Снегът и малкият панелен човек

Снимка: Емил Георгиев

Четено: 4744 пъти E-mail

Лесно се роптае. Още по-лесно се обвинява. И винаги има срещу кого, защо… Царе сме на това – панелни революционери.

Пука кюмбето в ъгъла на стаята, нарязал си от киселото зеле, влял си от домашната и гледаш стелещия се навън пухкав сняг. Гледаш и телевизора – единственото ти забавление в скучния, безсмислен живот. Новини, новини, новини… По Би Ти Ви-то, по Нова, по… всички канали и каналчета. И навсякъде едно и също – снежна стихия, закъсали хора, борещи се с природата. Сняг. Много сняг. Ами – сняг – зима е, през юли сняг няма. Тогава пък от жега ще изпукаме. Няма угодия!

„Закъсали хората насред пътя – къде са институциите?! Къде е министърът на транспорта?! Къде е Бойко Борисов – само лентички ли ще реже – да върви сняг да рине, да помага!!! Нещастници! Няма такава държава!” – тирадата ти няма край. Първо наум, после на глас. Вкарваш и някоя псувня, ей така, за тежест. Отпиваш през това време от ракийката. Надничаш през прозореца:

„А, там си е Голф-чето, не е откраднато, не е запалено, няма някой съмнителен да се мотае наоколо… А! Я го виж Петров, от долния етаж, как се е окопал в снега! Буксува му ладичката – не помръдва. Затъва все повече в снега, с всяко ново подаване на газта. Чакай да се скрия зад пердето, че ще вземе да ме види и да ме извика да бутам! Нещастник!

Ей, и тоя паркинг, нашия, няма кой да изрине снега! Къде е общината?! Защо плащам данъци?! А! Гледай го – бай ти Стоян нарамил греблото – сняг ще рине! Брей, дърто, некролога ти се подава от джоба, къде си тръгнал сняг да ринеш?!”

Компютърът премигва в ъгъла. Сядаш и влизаш в някой от сайтовете, в които си регистриран. Избрал си си як никнейм – Лузъра. Нямаш идея какво значи, ама звучи някак… абе – яко. Избълваш поредната доза псувни по адрес на… всички и се връщаш на масата. Наливаш си още по едно. Жена ти в хола гледа някакъв сериал и тихичко подсмърча.

„Стига циври, ма, ела да ми направиш компания!”

Не те забелязва дори.

Вдигаш чашата в посока телевизора:

„Наздраве, Анче!… Ех, Салич, Салич, и ти се нагуши с пари…”

А навън си вали оня ти му пухкав сняг. Бай Стоян рине сняг самичък около колите и… се усмихва. Нищо, че няма кола.


Рубриката „На Площада“ дава възможност на читателите на „Площад Славейков“ да станат и автори в сайта. Вие, нашите гости, често се изявявате във форума за коментари под статиите ни, но някои от текстовете заслужават отделна публикация. Затова ви каним сред нас! Очакваме вашите текстове, подписани с истинското ви име или с утвърдения ви в сайта псевдоним. Изпращайте своите материали, анализи, коментари или художествена литература, на имейл текстове на адрес mail@ploshtadslaveikov.com.