Синьо лято с аромат на книги

Седем заглавия, които избрах за ваканцията

Без книга летните пейзажи не са съвършени. - Синьо лято с аромат на книги

Без книга летните пейзажи не са съвършени.

Разветите от морския бриз хавлиени кърпи, мързеливите дни в селекция на мидите по мократа ивица на плажа и малката нощна музика на щурците… са само фон. Няма нищо по-хубаво в летните дни да добавиш книга в някой от изброените прекрасни пейзажи, която смесва аромата на море, трева и цветя с уханието на нова хартия. Време е за леките „плажни“ четива – с истории без претенции, без очаквания за награди. 

И тази година в сака на път за морето компания на банските и плажните масла ще правят любовни романи, пълни с кратки, но драматични афери, трилъри, които често оставяш, за да провериш пет-шест пъти добре ли е заключена входната врата, а може би и нещо по-сериозно. Предлагам ви заглавията, които съм избрала за това лято.

1. „Жената на тридесет години“, Оноре дьо Балзак

Репин

Наричан от някои „романът недостатък“ на Балзак, „Жената на тридесет години“ излиза за втори път у нас (за първи през 1992 г.) от издателство „Апостроф“. Корицата с рози на бледорозв фон подсказва донякъде съдържанието – разказ за драмата на жена (Жули), търсеща мястото си в семейството и в света. Звучи като поредния банален роман за изграждането на образа на жената-феминистка, но и критици, и читатели твърдят, че идеята, заложена в творбата, е гениална. И са прави – издаваният на части от 1829 г. нататък роман е част от цикъла „Човешка комедия“ на Балзак и изпреварва с десетки години движението на суфражетките.

Историята е интересна и поради автобиографичния си момент, тъй като е вдъхновена от две близки до Балзак жени. С първата той се запознава през 1832 г., когато възмутена графиня му пише писмо, за да възроптае срещу негативния образ на жените в „Шагренова кожа“. Тогава писателят пише отговор, публикува го в пресата и така започва любовната история с бъдещата му съпруга Евелина Ханска. Двойката сключва брак 15 години след първата си кореспонденция, забавени заради пречки, които Руската империя поставя пред тях. Графинята става прототип на Жули, а сюжетът на „Жената на тридесет години“ е взаимстван от аферата на Балзак с омъжената Мария дю Фресне, която използва писателя, за да избяга от нещастния си брак с по-възрастен генерал от френската армия.

2. „Фокус-бокус“, Кърт Вонегът

Bookshop 300×250 3

 

Едва ли някога Вонегът ще ми омръзне с черно-хумористичните си, цинични откровения и ненадминатата лекота на писане. Новината, че „Фокус-Бокус“ ще бъде преиздадена от „Сиела“, и то с корица на Дамян Дамянов, може само да ни накара да възкликнем в стила на Вонегът:

„По дяволите, да!“.

Може би не е изненада, че главният герой, Юджийн Дебс Хартке, не е пример за морал: той е престъпник, измамник, прелюбодеец, но също така ветеран от Виетнам и учител, уволнен заради свободомислие. Попада в затвора и като всеки затворник започва да прави равносметка на живота си, претегляйки доброто и лошото в него, пресмятайки в коя графа има повече бройки: хора, които е убил, или жени, с които е спал. Междувременно, бившият военен се опитва да намери отговор на въпроса струвало ли си е да се бори за държава, която оставя цяло поколение момчета на произвола на съдбата. „Така е то…“

„Истински триумф! Една от най-добрите му книги! Вонегът отново се прицелва и улучва точно в десетката!“, възкликва Джоузеф Хелър за антвоенната сатира.

Вижте още: ИЗМАМНИК, ПРЕЛЮБОДЕЕЦ, ПРЕСТЪПНИК – ЖИВОТЪТ МУ В ХВЪРЧАЩИ ЛИСТА

3. „Жокери“, Дж. Р. Р. Мартин

Какво е лятната почивка без едно хубаво фентъзи? А тази година е особено благодатна – Мартин няма да издаде „Ветровете на зимата“ през 2018 г., затова „Сиела“ ни връща към началото на писателската кариера на автора, когато той и група фентъзи писатели основават света на „Жокери“. Първият от над 40 романа от едноименна поредица разказва за вирус, пуснат в Ню Йорк малко след Втората световна война, предизвикващ няколко ефекта у хората. Мнозина от заразените умират, единици получават изменения в ДНК структурата си и биват надарени със свръхсили, а останалите мутират в деформирани чудовища. Това представляват „жокерите“ и „асата“ – нов прочит на злодеите и супергероите.

Вижте още: ДЖОРДЖ МАРТИН ДАВА „ЖОКЕРИ“, НО НЕ ЗА КРАЯ НА ИГРА НА ТРОНОВЕ

Хем постапокалиптично, хем фентъзи, хем от автора на „Песен за огън и лед“ – това май са достатъчни причини „Жокери“ да влезе в личния ми списък с лятна литература.

