Bookshop March 2017 2

Симптомът Брекзит

Четено: 2395 пъти E-mail

Имаше известна ирония в пътуването ми от Лондон за България седмица след референдума, в може би най-турбулентния полет, който съм преживявал, откакто започна моят десетгодишен престой в Обединеното Кралство. Едва успявах да дочитам поредните политически и икономически последици на Брекзит в дневния „Гардиън“, поради рязкото спадане и качване на самолета, който като че ли имитираше валутната графа на паунда от последната седмица. Въпреки тази турбулентност, създадена от Брекзит, нямам намерение да пиша за потенциалната катастрофа, очакваща Кралството и Европа като цяло, тъй като ако сериозна политическа криза настъпи вследствие на този референдум, то Брекзит би бил симптом, а не причина. Въпросът е защо и как този симптом излезе наяве.

Най-популярната преценка от страна на онези, гласували в подкрепа на оставането на Великобритания в Европейския съюз, бе че Брекзит бил спечелен от провинциалните, възрастни и предимно необразовани англичани. Статистиките подкрепят тази гледна точка и аз самият продължавам да мисля, че до известна степен тези корелации са верни. Въпреки това моят вечен проблем със статистиките и математиката като цяло ме кара да отбележа, че тe в цялата си дълбочина и сложностте забравят да отговорят на най-важния възможен въпрос: защо? Ако се съди само на основата на статистиката, лесно се стига до извода, че необразованата част на населението гласува за Брекзит, просто защото тези хора не са способни да разберат последствията и очевидните негативи, свързани с такова решение. Такъв вид мислене е част от проблема.

Статистиките водят до заключението, че гласувалите за Брекзит не са знаели за какво гласуват – това, което цифрите не показват, е че напротив, голяма част от гласувалите за Брекзит са били наясно, че това тяхно решение ще им навреди и е против интересите им.
Брекзит не бе страната на глупавите, а на отчаяните, на негативната солидарност, която е решила, че при липсата на алтернатива по-добре всички да страдат, отколкото само онези, чиято съдба не би била различна, независимо от резултата.

Брекзит не бе просто против Европейския съюз, а беше протест на милиони неми граждани, отдавна забравени от политическия елит и най-пострадали от икономическите условия по време и след кризата през 2008 година. Парадоксът е, че този глас дава повече права и сила тъкмо на този елит, отговорен за аскетичните мерки, прилагани във Великобритания, мерки, наказали най-уязвимите, мерки на Консервативната партия в Обединеното Кралство, а не на Европейския съюз. Но дори в това нелогично решение се намира много ясна причина: европейският елит бе лесно отстранимият.

Може би най-смехотворната ирония по време на Брекзит-кампанията беше обещанието, че Великобритания ще си върне демокрацията. Като че ли никой не се сети да спомене, че тази демокрация е толкова демократична, колкото и тази в Европейския съюз. В британския парламент депутатите се избират чрез електорална система на относителното мнозинство, което означава, че една партия може да получи милиони гласове и пак да няма глас в парламента. Това се видя наскоро, по време на изборите през 2015-а, когато дясната националистическа партия UKIP получи близо 4 милиона гласа и взе само едно място в парламента, докато Шотландската партия, SNP, получила малко над милион, взе 56 места. Такъв резултат дори може да се види като позитивната страна на тази електорална система, създадена така, че да пази от опасността по-радикални партии да получат мнозинство – но това е също така система, създадена да служи на големите политически парти и да ги държи на власт. Потискането на демократичните права на обикновени граждани по подобен начин няма как рано или късно да не си доведе последствията. За милионите, отчаяни от факта, че техният глас досега не е значил нищо, Брекзит бе начин чрез директна демокрация да гласуват срещу реда, който досега ги е държал безмълвни.

Въпреки че е насочен към Европейския съюз, симптомът Брекзит всъщност е по-обширен и е част от същия синдром, които излиза наяве в Шотландия и техните надежди за независимост, само че там врагът е лондонският парламентарен елит, а не Брюксел. Тонът срещу Уестминстър в Шотландия е същият като този срещу Брюксел в Англия. Не случайно Шотландия и Северна Ирландия гласуваха да останат и сега мислят за независимост от Лондон. Това е тяхна политическа възможност, докато за Англия, за отчаяните и разгневените граждани там, единствената опция бе да изразят недоволството си чрез разклащане на установения ред, като гласуват за напускане на ЕС.

Въпросът е защо симптомът Брекзит като че ли изведнъж набра въздействие и сила. Все пак ако наистина става дума за битка между елита и забравеното, предимно бедно и необразовано население, няма как да се каже, че това е нов феномен. Трябва да има причина, поради която както в Европа, така и в Америка с Доналд Тръмп и Бърни Сандерс, тъкмо през последните години се появява тази революция срещу статуквото, срещу установения икономически и политически ред.

След действията на Борис Джонсън, Майкъл Гоув и Найджъл Фараж, и като имаме предвид случващото се в Америка, можем да си направим извода, че дните на нео-консерватизъм и олигархии са на привършване и на тяхно място идват свръхдемагогиите.

Борис Джонсъни Майкъл Гоув изглеждаха стреснати на сутринта след резултата от референдума; да, разбира се, нямали са никаква идея какво следва, но още по-показателно е, че не са очаквали силата, която се оказа, че те и Фараж притежават. Надали и Доналд Тръмп, дори и с неговото его, е очаквал да притежава тази сила. Силата, която да черпи от милионите маргинализирани граждани след десетилетия безотговорна политика и с която да използва техните страхове, омрази и емоции за собствени политически цели. Горчивият парадокс е, че тази политика, представяща се като отговор на милионите отчуждени и забравени граждани, ще е още по-безотговорна в манипулирането на омразата им и използването на имигрантите, расите и религиите като изкупителни жертви, междувременно засилвайки национализма и разделението в обществото до крайни предели.

Брекзит не бе причинен от провал на Европейския съюз – напротив, Европейският съюз е жертва на този бързо разпространяващ се синдром и е най-голямата политическа заплаха, с която Европа и Западът трябва да се справят. Този симптом Брекзит е сътворен от последствията на десетилетия безотговорна политика, насочена предимно към интересите на богатото малцинство. Потисканото страдание и бавното натрупване на омраза се превръщат в мощно политическо оръжие, когато започне да се манипулира от свръхдемагогии, които знаят как да черпят от подобна енергия.

И да, в крайна сметка говорим за предимно необразовани и лесно манипулирани хора, но можем ли сериозно да ги виним, че вярват в Джонсън, Фараж или Тръмп, когато те се представят за може би последната надежда на отчаяните и разочарованите?


Рубриката „На Площада“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често се изявявате във форума за коментари под статиите ни, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име или с утвърдения ви в сайта псевдоним. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература, на имейл текстове на адрес mail@ploshtadslaveikov.com.

Bookshop March 2017 1