Срам в Деня на Европа и Победата

Хиляди пред Паметника на съветската армия, нула пред паметниците на загиналите български войници във Втората световна война

9 май 2018 г. Вляво - пред Паметника на съветската армия, вдясно - пред паметника на българи, загинали в Отечествената война 1944-45 г. в Такевата градинка. Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Срам в Деня на Европа и Победата

9 май 2018 г. Вляво - пред Паметника на съветската армия, вдясно - пред паметника на българи, загинали в Отечествената война 1944-45 г. в Такевата градинка. Снимки: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Как протече Денят на Европа в София? Като Деня на Победата – с шествие на „Безсмъртния полк“ от храм-паметника Св. Александър Невски по бул. „Цар Освободител“ до Паметника на съветската армия.

Старци с портрети, деца с военни униформи, петолъчки, „Работническо дело“ и пет-шест български „нощни вълци“, понесли грамаден руски флаг и няколко малки български знамена. Нито едно европейско. Въпреки присъствието на български парламентаристи от поне две партии – БСП и „Атака“, и въпреки че България в момента председателства Съвета на Европейския (не Евразийския) съюз.

Имаше комунистически книги и знамена, съветски песни от времето на войната и по-нови (по-лоши), посветени на Победата. Не победата на Съюзниците – СССР, САЩ и Великобритания над Германия, не дори и победата на съветските народи (заедно със или без народите на Европа), а победата на Русия – единствения и неоспорим победител в тази война, според руската версия.

Както и да е, някои от тези хора са руски поданици, решили да не празнуват Деня на Европа. Останалите пък са български политици и граждани на Европа, предпочели да честват Деня на Победата.

Америка за България

Все пак в словото си Калоян Паргов, председател на Градския съвет на БСП, София, не само се сети да спомене, че днес честваме и Деня на Европа, но представи по-различна версия за победителите:

„Можем спокойно за заявим… че великите сили на Съветския съюз, на САЩ, на Великобритания победиха, защото проявиха разум да обединят силите си по времето на войната, нанасяйки смъртоносен удар на нацистка Германия. Това е извод, който не бива да забравяме“.

Но Паргов и съпратийците му, както и така наречените „патриоти“, са забравили нещо друго. България също участва активно в последната фаза на Втората световна война и в нея загиват 12 587 българи (по данни на Държавна агенция „Архиви“).

Днес, докато Паметникът на съветската армия беше отрупан с венци, други два мемориала – на „български войници, загинали в Отечествената война 1944-1945“ (в Такевата градинка на ул. „Солунска“) и „в памет на загиналите за Родината български воини 1941-1945“ в парка „Св. Николай Софийски“ (на ул. „Опълченска“) – отново бяха напълно забравени: от атакисти и социалисти, от общински и правителствени активисти, от Министерството на отбраната и от абсолютно всички.

Kinomania

Същото се случи на 9 май и през 2015 г., когато за първи път посочихме забравените паметници на загиналите български войници.

Срам.

Честването пред Паметника на съветската армия:

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Велислава Дърева. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Депутатът от „Атака“ Десислав Чуколов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Грета Ганчева. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Депутатът от БСП Иво Христов. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Забравените паметници на загиналите български воини във Втората световна война в Деня на победата, 9 май 2018 г.:

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Пловдив Джаз Фест