя го зяпна; Ектор зяпна; Лангдън я зяпна; Амбра го зяпна; Амбра го зяпна; Той зяпва; Той я зяпна; Гарса я зяпна; Лангдън и Амбра зяпнаха; Амбра го зяпна; Лангдън зяпаше; Робърт зяпна; смаяно зяпнал; смаяно зяпнаха; Лангдън зяпна“.

Тотално зяпане – и челно място в класациите за най-продавани книги.

Някои читатели вероятно учудено ще се запитат: защо речникът на американския писател е толкова беден, след като английският език е най-богатият от всички на света – над 1 милион думи. Истината е, че ние, които не четем в оригинал Дан Браун, не знаем с колко думи борави авторът. Затова разчитаме на речниковия запас на Крум Бъчваров, който вместо да си губи времето в търсенето на различни синоними при превеждането от английски, залага на зяпането, защото явно неговият нюх му подсказва, че този глагол ражда бестселъри.

Bookshop 300×250 2

Така че, изхождайки от преводаческия му професионализъм, „Стършел” още отсега категорично може да прогнозира, че зяпането ще продължава да шества и по страниците на следващия бестселър на Дан Браун. (Поне в неговия български превод.)


Източник: в. „Стършел“

ДС