Лист wallpaper

Що е то: Гиди свиньо, дванайсеткиньо!

Издателство „Просвета“ събра в онлайн речник хиляда непознати думи от българската литературна класика

Сцена от телевизионния спектакъл „Чичовци“, глава „Двете батареи“ (1976)

E-mail

Незабравимите герои Иван Селямсъзът и Варлаам Копринарката от Вазовите „Чичовци“ и техните мили невести са останали в историята като най-лютите комши(йк)и по турско време. Кавгата им от седмата глава на повестта, „Двете батареи“, разсмива поколения читатели, макар че все по-малко от младите читатели разбират за какво си говорят тези лели и чичовци…

Между това виковете и трясъците от миг на миг ставаха по-силни.
— Гърнясала сланино! Дано да се въвонейш! — викаше булка Варлаамица от крушата.
— Дървенице, кръвопийке! Дано да пукнеш! — викаше булка Селямсъзка от покрива при коминя.
— Да те порази Господ!
— Да те убие чумата!
— Да те прокъсне!
— Да се вампирясаш!
— Огън да гори тебе и децата ти!
— Живеница да ви изяде двама ви!
— Гиди свиньо, дванайсеткиньо!
— Гиди ялова кукувица!
— На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!
— На кол набит да видя твоя и самодиви да играят хоро около него!
— Дано ръцете, дето ми вапцаха котката, да изсъхнат и да почернеят, като твойта черна душа, жълта циганко!
— Дано гръбнакът, дето го окачиха на вратнята ми, да се задърнеше в гърлата и на двама ви и да ви задави, поразена тахтабо!

133 години са минали от публикуването на Вазовата повест – и днес вероятно и всички ние се затрудняваме в разгадаването на смисъла на някои от цитираните квалификации (освен ако не сте депутат-патриот). Все пак някои от тези думи са емигрирали от българския език заедно с Османската империя, а други просто са се пенсионирали поради старост.

И ако някой може и да се досети, че ако не се грижи за хигиената си, току-виж се „въвоней“ (поне в буквалния смисъл), или защо е обидно една жена да се обърне към съседката със „свиньо дванайсеткиньо“, то за схващането на диагнози като „живеница“ и „прокъсване“ си трябва едновременно медицинско и историческо образование.

Проблемът, който би трябвало да е само литературен, напоследък „въвоня“ и политическите дебати – в които все по-често се усеща влиянието на булка Селямсъзка и нейната основна опонентка.

Да внимават какво говорят, да не се пречкат в краката ни тия… тахтаби, които щъкат нагоре-надолу и вонят!“, изрече наскоро от парламентарната трибуна народен избраник, любител на турцизмите, но с патриотична закваска – и маса народ се зарови из Гугъл да дири скрития смисъл на предупреждението…

Отговорът вече е само на един клик разстояние – в речника „Непознатите думи в българската литературна класика“ на „Просвета“. От него разбираме, че „тахтаба“ произлиза от турски език и означава „дървеница“ (а не хлебарка, както неспреведливо предположиха някои медии). Това е една от хилядата думи, влезли в съдържанието на справочника, изготвен най-вече в помощ на учениците, тъй като съдържа лексика от произведенията в програмата по литература от 6 до 11 клас, но и в доста голяма част на учители и родители. Той може да бъде намерен онлайн, а достъпът до него е свободен, изисква се само регистрация.

Хиляда думи съвсем не са малко, но не са и всички, за които детето ви, а може би и вие, ще питате. Но благодарение на речника дешифрираме (частично) описанието на Емексиз Пехливан от втора глава на „Под игото“.

„Той беше висок, камбурест, мършав, постал и кьосе…“.

В превод: висок, прегърбен, мършав, безбрад… За „постал“ трябва да се досетите, че вероятно идва от „пост“  — или да проверите в тълковния речник, където ще разберете, че се използва главно за животни и означава „мършав, дръглив, сух, кокалест“.


ДС