Bookshop March 2017 2

Сложна и бляскава, тази пиеса е за четене

„Аркадия“ на Том Стопард излиза за първи път на български в книга

Картината Et in Arcadia ego на Никола Пусен. От тази фраза Том Стопард заимства името на пиесата си.

Четено: 667 пъти E-mail

Никога не съм излизал от представление по-убеден, че току-що съм видял шедьовър. С тези думи критик на „Дейли Телеграф“ описва преживяването си от спектакъла на „Аркадия“ при първото ѝ представление, през 1993 г. Забележително сложна, пълна с интелектуални капани и една от най-добрите книги, свързани с наука, в класация на Кралската институция на Великобритания, сега за първи път пиесата на Том Стопард излиза на български език.

Ограничен брой зрители всъщност вече я познават – през 2001 г. Галин Стоев постави „Аркадия“ в Народния театър. Заради спецификите на постановката публиката беше едва около стотина души, седящи на самата сцена. Спектакълът се игра само 21 пъти, но получи награда „Аскеер“ за най-добро представление.

„Няма да е преувеличено, ако се каже, че много от пиесите на Том Стопард, подобно тези на Шекспир, като че ли са повече за четене, отколкото за гледане, защото тук всякакво свеждане на текста до прост сюжет би убило интелектуалния заряд на пиесата, пълна, както бе вече споменато, с множество литературни, философски, математически и научни препратки, освен това и с респект към английската литература – нещо доста характерно за английския театър изобщо – пише в следговора на книгата Иглика Василева. – В много отношения „Аркадия“ е уникална и затова по-често се среща като книга, отколкото като постановка, тъй като тогава читателят може по-добре да улови нюансите в бляскавия диалог, да се наслади на остроумните реплики, на подтекста и на сложните извивки на фабулата.“

Но „Аркадия“ все пак има и сюжет, дори два. В салона на старото имение Сидли Парк в Дарбишър през април 1809 г. седят четиринайсетгодишната лейди Томасина Къвърли и нейният учител Септимъс Ходж. В същата стая, но сто и осемдесет години по-късно, са писателката Хана Джарвис и критикът Бърнард Найтингейл, пристигнал да разкрие скандала, разиграл се тук при гостуването на лорд Байрон.

Стопард разказва паралелно две истории – от началото на XIX век и от края на XX век. В тях е заложил множество интелектуални капани – скрити философски и литературни цитати, математически и научни препратки.

Пиесата на Стопард ни разхожда напред-назад през вековете в опит да изследва природата на истината и времето, на метафизиката на душата, на разликата между класическия и романтическия темперамент и разрушителното влияние на секса върху живота ни, „онова притегателно очарование, което Нютон е пропуснал да отчете“, пише още Василева.

Том Стопард е роден в Злин, Чехословакия, като Томаш Щрауслер. През 1939-а семейството му бяга от нацистите и се преселва в Сингапур, а след смъртта на бащата поема към Индия, след което се установява във Великобритания. Стопард смята „Аркадия“ за връх в творчеството си. Значими са и пиесите му „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“, „Истинското нещо“, „Брегът на Утопията“ и др. Получава „Оскар“ като съавтор на сценария на „Влюбеният Шекспир“. Сценарист е и на „Бразилия“, „Ултиматумът на Борн“, „Империя на слънцето“.

„Аркадия“ на Том Стопард излиза под знака на изд. „Лист“. Корицата е на Кирил Златков.


ДС