Скритият фаворит за „Аскеер“: врабче до два слона

В „12-те гневни“ дузината актьори наблъскват тясната зала на „Възраждане“ с ярост и душевна нежност

Основната драма в пиесата се разпада на 12 частни избухвания със собствени развръзки. Снимка: Театър „Възраждане“ - Скритият фаворит за „Аскеер“: врабче до два слона

Основната драма в пиесата се разпада на 12 частни избухвания със собствени развръзки. Снимка: Театър „Възраждане“

Едно представление, номинирано за „Аскеер 2018“, изглежда като врабче до два слона. Какво прави „12-те гневни“ до „NeoДачници“ и „Танцът Делхи“? Скромното театърче „Възраждане“ до мастодонта Народен театър? Но в номинаците на журито има дълбока справедливост. И изборът на лауреата не е предрешен.

„12-те гневни“ не е номинирано за режисура, макар че никой „копче“ не би казал срещу работата на режисьора Пламен Марков. В избора на категорията „най-добро представление“ се почита и участието на театъра наред с това на режисьора. Постижение е да се вместят 12 актьори в тясното пространство на сцената на „Възраждане“ и в продължение на два часа те да покажат как от неутрални помежду си съдебни заседатели се превръщат в хора с различни характери и съдби, скрили големи драми, потиснали или взривили комплекси, страхове, принуди на поведение.

Спектакълът е по прочутия текст на Реджиналд Роуз „12 разгневени мъже“, който в САЩ се превърна в театър и филм с големи звезди. През 1990/1991 г. Леон Даниел постави този текст в Народния театър. Пламен Марков пуска на сцената 4 жени и променя заглавието. „Разгневените“ са провесили на врата си голям номер от 1 до 12. Това са съдебните заседатели, затворени в стая под ключ, за да вземат финалното решение по делото срещу 18-годишно момче, обвинено в убийството на баща си. Почти всички са убедени във вината му, само един смята, че е невинно. Постепенно неговите разсъждения разколебават останалите и след като резултатът от гласуването се променя като на мач, на финала се оказват 12 мнения за „невинен“. А зрителите вече знаят кой какъв е. Всички имат своите пикове на ярост от истината, любопитството, агресията в личното пространство. Затова на сцената са 12 гневни мъже и жени.

Режисьорът оставя две затворени врати, зад които потъва онзи, който се почувства обиден или уязвен, или просто уморен. На спокойния и разумен Свежен Младенов контрастира фашизоидния Ивайло Драгиев, нетърпящ възражения и готов да разрушава и бие. Боян Младенов е футболен фен, който иска да приключват по-бързо, за да заведе синчето си на най-важния мач. После ще се окаже, че тази среща е единственият му шанс да бъде с детето след драматичен развод. Ето така в разискванията по делото се вмъкват лични драми и напрежението, което тлее, после отново се разгаря…

Америка за България

Когато Боян Младенов се спречква зло с Жана Рашева заради нейния обрат към решение „невинен“ и закрещява да си махне шамията от главата, тя хладнокръвно показва обръснатата си глава. Очевидно прави химиотерапия против рак. Младенов онемява и смотолевя извинение. Така основната драма се разпада на 12 частни избухвания със собствени развръзки, които показват позитивни нагласи на тези личности, удряни от живота.

Съдебните зседатели са убедени във вината на момчето, само един смята, че е невинно. Постепенно неговите разсъждения разколебават останалите. Снимка: Театър „Възраждане“

Сред заседателите са двама „чужди“ актьори, Христо Мутафчиев и Стефан Мавродиев. Първият признава подозренията си към обвиняемия с мъката по изчезналия си син. В емоционална сцена той раздава снимката му на всички, дано някъде някога го зърнат. А вторият внася мъдра отсянка в пререканията, разсъждавайки върху връзката между поведението и психическото състояние. Виктория Николова, която още в началото признава, че работи в рекламен офис, остава до края студена, праволинейна поддръжница на порядъка и правилата. Интересен характер показва Георги Златарев, който от краен привърженик на „виновен“ се превръща в разсъдлив търсач на „невинен“. Донка Аврамова вибрира насам-натам като в брауново движение и ще разберем, че у дома я чака болно дете. Йордан Ръсин защитава Мавро от агресията на Драгиев, а на Христо Станчев се удава да минава без особени белези. Председател на разискванията е Ивет Радулова, която изпуска в един момент нервите си, готова да се откаже.

Пламен Марков е извлякъл неподозирани умения от своите актьори в представление, което се гледа с удоволствие и интерес като кримка.

„12-те гневни“ се нарежда до бисерите в историята на този театър, задължителна спирка за театроманите в столицата.

Colibri april 2017

Вижте още: НОМИНАЦИИТЕ ЗА „АСКЕЕР 2018“, ПЪЛЕН СПИСЪК

Bookshop 728×90