Bookshop March 2017 2

Джанет Джексън и истината за приемането на исляма

Нито Джанет Джексън, нито съпругът ѝ са коментирали вярата си или вероятни промени в нея – но приемането на друга религия при брак не е рядкост. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Четено: 1793 пъти E-mail

Джанет Джексън и нейният катарски съпруг Уисам ал-Мана тъкмо станаха родители на момченце. Добрите новини обиколиха света, отчасти заради възрастта на Джексън – 50 г., но придружени също и със спекулации, че певицата тайно е приела исляма.

Появиха се снимки, на които певицата е покрила главата си (макар и в пончо „Адидас“) с нещо, което изглежда хиджаб. Тя е приключвала свои концерти с „Иншаллах“, което се превежда като „Ако е рекъл Аллах“, а мнозина забелязват, че напоследък се появява на сцената далеч по-малко разголена отпреди.

Нито Джексън, нито 42-годишният Ал-Мана са коментирали вярата си – или вероятни промени в нея – но приемането на друга религия при брак не е рядкост.

Зара Глуш, днес на 30, става мюсюлманка, когато е на 22, след като приятелят ѝ, вярващ в исляма, започва да ѝ говори за вярата си. По това време тя се казва Едита Глуш – момиче, израснало в Полша, в християнски квартал.

„Когато бях в Полша, моя приятелка веднъж ми каза, че излиза с мюсюлманин – разказва Зара. – Спомням си, че казах на майка ми, че никога не бих излязла с такъв и никога не бих сменила религията си. Но когато срещнах моя приятел, прочетох за това и видях коренно различна картина. А преди беше лошо и зло за мен.“

Днес тя е омъжена за същия този приятел, заедно ръководят магазин за компютърни компоненти, имат две деца. Обяснява ми:

„Той ми казва, че знам повече за исляма от него, защото продължавам да чета и да го изучавам. Искам да науча всичко. [Хора, родени в мюсюлмански семейства] просто правят като родителите си и не винаги това е религиозно обусловено – в повечето случаи е просто културата им. Аз съм по-религиозна от съпруга си“.

Зара се е отказала от късите поли, блузките с гол кръст и високите токчета от миналото си за сметка на широко облекло и хиджаб – въпреки че съпругът ѝ се е опитал да я убеди да не покрива главата си. Но Глуш твърди, че именно това е, което иска:

„Става дума за това да покриеш себе си. Откак започнах да го правя, усещам, че хората ме уважават повече, гледат на мен различно. Преди ми подсвиркваха и подвикваха разни неща. Сега не. Чувствам, че ислямът е истинската ми религия“.

Тя не е единствената. Хатиджа Елиът, учителка по английски, приема исляма преди повече от 10 години, когато се жени за свой бивш ученик, мюсюлманин. Заради визови проблеми двойката се венчава в Кабул, но само седмици след сватбата съпругът ѝ изчезва, а семейството ѝ съобщава на Елиът, че е бил убит.

Опечалена и объркана, тя се завръща в Англия и продължава живота си като мюсюлманка. Но там има проблеми с местната ислямска общност:

„Ако идваш от английско семейство, за много мюсюлмани е трудно да те разберат. Защото трябва да промениш това, да оставиш настрана собствената си култура, трябва да намериш нова или да преливаш между двете. Може да е много трудно. Някои семейства, родени мюсюлмани, искат тясно да се придържат към собствената си култура“.

Елиът разказва, че съпругът ѝ никога не я е притискал да приеме исляма, но добавя:

„Той беше в тази страна от няколко години, така че се беше адаптирал към западния начин на живот. Насърчаваше ме да откривам нещата сама“.

Но не винаги това е случаят. Малайка Каяни, която ръководи групата „Сестри в общността“ в Нотингам, целяща да помага на уязвими или изолирани жени, приели исляма, но неуспяващи да се впишат сред околните, ми разказва за момичета, които са притискани „да бъдат повече мюсюлманки“ от партньорите си.

„Има заблудени мъже, които мислят, че трябва да оказват натиск. Чудя се дали голяма част от това не идва от начина, по който са възпитавани. Има и хора, които казват, че не можеш да си мюсюлманка и феминистка. Не съм съгласна. Някои жени смятат, че е техен дълг да са у дома. Но много, които познавам, са щастливи да работят или да са доброволци, като мен самата.“

Малайка приема исляма, когато е на 42 г., след като за първи път в живота си се е сприятелила с мюсюлмани.

„Слушах Корана и усещах, че докосва душата ми – казва тя. – Беше неочаквано. Аз бях твърда феминистка и будист. Но исках да науча повече и ислямските ми приятели ме посъветваха да приема религията им и да я изуча отвътре, вместо отвън. Помислих си – просто давай.“

И така, след като живее 42 години като жена на име Деби, Каяни сменя името и религията си. Това означава да се откаже от алкохола, да премине на халал храна, и да носи хиджаб. Приблизително по същото време тя започва да се вижда с мюсюлманин, който е партньорът ѝ и до днес – двамата сключват никях, ислямски брак, за да легитимират своята връзка в общността.

Религията е всичко, което тя е искала, но приемането ѝ води до нов набор от затруднения. Чувства се изолирана от предишния си живот:

„Да кажа, че семейството ми не беше доволно, ще е меко казано. Първият им въпрос беше: „и сега какво, ще трябва да се забулваш?“. Приятелите ми заявиха, че ако се омъжа за мюсюлманин, той ще ме направи своя робиня“.

Дъщеря ѝ също решава да приеме исляма и това води до още критики:

„Повечето хора мислят, че съм ѝ промила мозъка или съм я принудила. Но тя би ви казала, че е изцяло нейно решение“.

Сега семейството ѝ я подкрепя повече, но все още среща предразсъдъци от местните хора в предимно християнския ѝ град. В своя район не носи хиджаба заради начина, по който изглежда, и обидите, които получава:

„Не е защото съм уплашена, тъй като е опасно; просто е некомфортно. Понякога нямаш сили да те ругаят всеки ден“.

Разказва ми, че когато носи забрадката си в автобуса, хората я отбягват – една възрастна жена накарала внучето си да седне на мръсна седалка вместо на чистата до Каяни. А оскърблението става все по-лошо:

„След атентатите в Париж, бе по-зле. Усещах, че поемам огромен риск да излизам с покрита глава“.

Но в същото време Каяни има проблеми в опитите си да се сприятели с други мюсюлмани.

„Наистина не се вписвам. Още се уча. Не нося хиджаб постоянно и съм донякъде различна. Хората се опитват да те насърчат да се справяш по-добре. Така че ако не се държиш по определен начин или не знаеш как да се молиш или как да се обличаш – ще ти предложат начини да го правиш по-добре. Ако някой каже: „не може да правиш това“, няма да го приема добре. За човек, приел друга вяра, това е огромен натиск.“

Тя има съвет към всеки, който обмисля да стане мюсюлманин:

„Когато предстои да приемеш исляма, може всички да са въодушевени и да бъдеш подкрепян от много голямо семейство. Но очевидно въодушевлението в един момент се охлажда и много от новите мюсюлмани се оказват в истинска изолация. Като такива, те са между две общности. Западната, от която си бил част цял живот, и мюсюлманската – в която също така опитваш да се интегрираш“.


Бел. ред. – статията е публикувана през февруари 2015-а. В контекста на последните новини около Джанет Джексън тя е редактирана и препубликувана.

Bookshop March 2017 1