4. „Бог не е велик. Как религията отравя всичко“, Кристофър Хичънс

„Бог не е велик“ не се препоръчва на религиозните читатели (както личи и от заглавието). Хичънс, писател и журналист, критикува остро употребата на „организираната религия“ за прокарването на различни каузи в набожната част от обществото. Религията, според него, е „агресивна, ирационална, нетолерантна, свързана с расизма, племенното, фанатизма, враждебна към свободната мисъл и инвестирана в невежество“. Приписана ѝ е вина още за женомразието и педофилията, според автора тя е „плагиатство на плагиатството, слух на слуховете и илюзия на илюзиите“.

Полезна книга за българите, които не текат в руслото на правословното християнство, но все пак „удрят по едно кръстене от време на време“, както казва Бай Ганьо.

Очаквано, „Бог не е велик“ предизвиква разгорещени дебати – позитивната критика признава, че Хичънс не казва нищо ново, но пък го казва по интересен начин, а негативната твърди, че книгата е пълна с исторически грешки, а аргументите звучат като анекдоти.

Шега или не, творбата беше разпродадена още в първия ден на Пролетния базар на книгата и от „Сиела“ трябваше няколко пъти да зареждат „наръчника на атеиста“. Струва си да се прочете, дори само заради шума, който се вдига покрай нея.

5. „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“, Матю Дж. Съливан

Трилърът, също като фентъзито, е добра идея за горещите летни дни, а за пълен ефект се препоръчва да се чете някога към полунощ. „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ е дебютът на учител по литература като писател, но още с първата си книга Матю Съливан печели няколко американски литературни награди.

Главният персонаж е книжарката Лидия, която се заема с разгадаването на необичайното самоубийство на най-младия от редовните си клиенти, Джоуи. Момчето завещава на Лидия куп книги, обезобразени по странен начин – това може би са знаци, които да помогнат в разплитането на мистерията? Загадката около живота на най-мълчаливия ѝ клиент отвеждат на дъното на зловеща спирала, която освен тайните на самоубиеца изкарва наяве и това, което Лидия крие в миналото си. Интересно какво мисли за сюжета съпругата на Съливън, която също е библиотекар…

Издателите на романа „Софтпрес“ го определят като „блестящо написан“, а сюжетът определено ще се понрави на зажаднелите за мистерии книжни плъхове (а защо не и на книжарите?).

6. „Операция Сладкоугодник“, Иън Маккюън

Иън Маккюън идва у нас през есента за фестивала „Синелибри“, затова е добра идея да се подготвим за срещата с него. Не всеки ден в България можем да се срещнем с лауреат на „Букър“ (нищо, че учителки на сина му оцениха негово есе с три плюс). „Операция Сладкоугодник“ е смесица от шпионски и любовен роман, книгата предлага поглед към британското общество от времето на Студената война.

Вижте още: ИЪН МАКЮЪН НАЕСЕН У НАС

Серина Фоум е студентка по математика и страстен читател, но бива вербувана от МИ-5 да участва в операция с кодово име „Сладкоугодник“. Задачата ѝ е скрито да подпомогне финансово писатели и журналисти от антикомуистическата левица – тъй като техните идеи се покриват с намеренията на правителството. Студентката трява да обработи универститетски преподавател и оттук романът прекрачва границите на шпионажа и навлиза в романтичния жанр, навярно без да „накъртва“.

7. „Фашизъм. Предупреждение“, Мадлин Олбрайт

Още един хорър, но вдъхновен от реалния свят и отразяващ световната действителност: макар и далеч от категорията „плажно четиво“, „Фашизъм“ (ИК „Ера“) е важна книга в контекста на набиращата поддръжници радикална, националистка, крайнолява или крайнодясна политика. Все по-популярното явление се разглежда от първата жена държавен секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт – тя сравнява познатия ни от 20-те и 30-те години на миналия век фашизъм с политиките на съвременни световни лидери като Путин, Тръмп, Ердоган, Ким Чен Ун… Според нея, народите по света дотолкова са свикнали с демокрацията след падането на Берлинската стена, че не усещат как тя бива подменена с ценности, далеч от демократичните.

Олбрайт разглежда спекулата и манипулацията като основни инструменти на фашизма, позовавайки се на собствения си дългогодишен опит на дипломат и на детството си, прекарано в разкъсвана от войни Европа. „Фашизъм“ следва максимата „Историята трява да се помни, за да не се повтаря“.

Вижте още: МАДЛИН ОЛБРАЙТ ЗА ПУТИН, ТРЪМП И ЕРДОГАН В КНИГА ЗА ФАШИЗМА

Списъкът с лятна литература може да продължи поне толкова, колкото е разстоянието от София до морето. Но 7 книги от по средно 300 страници стигат за ваканцията през юли и август. И да не забравяме: през септември идват новите изкушения с „Алея на книгата“.

ДС