Bookshop Wallpaper

Словото на омразата премина в действие

Виновен за насилието у нас обикновено е пребитият, пострадалият, раненият. Просел си го е. Или е бил от неправилна група

Границата между приемливо и неприемливо у нас отдавна е изгубена. Снимка: Емил Георгиев

Четено: 6045 пъти E-mail

Две дами са нападнати на улица в центъра на София. Това може да се случи навсякъде, защото лудостта и простотията не се срещат само в България. Но само у нас това може да не доведе до арест, само у нас част от публичните коментари по случая могат да бъдат „те са си виновни”. Защото са „неприлично” облечени и „си го просят”. Или защото са нотариуси… Това „само у нас” не значи буквално само в България, разбира се, а в държави, където границата между приемливо и неприемливо е изгубена.

Журналистът Иво Никодимов е пребит в Борисовата градина. Той е известен, виновните – не. Младо семейство бива нападнато на улицата, защото съпругът казва на жена си, че я обича, но го казва на чужд език и това вбесява минаващи наблизо примитиви. Виновни отново няма. Въоръжени с бухалки, електрошокове и мачете престъпници решават свой материален спор в пълно с туристи заведение на морския бряг. Или – ако си спомним за Митьо Очите – си организират престрелка, в която има убит и тежко ранени. Виновни? Разбира се, че няма.

Публични фигури редовно получават заплахи, а понякога – както в случая с Емил Джасим – са и физически нападани. Побоите и ваденето на нож, а понякога и стрелбата срещу човек, който си е позволил да отправи забележка срещу „недосегаем” или привилегирован гражданин, станаха обичайна новина. След сбиване във Враца нападнатият млад мъж почина, както стана и в Бяла. Във втория случай някак групово „виновни” се оказаха всички български роми, тоест индивидуална отговорност на извършителите пак няма. При врачанското убийство извършителите се измъкнаха. Смъртта не е настъпила по тяхна вина. Може би защото не бяха цигани.

Виновен за насилието у нас обикновено е пребитият, пострадалият, раненият. Просел си го е. Или е бил от неправилна група. Да се мисли другояче е „либерастия”, „лиготия” или „превземка”. Свиваме рамене при подобни новини, те вече не правят впечатление. Прекалената загриженост при проява на насилие мирише на антипатриотизъм. Явно се очаква да реагираме с всеизвиняващото петкокаравеловско „у нас такива работи не се случват”.

Случват се. И се случват все по-често. Насилието стана всекидневие и това е огромен проблем – заедно с корупцията и провала на институциите. Но насилието е още по-страшно, защото е част от начина на мислене и говорене на все повече уж нормални граждани. Словото на омраза премина в действие.


Bookshop 728×90